Решение № 260126 от 31.07.2023, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260126 гр. Пловдив,

31.07.2023г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 15952 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на разглеждане е предявен от М.Г.А. *** осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане – болки, страдания, неудобства в резултат на тежко травматично увреждане – счупване на горния крайник на раменната става, закрито, контрактура на става, раменна ключица акромиоклавикуларна и обездвижване, болки и страдания вследствие претърпян инцидент на ***** год. при преминаване по тротоар в гр. ****, ул. „**** “ № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - *****г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на ***** г. около ***** ч. вървяла по ул. „*****“ в град **** в посока кантората на ЧСИ М. С.. Както вървяла по тротоара на улицата, точно пред кантората на ЧСИ Л. М. на ул. „*****“ № ****, ищцата спънала левия си крак на едно издадено нагоре неравенство на тротоара, което било по цялата му широчина и разделяло тротоарните плочки. Неравенството представлявало повдигнат цокъл над обикновеното ниво на тротоарните плочки.

Като се спънала в неравенството ищцата направила две крачки напред, залитнала наляво, загубила равновесие и паднала с цялата тежест на тялото си върху лявата си ръка. След като паднала на земята, усетила силна болка в ръката, като останала да лежи на тротоара, тъй като не могла да стане. На място пристигнала линейка след около 20-30 минути, както и полицейска кола. Ищцата била откарана в УМБАЛ „*****“ на бул.

„*****" в спешния ортопедичен кабинет за преглед и там е била направена снимка на ръката. Останала в коридора на носилка пред кабинета. Било съобщено, че ръката и е счупена, но в момента не можело да и направят операция, тъй като трябвало да се направи преди това друга манипулация на ръката. Ищцата се прибрала в дома си в около ****, като болките продължавали да бъдат много силни. Обадила се на личния си лекар доктор Х. М., която посетила на **** г., за да я снабди с направление за ортопед. След това ищцата отишла в болница ***** при доктор К., където постъпила за преглед, операция и лечение. Диагнозата, която била поставена била счупване на горния край на раменната кост, хумерус, закрито. Ищцата била оперирана, като останала в болницата три дни, след което била изписана за домашно лечение и било препоръчано да ходи на профилактични прегледи и консултации. Издаден бил болничен първоначално за 34 дни, който бил удължен с нови 30 дни за домашно лечение. Към момента на подаване на исковата молба ищцата все още изпитвала болки в ръката и особено когато времето навън се променяло, болките се увеличавали. Имало дни, в които едвам движела лявата си ръка и при обичайни действия с нея изпитвала болка. Следствие на инцидентът ищцата изпитала негативни емоции от лично и житейско измерение, преживявала ежедневни страдания, психиката и била силно увредена, като се чувствала постоянно в тежест на близките и семейството си. След инцидента се затворила в себе си, станала необщителна, не можела да изпълнява трудови функции. До момента на инцидента въпреки възрастта си продължавала да работи, за да се снабдява с допълнителни средства за лекарства, отопление и лични нужди, но след това тя нямало как да върши вече това. Ищцата поддържа, че тротоарът, на който е станал инцидентът, бил общинска собственост и Община Пловдив имала задължение за поддържането му.

Общината трябвало да поддържа тротоарите в града в състояние безопасно за пешеходците при придвижването им или да предприема такива действия, с които да бъдат приведени в такова състояние. Предвид изложените твърдения предявява настоящия осъдителен иск, с който претендира обезвреда на претърпените неимуществени вреди, които оценява на сумата от 20000 лв. Претендира и заплащане на законната лихва от датата на увреждането ****** г. до окончателното изплащане на вземането. Моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, като намира, същите не отговарят на действителното положение. Поддържа, че община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди, тъй като липсвало конкретно посочване на местоположение на настъпване на инцидента. Твърди, че на процесното място е извършена проверка от инспектората към общината, която на **** г. извършила оглед. От проверката било установено, че пред жилищната сграда на ул. „*****“ №*** било занижено нивото на тротоарната настилка и същата била в добро състояние. Посочва, че на процесната улица не бил извършван ремонт или преустройство на вертикалната планировка от общината, а такова е било възможно да е извършено от собствениците на сградата на адреса. Намира, че описаният инцидент не се дължал на бездействието на служители на общината, а по-скоро на случайно събитие.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Твърди, че падането би могло да бъде вследствие от много причини, свързани с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата. Намира, че вследствие на инцидента не са настъпили усложнения, като операцията е преминала гладко, а пациентът бил изписан с подобрение. Посочва, че от значение била и възрастта на ищцата, която към момента на инцидента била на *** години. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като го счита за необосновано завишено и несъобразено с трайната съдебна практика и критериите за справедливост. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, претендира разноски.

След съобразяване с доводите на страните и преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На ***** год., ***, ищцата М.Г.А. приминавала по тротоарното платно на ул.

„*****“. Пред № ***, на същата улица, същата загубила равновесие и паднала на земята върху неравенство на тротоарната настилка с денивелация 5 см. Св. Нинкова заедно със свои колеги опитала да изправи ищцата, но не успяла. На същия ден ищцата била откарана по спешност от екип на спешна помощ в УМБАЛ „****. На ****г. била хоспитализирана в МБАЛ „****“, където била оперирана под обща анестезия - закрито наместване и фиксация с метални телове. Изписана била на *****г., с указание да носи ортеза 35 дни.

