Решение № 97 от 09.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас , 02.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100600555 по описа за 2021 година С Присъда № 260004 от 08.04.2021г., постановена по НЧХД № 85/2020г., Районен съд-Карнобат признал подсъдимите Н. А. А., ЕГН ********** и С. С. Я., ЕГН **********, за виновни в това, че на 22.12.2019г. около 17:00 часа в с. Г., община С., Б. област, в банята в дома на А. Я. М., причинили леки телесни повреди на А.М., ЕГН **********, изразяващи се в кръвоизлив в областта на лявата му очна ябълка, кръвоизлив в областта на горната половина на дясната му очница, три лентовидни продълговати кръвонасядания в областта на гърба му и кръвонасядане с оток на тъканите в областта на вътрешната повърхност на дясната му колянна става и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК освободил подс. Н.А. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 лева, а на подс. С.Я. при приложението на чл.54 от НК му наложил наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, 1 изразяваща се в явяване и подписване на лицето пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години;

- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за две последователни поредни години.

С присъдата, на основание чл.52, вр. чл. 45 от ЗЗД, съдът осъдил подсъдимите А. и Я. да заплатят солидарно на А.М. сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 22.12.2019г., до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за горницата от 800 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева.

Със същия съдебен акт на основание чл.189, ал.3 от НК осъдил всеки от подсъдимите да заплати на тъжителя А.М. сумата от 256.25 лева, представляваща сторени от последния деловодни разноски. Също така осъдил всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Карнобат, сумата от 25 лева - държавна такса върху уважената част от гражданския иск, и сумата от 5 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимите, които чрез защитника си – адв. Д.В. от АК-Бургас я обжалват в срока по чл.319 ал.1 от НПК пред Окръжен съд – Бургас с основания за неправилността и незаконосъобразността , а също и за постановяването при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Произнасянето по гражданския иск било незаконосъобразно, тъй като с разпореждане № 179 от 27.04.2020г. съдията-докладчик не бил приел за съвместно разглеждане предявения от ищеца гражданския иск, а впоследствие, с ново разпореждане, бил приел същият този граждански иск и тъжителят бил конституиран в качеството му на граждански ищец, без да бъде отменено предходното разпореждане и без да били налице обстоятелства, налагащи тази промяна.

Приетата от районния съд фактическа обстановка била неправилна. По делото липсвали доказателства, от които да се изведат фактическите обстоятелства, вписани в мотивите към присъдата, в частност – броят, местата и 2 последователността на ударите и действията на подсъдимите и тъжителя.

Показанията на свид. Ф. Б. не следвало да се кредитират, тъй като била заинтересована страна, поради съвместното си съжителство с тъжителя, а също така заявените от нея обстоятелства противоречали и на твърденията на тъжителя. Същата заявила, че тя била сигнализирала полицейските органи за инцидента, докато по делото било установено, че това било сторено от тъжителя. Вместо кредитираните свидетели, доверие следвало да получат тези, посочени от защитата – свид. М. и Х.. На следващо място, от мотивите към присъдата защитата не можела да установи по какъв начин показанията на свидетелите П. и М. допринасяли за изясняване на обстоятелства от значение за делото. Изцяло се критикува доказателственият анализ на районния съд. Липсвало и обсъждане на материалите в приложената към делото преписка № 454000-22 от 2020 година на РУ-Сунгурларе. Поради всичко изложено жалбоподателите молят атакуваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която да бъдат признати за невиновни в извършване на инкриминираното с тъжбата деяние. Алтернативно е отправено искане за изменение на присъдата в частта относно наказанието на подс. Я.. Първото осъждане на този подсъдим било като непълнолетен, през 2004 година, и бил реабилитиран по право. А втората му присъда (споразумение) било влязло в сила на 21.12.2011г., като наказанието му било 1 година „Лишаване от свобода“, отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години. Защитата счита, че към 21.12.2019г. давността по чл.88а от НК била изтекла, т.е. към момента на извършване на деянието подс. Я. бил неосъждан, поради което били налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК по отношение на него, но това обстоятелство също останало извън вниманието на районния съд. Неправилно бил определен и размерът на наказанието „Глоба“, наложено на подс. А.. Оспорва се и размерът на присъденото на А.М. обезщетение. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание частният тъжител А.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения му повереник – адв. В.Р. от АК-Бургас, който счита жалбата за неоснователна. Присъдата била правилна, наказанията и гражданският иск - справедливи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Н.А., редовно призован, се явява лично. Подс. С.Я., също редовно призован, не се 3 явява. Упълномощеният им защитник – адв. Д.В. от АК-Бургас, се явява лично и поддържа жалбата с изложените в нея доводи.

В последната си дума подс. А. отрича да е извършил престъплението и посочва, че счита себе си за невинен. Моли наказанието на брат му – подс. Я., да бъде намалено.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира въззивната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество - за неоснователна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред и е обсъдил всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият Н. А. А., ЕГН **********, е роден в гр. Б. и е с постоянен и настоящ адрес в с. Г., общ. С., Б. област. Той е ****** гражданин и е *********.

