Определение № 250 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002102721 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С., чрез адв. Д. П. против решение № 18/17.01.2024 г. по в. гр.д. № 466/2023 г. на Окръжен съд Сливен, с което като е потвърдено решение № 279/15.06.2023 г. на Районен съд Ямбол, постановено по гр.д. № 2723/2022 г., касаторът е осъден да заплати на В. Г. Г., на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 7 500 лв.- заплатена на отпаднало основание – едностранно развален от поръчващия договор за дентално лечение, осъществено в периода м.09.2019 г. – м.04.2020 г., поради неточно и некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.45 ЗЗД сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с дентално лечение, осъществено в периода м.09.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа 1 неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – на нормите на чл.80, чл.86, чл.88 и чл.90 Закон за здравето, чл.52 и чл. 45 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – на нормите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, както и на нормата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК и необоснованост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие със задължителна и казуална съдебна практика на ВС и ВКС, конкретно посочена в изложението, следните въпроси:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл.235, ал.2 ГПК, само върху установените по делото правопораждащи факти; 2/ Следва ли съдът да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка в случаите, когато не са налице категорични данни и доказателства по делото за наличие на такава, както и в случаите когато има данни, че е проведено последващо лечение от други специалисти, но няма данни какво точно лечение е проведено; 3/ В случай, че по делото има данни за провеждане на последващи лечения от други специалисти, следва ли съдът по служебен ред да събере доказателства за действителната фактическа обстановка и в частност доказателства за това какво лечение е проведено, от кой специалист, в какъв период и в какъв обем; 4/ При липса на категорични данни по делото какво лечение е проведено на пациента след процесното такова, следвало ли е съдът да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, която да установи какво лечение е провеждано, от кои лекари и в какъв обем и период; 5/ Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните искания и в частност относно искането за спиране на делото; 6/ Когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от страна релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва ли да изиска от страната, навела твърденията, да уточни и съответно да представи доказателства за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство в досъдебната фаза или съдебната фаза, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание; 7/ Следва ли съдът задължително да спре производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл.17, ал.1 ГПК; 8/ При наличие на данни за извършено 2 престъпление, следва ли съдът по свой почин да сезира прокуратурата; 9/ Следва ли съдът да следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора и 10/ При определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства по делото и следва ли да посочи конкретно кои твърдени неимуществени вреди са доказани и кои не и следва ли съдът да вземе предвид, че част от претендираните такива са присъщи на провежданото лечение и са нормална и очаквана негова последица. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, довели до неправилния му извод за наличие на вреда и причинно-следствена връзка между проведеното лечение и претърпените вреди.

Насрещната страна В. Г. Г., чрез адв.М. Грънчарова, в отговор на касационната жалба излага подробни доводи за липса на посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. Претендира заплащане на сторените за касационната инстанция разноски.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че същото е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Намерил е за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, предвидени в чл.141 – 146 ГПК, както и на тези по допускане и събиране на доказателствени средства, поискани от страните. Изложил е, че фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд съобразно събраните по делото доказателства, които са ценени поотделно и в тяхната съвкупност и са кредитирани съобразно придадената им от закона доказателствена сила. За безспорни между страните въззивният съд е приел следните факти и обстоятелства: възникнали между страните правоотношения по повод кореново лечение и манипулации на горни и долни зъби и поставяне на протези, по възлагане на ищцата; дейностите са осъществени в периода 3 м.09.2019 г. – м.02.2020 г. от ответника, за които е заплатено възнаграждение от ищцата в размер на 7 500 лв.; през м.март и м.май 2022 г. ищцата е хоспитализирана в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр.Сливен и е претърпяла оперативни процедури на долните зъби; на 25.03.2022 г. на ответника е връчена покана за връщане на платената от ищцата сума от 7 500 лв. и за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. За спорни между страните, въззивният съд е приел следните въпроси: дали изпълнението на дейностите е съответно на уговореното; налице ли е лошо изпълнение; налице ли са съществени недостатъци, които да правят резултата негоден за предназначението му; дали твърдените вреди са в причинна връзка с действията на ответника по повод изпълнение на договорните му задължения и налице ли са условия за ангажиране на имуществената му отговорност. При съобразяване на събраните по делото доказателствени средства и най-вече на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, обясненията на вещите лица в откритото съдебно заседание, както и на факта, че по делото липсва медицинска документация, която да удостоверява зъбния статус на