Решение № 416 от 14.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Плевен, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20224400500392 по описа за 2022 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.

№9625/20.04.2022г. по регистъра на РС-Плевен, подадена от адв. А. Г. от АК-Плевен – особен представител на въззивната жалбоподателка Д. К. И., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, *** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6975/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от І-ви гр.с-в съдебно Решение №528/12.04.2022г., в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК от ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, *** срещу въззивната жалбоподателка като ответница, обективно съединени установителни искове, за установяване съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№6647/2011г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.417 от ГПК и изпълнителен лист, за разликата над 2400.91лв. до 4 494.48лв.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че в процесния Договор за потребителски кредит съществуват клаузи, които са нищожни, като противоречащи на императивни разпоредби на действащия по време на сключването му ЗПК ( в сила от 2006г. и отменен през 2010г.) Излагат се подробни съображения за 1 нищожност на конкретни договорни, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и съгласно чл.14 от ЗПК(отм) на връщане от заемополучателя подлежи само чистата дума по кредита, без да се дължи лихва и други разходи по същия. В случая чистата сума на подлежащия на връщане кредит е в размер на 2400.91лв. съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и над тази сума ответникът няма задължения. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявеният от ищеца против ответницата иска, за разликата над 2400.91лв. до претендираната сума от 4494.48лв.

В законния срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба,регистриран с Вх.№12354/23.05.2022г. по регистъра на Плевенски районен съд, подаден от „Мост Финанс Мениджмънт“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, чрез пълномощника юрк. Я. М.-А.. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба е се предлага да се потвърди като правилно решението в обжалваната част.

Страните не са заявили доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба , обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от адв. А. Г. от АК-Плевен – особен представител на въззивната жалбоподателка Д. К. И., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, *** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6975/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от І-ви гр.с-в съдебно Решение №528/12.04.2022г., в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК от ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, *** срещу въззивната жалбоподателка като ответница, обективно съединени установителни искове, за установяване съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№6647/2011г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.417 от ГПК и изпълнителен лист, за разликата над 2400.91лв. до 4 494.48лв., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 6975/2021г.по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени установителни искове с обща цена 4 494.48лв., предявени от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) „Мост Финанс Мениджмънт“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, *** чрез 2 пълномощника юрк. К.С., срещу ответницата( понастоящем въззивен жалбоподател) Д. К.

И., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ***.

В исковата молба се твърди следното:

На 30.12.2015г. между „Банка Пиреос България“-АД (предишно име „Евробанк-АД и „Пиреос Евробанк“-АД) и ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“-АД е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Част от този договор е и вземането срещу ответницата по договор за предоставяне на потребителски кредит №15401/CL/2008 от дата

26.09.2008 по разплащателна картова сметка

№BG75PIRB80444602191862, сключен между ответницата Д. К. И. и „Банка Пиреос България“-АД( предишно име „Евробанк“-АД), включено в Приложение №1 към договора за цесия. В правата на нов кредитор по гореописаното вземане е встъпил ищецът, за когожто възниква правен интерес за предяви настоящия иск срещу длъжницата по договора за кредит. На 28. 10. 2011 год. „Банка Пиреос България“-АД, АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК срещу ответницата за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за следните суми: 2 817, 82 лв.- главница, 1 184, 14 лв.- възнаградителна лихва и 492, 52 лв. наказателна лихва, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №6647/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд, по което в полза на заявителя са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано изп. дело № 155/2013 год. по описа на ЧСИ Ц.Н. с район на действие Плевенския окръжен съд, което е било преобразувано впоследствие в изп. дело № 337/2021г. по описа на същия съдебен изпълните. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при условията на чл.

47 ал. 5 от ГПК. В законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът като цесионер е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му. В заключение ищецът моли, съдът да признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от 4 494, 48 лв., от които 2 817, 82 лв. представляващи главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № №15401/CL/2008 от дата 26.09.2008, 1 184, 14 лв, представляващи възнаградителна лихва за периода от 26. 04. 2009 год. до 28. 09. 2011 год. и 492, 52 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 27. 04. 2009 год. до 26. 10. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сума.

Претендират се и разноски.

Ответницата Д. К. И., ЕГН-********** с регистриран адрес в гр.Плевен, ***, чрез особения представител адв. А.Г. от АК-Плевен, е подала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като заявява следните възражения: Липсва действие на цесията по отношение на длъжницата Д. Кр.И.; Настъпила е погасителна давност; Оспорва автентичността на подписа на ответницата върху договора за потребителски кредит; Противоречие на договора за потребителски кредит с императивни законови изисквания.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на 3 съдебно-счетоводна експертиза.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, се е произнесъл с обжалваното Решение №528/12.04.2022г., с което е уважил изцяло исковата претенция, като е постановил следното:

Признал е за установено по отношение на ответницата ДиЯ. К. И., ЕГН**********, че същата дължи на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“-АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от В.Ю.Б., сумата от 4 494, 48 лв., от които 2 817, 82 лв. представляващи главница по договор за предоставяне на потребителски кредит №15401/CL/2008 от дата 26.09.2008, 1 184, 14 лв, представляващи възнаградителна лихва за периода от 26. 04. 2009 год. до 28. 09. 2011 год. и 492, 52 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 27. 04. 2009 год. до 26. 10. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28. 10. 2011 год. до окончателното изплащане на сумата;

Осъдил е ответтницата да заплати на ищеца, сумата от 1 067, 82 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Осъдил е ответницата да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 150, 00 лв., представляваща направени разноски за назначаване на съдебнографическа експертиза.

За да постанови горния резултат, съдът е приел следното:

Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.

422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6647/2011 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледана по същество, исковата молба е основателна. - Безспорно по делото е, че на 26.09.2008г. год. между „Банка Припеос България“- АД и ДиЯ. К. И. е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №15401/CL/2008 от дата 26.09.2008, по силата на който банката е предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 3 000 лв.

Усвояването на кредита е извършено еднократно по сметка № №BG75PIRB80444602191862 на кредитополучателя. Съгласно договора погасяването на кредита е следвало да се извърши на 60 месечни вноски, всяка в размер на 76, 16 лв., като първата вноска е следвало да се заплати на 26. 10. 2008 год., а крайният срок за погасяване на кредита е бил 26.09.2013год. Ответницата като кредитополучател не е изпълнявала задълженията си по договора, поради което кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. С издадена по ч. гр. дело №6647/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд Заповед №4774/31.10.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

4

417 от ГПК е било разпоредено ответницата в настоящото производство да заплати на „БАНКА Пиреос България“- АД следните суми: сумата от 2 817, 82 лв.- главница, сумата от 1 184, 14 лв.- възнаградителна лихва, сумата от 492, 52 лв.- наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28. 10. 2011 год. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 89, 89 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. На основата на горната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01. 11. 2011 год. по молба на „Банка Пиреос България“- АД е било образувано изп. дело №155/ 2011 год. по описа на ЧСИ Ц.Н. с район на действие Плевенския окръжен съд, което впоследствие е било преобразувано в изп. дело № 337/ 2021 год. Съгласно заключението на назначена съдебносчетоводна експертиза, непогасеното задължение по процесния договор за потребителски кредит е следното: главница- 2 817, 82 лв.; договорна лихва- 1 184, 14 лв.; наказателна лихва- 492, 52 лв.