Хоспитализирана била повторно в същата болница в периода *****. - *****-г за отстраняване на металните тела. За тази си увреда била в отпуск по болест общо 68 дни.

От писмо с изх. № ***** г. на Община Пловдив се установява, че в Община Пловдив не са постъпвали сигнали относно описания участък от тротоара на ул.

"******" №***, с оглед предотвратяване на инциденти през **** г.; не са извършвани ремонтни дейности или полагане на временна сигнализация от дирекция "***" при община Пловдив преди и след датата на произшествието -**** г. няма сключен договор към момента с изпълнител за ремонт на горепосочения участък.

От писмо с изх. № ***** год. и констативен протокол съм него се установява, че на процесното място е извършена проверка от служители на пловдивския общински инспекторат, при която е установено, че пред адреса на ул. „****“ № *** нивото на тротоарната настилка е занижено, както и че същата е в добро състояние. От писмото се установява още, че в инспектората не са постъпвали сигнали за компроментирана и нарушена тротоарна настилка в периода от м.**** **** год. до м.**** **** год. Няма данни и за извършвани аварийни и планови прокопавания от фирми и експлоатационни дружества за същия период. За липсата на подадени сигнали относно компентирана и нарушена тротоарна настилка на адреса свидетелства, но за периода **** год. до **** год. и писмо изх. № *** от *** год.

От писмо с изх. № **** от **** год. се установява, че тротоарната настилка на адреса на ул. „****“ № **** е от унипаваж, че не е извършван ремонт на настилката, не са постъпвали сигнали за ремонт и най-вероятно настилката е изградена при въвеждане сградата в експлоатация.

От писмо с изх. № **** от **** год. на Община

Пловдив се установява, че към одобрените проекти за офисна сграда и издадено Разрешение за строеж № **** г на Гл. архитект на Община Пловдив, съхранявани отдел ИПКС, дирекция УТ при Община Пловдив няма представени и одобрявани части на „Благоустрояване и паркоустройство" и „Вертикална планировка" за сграда с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив, с административен адрес ул.

„****" №*** гр**.

Съдът дава вяра на така обсъдените писмени доказателства, макар и изхождащи от ответника, тъй като не се събраха доказателства по делото, които ги опровергават, а и кореспондират със заключенията на вещите лица по изготвените СТЕ.

В хода на процеса са назначени, респ.изготвени и изслушани съдебно медицинска експертиза и две съдебно-технически експретизи.

От заключението по назначената СМЕ /л.****/ се установява, че в резултат на травмата на **** год. при ищцата е налице счупване на горния край на лява раменна кост. Този вид травми причиняват трайно затруднение на движенията в областта на рамото за период от 80-90 дни при добро протичане на оздравителния процес. Поради вида на фрактурата и нейния срок на възстановяване тя е категорично в смисъла на чл. 129 от НК. Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания , които са намалявали бавно с времето. Болка търпи към момента на изготвяне на експертното заключение, особено при по- продължително натоварване и промяна на времето. Страданията са били силно изразени, поради засягане на важна част от човешкото тяло, продължителното лечение, като всичко това довежда до затруднение в самообслужването и качеството на живот за продължителен период от 3 месеца. При лицето е уместно с цел подобряване и възстановяване на пострадалата лява ръка периодично и ежегодно провеждане на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури в оторизирани лечебни заведения. Продължителността на периода, в който е изпитвала неудобства по битовото й ежедневно обслужване от получената травма съвпада с периода, при който се причинява трайно затруднение на движенията в същата област за 80-90 дни.

След извършване на клиничен преглед на ***** год. и преглеждане на личната амбулаторна карта се установяват следните заболявания и увреди във времето и сега: артрозни изменения в двете колени стави; артрозни изменения в областта на гръбначния стълб; артериална хипертония; хронична исхемична болест на сърцето и ползва очила за четене. Няма данни в медицинската документация и в наличните рентгенови снимки да страда от остеопороза. В конкретния случай няма забавяне и усложнение на оздравителния процес. Този вид фрактура и в тази област лесно зараства тъй като е добре кръвоснабдена, за 35-40 дни. Трудното при нея и продължително е възстановяването на движенията, но при лицето те са протекли в обичайния си срок. Хипертонията означава повишено артериално налягане, може да доведе до хипертонични кризи с получаване на замайване, но в случая няма данни в медицинската документация, както от БМП така и от Спешните кабинети па УМБЛЛ „****“ лицето да е било в хипертонична криза. Липсват данни ищцата да страда от нарушение на вестибуларния апарат.

Единствено ошипяването в областта на шийпите прешлени, евентуално може да доведе единствено до тъй наречения „вертижен синдром“. Според вещото лице по друг начин така описаното травматично увреждане не може да настъпи. Може да настъпи по друго време и място, но при наличните свидетелски показания по делото и тази версия отпада.

Видно от заключението по първоначално изготвената