ищцата преди и след лечението, въззивният съд е достигнал до следните фактически констатации: предмет на изпълнението по договора между страните е извършване на кореново лечение и протетично лечение за възстановяване на увредена дъвкателна функция чрез протетични конструкции-мост и лява протеза; от изпълнителя е предложен план за лечение, с който ответницата се е съгласила, като е постигната договорка за параметрите на лечебните дейности и тяхната цена – неснемаема мостова протеза, възстановяваща 6 зъба при три мостоносителя, като тази конструкция е предвидена да задържа моделно-лята протеза на горна челюст, ендоскопско лечение на долни зъби, изпълнението на който план предвижда девитализиране на 8 зъба, 7 от които на долна челюст, срещу цена от 7 500 лв.; от тези дейности ответникът е изпълнил девитализирането и лечението на осемте зъба, изработването и залепянето на несменяемата мостова протеза, изработване на лята протеза и поставянето й през м.02.2020 г.; по-късно /в неустановен момент/ е започнало разрушаване на неподвижната мостова конструкция, като към датата на прегледа от вещите лица – 28.03.2022 г. се наблюдава кохезивно отчупване на керамичната структура при зъб 13 с нарушаване на режещия ръб, кохезивно отчупване на керамиката в близост до 4 режещия ръб на зъб 11, отчупване на керамичната структура от адхезивен тип в близост до палатиналната шийка на короната с оголване на металната основа на зъб 23, при зъби 43 и 42 – екструзия на каналопълнежни материи над допустимото, при зъби 41 и 42 периапикален възпалителен процес, настъпило възпалително усложнение след проведено ендоскопско лечение /умъртвяване/ на долните 6 фронтални зъби, по повод на което ищцата е хоспитализирана на 25.03.2022 г. и е проведена оперативна интервенция; втора хоспитализация на 22.05.2022 г. по повод на възпалително усложнение във връзка със зъб 47 и провеждане на нова оперативна интервенция; ищцата не е имала нормална захапка нито преди, нито след проведеното лечение, като към момента на прегледа от вещите лица дъвкателната функция не е възстановена; констатациите на експертите са следните: протезната конструкция на горната челюст не е правилно планирана от страна на изпълнителя, тъй като неснемаемата мостова протеза е предвидена да задържа моделно-лята протеза, но малкият брой мостоносители и моделно-лятата протеза предпоставят по принцип повишен риск от възникване на небалансирани сили и претоварване на конструкцията в частта на горните фронтални зъби, което е довело до счупване на керамиката от кохезивен и адхезивен тип, а освен това планираната конструкция е и нерационална, тъй като не предпоставя успех, респективно разумна устойчивост и възстановяване на дъвкателната функция, което налага изводът, че проведеното протетично лечение не е довело до възстановяване на увредената дъвкателна функция и следователно - не е постигнато договореното между страните възстановяване с протетичните конструкции - мост и моделно лята протеза; по повод на установената от вещите лица форма на екструзия, последните са посочили, че добрата медицинска практика изисква пациентът да бъде информиран за възникването на това положение, а ответникът има задължение да наблюдава пациента и да насрочи часове за посещения, тъй като му е професионално известно, че във времето може да се развият проблеми във връзка с тази екструзия, но това не е направено; след проведеното кореново лечение на долните шест фронтални зъба е настъпило възпалително усложнение, което е довело до хоспитализиране на ищцата на 25.03.3022 г., както и на 22.05.2022 г., като оперативните интервенции са били за отстраняване на чужди материи – такива, използвани за запълване на зъбите и последните са в причинно-следствена връзка с настъпилото възпаление като 5 ефект на възникнало усложнение на ендодонтското лечение, т.е. екструзията е станала при лечението, като е напълно възможно реализиране на усложнението да настъпи след две години. Описаните факти сочат, че освен лошото изпълнение на протезата, са настъпили и допълнителни увреждания и усложнения при лечението, които са довели до пълната невъзможност за ползването както на неподвижната, така и на подвижната протетична конструкция, т.е. до невъзможност за ползване на изработеното, поради състояние, несъвместимо с функционалното му предназначение и следователно договореният резултат не е постигнат. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е стигнал до следните правни изводи: сключеният между страните договор има основните елементи на договор за изработка с предмет извършване на дентални медицински услуги, т.е. включва дейности със специфичен характер, поради което следва да се вземат предвид нормите на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и Кодекса за професионална етика, с които са установени основните принципи на правото на медицинска помощ, а именно: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; правото на пациента да избере най-доброто лечение за себе си, както и свързаното с това право задължение на лекарите по дентална медицина предварително да информират пациента за здравословното му състояние, необходимите изследвания, предлаганото лечение, всички разумни алтернативи, очакваните резултати, ако лечението бъде проведено и ако не бъде проведено; ответникът е изпълнил уговорените дентални медицински услуги, а ищцата е приела работата и е заплатила уговореното възнаграждение; наличие на скрити недостатъци на изпълнената работа, проявили се след м.02.2020 г. в резултат на лошото планиране на конструкцията на горната челюст - реализирано отчупване на керамичната структура на няколко места и други, проявили се през м.март 2022 г. вследствие на лошо проведеното ендодонтско лечение на долните шест фронтални зъба и изразяващи се в настъпило възпалително усложнение – периапикален периодонтит, наложило двукратно хоспитализиране и провеждане на оперативни процедури по отстраняване на чужди материи.