Решение № 12901 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12901 гр. ., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110109622 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на . срещу Х. В. В., с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 704,70 евро (1 378,27 лв.) – цена на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 26.01.2022 г. – 22.11.2023 г. за имот .рес: гр. ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2024 г. до окончателното плащане; 28,14 евро (55,04 лв.) – мораторна лихва върху главницата за периода 25.03.2022 г. – 22.12.2023 г., за които суми по ч.гр.д. № 45326/2024 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на . услуги до процесния имот, тъй като на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ответникът е потребител на . услуги. Съгласно Общите условия за предоставяне на . услуги на потребители от . оператор . потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Излага съображения, че за процесния период сумите за доставени и потребени в имота . услуги са начислени по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 на база брой потребители в имота – двама, тъй като монтираните в имота индивидуални водомери са с изтекла последваща метрологична проверка, и е невъзможно отчитането им поради липса или нарушена цялост на пластмасовата пломба, и замърсен циферблат. За установеното несъответствие ответникът е уведомен още през 2012 г., но не е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия да осигури извършването на задължителна последваща метрологична проверка на индивидуалните водомери, или да ги подмени.

Излага твърдения, че ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния 1 апартамент и е сключил с ищцовото дружество споразумение за разсрочване на задължения за доставени . услуги за период, последващ процесния, и поддържа, че това обстоятелство следва да се цени като извънсъдебно признание на обстоятелството, че той е титуляр на партидата, открита за имота. Тъй като съгласно данните от имотния регистър и дирекция „.“ към . имотът е собственост на двама души, изчислението на задълженията за . е извършено на база двама потребители.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва периода и количеството на доставената питейна вода на ответника и правилността на отчитането й от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва извършването на услуга по пречистване на отпадъчните води от ищеца, както и техния брой. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

198о, ал. 1 ЗВ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на питейна вода и . услуги за имота; че през процесния период е доставил количество питейна вода и . услуги в процесния имот и стойността на същите; липса на монтирани индивидуални водомери в имота на ответника, отговарящи на нормативните изисквания; изискуемост на задължението; че размерът на задължението на ответника е правилно определен.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите . са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно потребител на . услуги по смисъла на посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на договор с . доставчика.

Предоставянето на . услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от . оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В настоящия случай е безспорно, че оператор на . услуги на територията на гр.

. е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите . се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ., като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на . от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, 2 одобрени с решение на . г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.

От ангажираната от ищеца Справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в . – гр. ., видно от която по партидата на ответника е вписана възбрана върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, която в последствие заличена, както и е представена справка от . – Дирекция „.“ – .“, според която въз основа на подадена от В. Декларация по чл. 14, ал.

1 ЗМДТ с вх. рег. № . г. е открита данъчна партида за процесния имот, като той е декларирал като своя собственост 1/2 ид. ч. от имота. Макар посочените справки да нямат материална доказателствена сила, съдът намира, че щом ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на отразените в тях обстоятелства, и вземайки предвид предмета на делото – установяване дължимост на задължения за доставени . услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответника върху имота, в който е извършвана доставката, то тези справки са достатъчни за доказване, че най-късно на 19.08.1998 г. В. е станал собственик на 1/2 ид. ч. от имота. Той не твърди и не доказва след този момент да се е разпоредил с правото си на собственост, включително да е учредил в полза на друго лице вещно право на ползване върху имота. В тази връзка съдът съобразява и че ответникът не оспорва посочените справки от една страна, а от друга не оспорва наличието на облигационни отношения за ½ ид. част от имота. От изложеното следва, че през исковия период именно ответникът е бил собственик на 1/2 ид. ч. от имота, респ. той се явява потребител на . услуги и дължи съответна на квотата му в съсобствеността част от задълженията за доставени в имота . услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от . оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на . услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на . оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода.

От приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през исковия период имот с кл. № . е бил водоснабден, като в него е имало реално потребление на . услуги, чието количество е определяно на база 2 бр. обитатели поради неизпълнение на указанията дадени от ищеца с писмо още през 2012 г. за изтекла валидност на метрологичната проверка и невъзможност за отчитане на водомера поради липса или нарушена цялост на пластмасовата му пломба и замърсен циферблат. Изяснява се, че стойността на доставените през процесния период . услуги възлиза на 1378,27 лв., като тя е определена в съответствие с изчислените на база количества . услуги и с утвърдените от . цени. Следователно по делото се установи възникването на вземане на . срещу ответника за 1/2 от цената на . услугите за процесния имот през разглеждания период, т.е. за сумата от 689,14 лв.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника в 3 срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните от тях . услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана, то давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Ето защо в случая давността тече от деня, в който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията на ищеца за доставени . услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК на 25.07.2024 г., като с оглед на горните съображения вземанията на ищеца за исковия период не са погасени по давност, доколкото към датата на депозиране на заявлението са изтекли по-малко от три години, поради което и възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията за потребена вода е неоснователно.