Определение № 4827 от 12.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4827 гр. София, 12.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002102121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационни жалби с вх. № 50 679/09.04.2025 година и с вх. № 2355/10.04.2025 година, подадени от Д. Х. Г., против решение № 83/04.04.2025 година на Апелативен съд Велико Търново, втори граждански и търговски състав, постановено по гр. д. № 52/2025 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение № 3/02.01.2025 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 927/2024 година, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Г. против Районен съд Елена иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разглеждането на гр. д. № 242/2023 година по описа на Районен съд Елена извън разумния срок по чл. 6, § 1 от КПЧОС, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2023 година до окончателното плащане.

В касационната жалба на Д. Х. Г. е посочено, че въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново такова, с предявеният от Г. против Районен съд Елена иск с правно основание 1 чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Х. Г. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл.

280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационна жалба Районен съд Елена не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Д. Х. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 08.04.2025 година, а подадените от нея касационни жалби са с вх. № 50 679/09.04.2025 година и с вх. № 2355/10.04.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбите отговарят на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същите са подадени от надлежна страна, поради което са допустими.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Велико Търново е посочил, че на 21.07.2023 година Д. Х. Г. била подала пред Районен съд Елена искова молба против „Енергоразпределение Север“ АД, по която е образувано гр. д. № № 242/ 2023 година по описа на съда. В деня на образуване на делото и двамата съдии от персоналния състав на Районен съд Елена се били самоотстранили от разглеждане на иска по изложени в постановените от тях определения съображения и било разпоредено изпращане на делото на Окръжен съд Велико Търново за процедура по чл.23 от ГПК за определяне на друг, равен по степен съд. На същата дата делото било изпратено на Окръжен съд Велико Търново. По образуваното в. ч. гр. д. № 577/26.07.2023 година било постановено делото да бъде разгледано от Районен съд Велико Търново. На 03.08.2023 година пред Районен съд Велико Търново било образувано гр. д. № 2252/ 2023 година, към което били присъединени по чл. 213 от ГПК и гр. д. № 2935/ 2023 година и гр. д. № 2959/ 2023 година по описа на Районен съд Велико Търново. По делото били проведени пет открити съдебни заседания, като всяко отлагане било по искане на процесуалния представител на Д. Х. Г., обосновавал се с невъзможност да се яви пред съда или с във връзка с искане 2 по доказателствата и за замяна на допуснати доказателства с други. Делото било обявено за решаване на 18.03.2024 година и било постановено решение № 670/17.04.2024 година. Същото било обжалвано, като жалбата била администрирана веднага и след изправянето на констатираните от съда нередовности и размяната й с насрещната страна делото било изпратено на Окръжен съд Велико Търново. Пред въззивния съд било образувано в. гр. д. № 430/ 20.05.2024 година, приключило с решение № 400/15.07.2024 година, което било обжалвано пред ВКС и към датата на приключване на устните състезания по сегашното дело произнасяне на ВКС не било налице. Общо цялото исково производство към момента на постановяване на въззивното решение било с продължителност от 1 година и 9 месеца. При така изяснената фактическа обстановка въззивната инстанция изцяло споделя формирания от Окръжен съд Велико Търново извод за неоснователност на предявения от Д.

Х. Г. иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на Районен съд Елена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото й по чл. 6 § 1 от КПЧОС за разглеждане на гр .д. № 242/2023 година в разумен срок. На основание чл. 272 от ГПК въззивната инстанция препраща към изложените в обжалваното първоинстанционно решение мотиви. (В мотивите на първата инстанция, към които се извършва препращане е прието, че

Д. Х. Г., чрез пълномощника си адвокат К. Г. Т. била предявила иск на 21.07.2023 година пред Районен съд Елена и било образувано гр. д. № 242/2023 година по описа на Районен съд Елена (видно и от деловодната справка по хода на делото, приложена по настоящото дело и копие от електронното досие). Според материалите от досието и справката по хронология на делото, по същото не били провеждани открити съдебни заседания, както се твърдяло в исковата молба. Проведени били три закрити съдебни заседания-всички в дена на образуване на делото 21.07.2023 година, като били постановени отводи от двамата съдии от Районен съд Елена и било разпоредено изпращане на делото на Окръжен съд Велико Търново за определяне на друг, равен по степен съд. Отводите на съдиите били мотивирани с влошените лични отношения с Д. Х. Г. и процесуалния й представител. На същата дата делото било изпратено на ВТОС. Пред Окръжен съд Велико Търново било образувано в. гр. д. № 577/26.07.2023 година, по което било разпоредено делото да бъде разгледано от Районен съд Велико 3

Търново. Изпратено било веднага и пред Районен съд Велико Търново било образувано гр. д. № 2252/03.08.2023 година В хода на делото към него били присъединени гр. д. № 2935/2023 година и гр. д. № 2959/2023 година по описа на ВТРС, събирани били писмени и гласни доказателства в рамките на проведени пет отрити съдебни заседания. По делото било постановено решение № 670/17.04.2024 година, като делото било обявено за решаване на 18.03.2024 година. Решението било обжалвано, като жалбата била администрирана веднага и след изправянето и размяната делото е било изпратено на Окръжен съд Велико Търново, където било образувано в. гр. д.

№ 430/20.05.2024 година по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Въззивната инстанция била постановила решение № 400/15.07.2024 година В момента било в ход касационно обжалване–по касационна жалба на Д. Х. Г. било образувано гр. д. № 4332/11.11.2024 година на ВКС. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновал следните правни изводи:

Предявен бил иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ против съдебен орган–Районен съд Елена. Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КПЧОС. Съдебно предявените права и твърденията, при които били изведени, обосновавали сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно правна защита на признато от Конвенцията (чл. 6, § 1) право, чрез ангажиране отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Разглеждането и решаването на гражданското дело в разумен срок било основен принцип в гражданския и административния процес. Задължението било на съда, но възможността да бъде изпълнено следвала пряко от изпълнението на задължението на Държавата да осигури гаранции за спазване на разумния срок при провеждането на производствата.

Съгласно, ал. 2 от сочената разпоредба, съдът вземал предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имали значение за правилното решаване на спора, поради което съдът бил установил пълното развитие на процеса до приключване на устните състезания. В исковата молба 4 ищцата акцентира на забавата на делото през Районен съд Елена с твърдения за проведени над три открити съдебни заседания без да бъде допусната искана от ищцата експертиза. Установило се, че в Районен съд Елена открити съдебни заседания не били провеждани. Делото било висящо в този съд само няколко часа–от образуването му до изпращането му на Окръжен съд Велико Търново, поради което не можел да се обоснове извод за неразумен срок. След получаване на делото от Районен съд Велико Търново и образуването му на 03.08.2023 година в 16.58 часа, първото разпореждане на съдията‑докладчик било от 04.08.2023 година (без движение), от 08.08.2023 година-по чл. 131 от ГПК и т .н. По молбите на Д. Х. Г. произнасянията били незабавни. При приет отвод делото веднага било преразпределено и новият докладчик продължавал разглеждането без да отменя определения на предходния съдия. Заседанията били насрочвани ритмично ‑през месец, месец и половина. Отлаганията били свързани само с уважаване молби на Г.–по доказателствата, за замяна на доказателства, или да не бъдел даван ход на делото поради невъзможност на пълномощника. Решението било постановено в рамките на едномесечния инструктивен срок. При въззивното производство пред Окръжен съд Велико Търново веднага след образуването му делото било насрочено за открито съдебно заседание след месец и половина, заседанието било проведено и делото обявено за решаване, като решението било постановено 14 дни покъсно. От изложеното не се установявало да е било нарушено правото на Д. Х.

Г. на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 от КПЧОС.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приемал, че не било налице необосновано бездействие и от страна на Районен съд Елена или на другите съдебни органи, пред които до приключване на устните състезания се било развивало производството, стартирало като гр. д. № 242/2023 година по описа на Районен съд Елена, тъй като делото било образувано на деня на постъпването му 21.07.2023 година., разгледано било на две инстанции по същество и било насрочено пред ВКС в рамките на една година и пет месеца. Само пред Районен съд Елена делото се било размило в рамките на половин ден. Посоченият срок не се явявал неразумен срок за разглеждане и решаване на процесното гражданско дело.

Искът не бил доказан по основание и следвало да бъде отхвърлен, без да се разглеждали останалите елементи от състава (претърпени вреди и техния размер).) Освен това съставът на Апелативен съд Велико Търново е посочил, 5 че правото на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ било обусловено от установяване на действия или бездействия на длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ можел да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ била на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се представлявала от процесуални субституенти. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ по иск по чл. 2б от ЗОДОВ Държавата се представлявала от съответния съд или съдилища, които по твърдения на ищеца били нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В конкретния случай Г. била претендирала обезщетение за вреди по висящо производство, като исковата й претенция била насочена само срещу Районен съд Елена, който бил един от съдилищата‑първият по веригата, участвали в разглеждането на гр. д. № 242/2023 година по предявения от нея срещу „Енергоразпределение Север“ АД иск. /На състава на Апелативен съд Велико Търново било служебно известно, че Г. чрез процесуалния си представител К. Т. била предявила искове по чл. 2б от ЗОДОВ и срещу останалите съдилища, участвали в разглеждането на гр. д. № 242/2023 година–Районен съд Велико Търново и Окръжен съд Велико Търново). Затова съдът дължал преценка дали конкретният ответник бил допуснал нарушение на правото на ищеца по чл. 6 § 1 от КПЧОС.