Подсъдимият С. А. Я., ЕГН **********, е роден в гр. С., Б. област и живее в с. Г., общ. С., Б.област. Той е ****** гражданин и е ********.

Частният тъжител А.М. живеел в къща, находяща се в с. Г., община С.. В непосредствена близост до къщата, в двора на имота му, била изградена пристройка, обособена като баня. На 22.12.2019г., около 17:00 часа, тъжителят влязъл в банята си, но малко след това при него влезли подсъдимите А. и Я., с които тъжителят не бил в добри отношения. Двамата подсъдими ударили тъжителя М. в областта на лицето, в резултат на което същият паднал на земята. Подсъдимите продължили да го удрят с ритници и юмруци в главата, торса и краката, а подс. А. го ударил неколкократно в областта на гърба с носената от него метална тръба. Вследствие нанесените удари, тъжителят не успял да помръдне от пода, при което двамата подсъдими излезли от банята, прескочили мрежата на двора и се отправили в неустановена посока. В този момент жената, с която тъжителят живеел съвместно – свид. Ф. Б., била на двора на къщата и възприела Я. и А. да излизат от банята и да напускат двора им. Последният носел със себе си металната тръба. Свид. Б.знаела, че тъжителят бил в банята от много време и след като видяла посоченото по-горе, незабавно отишла при него и го видяла 4 да лежи неподвижен на пода, а на различни места по тялото му имало следи от нанесени удари. Тя му помогнала да се изправи и двамата се прибрали в дома си. Там пострадалият повърнал няколко пъти, поради изпитваните от него болки. По-късно на същия ден, М. подал сигнал в РУ-Карнобат за случилото се, а кратко време след това на място били изпратени служители от РУ-Сунгурларе – свидетелите Е. П. и В. М..

На следващия ден- 23.12.2019г. тъжителят М. бил прегледан от лекарспециалист „Съдебна медицина и обща и клинична патология“ в СМДЛ „Медексперт д-р Чаушев“ ЕООД, гр. Сливен. При прегледът били установени множество травми, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – двустранни периорбитални кръвонасядания и оток на тъканите и кръвоизливи в областта на лявата очна ябълка; сътресение на мозъка, което е протекло с изпадане в безсъзнателно състояние с липса на пълен и ясен спомен за случилото се; наличие на три лентовидни продълговати кръвонасядания в областта на гърба и кръвонасядане с оток на тъканите в областта на вътрешната повърхност на дясната колянна става. Въз основа на констатираното, на тъжителя било издадено съдебномедицинско удостоверение № 709/2019г. от 23.12.2019г., в което е посочено, че травмите е възможно да са получени по време и при обстоятелства, както съобщил М. – на 22.12.2019г. бил нападнат от две лица, които му нанесли множество удари с метални палки в областта на лицето, главата, гърба и други части на тялото.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, приложена на л.226л.227 от НЧХД 85/2020г. по описа на КРС, заключението по която потвърждава гореизложените констатации. Експертът допълва, че травмите по лицето отговарят да са причинени от твърди, тъпи предмети, а лентовидните кръвонасядания – от твърд, тъп предмет с ограничена повърхност (тръба или друг предмет със същата повърхност), като също е заключил, че травматичните увреждания могат да се получат по начина, описан от пострадалия - също посочен по-горе. Според вещото лице, предвид установените от него обстоятелства, тъжителят М. бил получил най-малко 5 удара.

Фактическите положения, формулирани от настоящата въззивна инстанция, се обосновават от анализа на събраните по делото гласни и 5 писмени доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите Ф. М. и Ф. Б., от писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК - съдебномедицинско удостоверение № 709/2019г. от 23.12.2019г., издадено на тъжителя, свидетелства за съдимост на подсъдимите и други, както и от заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд при спазване принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, му е позволил да изведе правилната фактическа обстановка, с което е разкрил обективната истина по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на обективната оценка на всички събрани доказателства, което сочи за обоснованост на присъдата. Противно на твърденията на защитата, настоящият състав, изследвайки мотивите към обжалвания акт, счита, че районният съд е обсъдил в достатъчна степен наличния по делото доказателствен материал и е изследвал отделните доказателствените източници както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно е решил и е кредитирал изцяло показанията на свид. Б. в частта, в която същата е изложила релевантни за делото факти. Въпреки, че тя е принципно заинтересована от изхода на делото предвид факта, че живее съпружески с тъжителя, изложените от нея твърдения са обективни, логични, вътрешно непротиворечиви по отношение на кръга от обстоятелства, очертан в чл.102 от НПК и подкрепени от наличните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а също и от част от гласните такива. Тя е възприела лично не само действията на дейците, извършени непосредствено след деянието, но и е установила състоянието, в което пострадалият се намирал незабавно след нанесения му побой. Видяла е как подсъдимите А., който държал метална тръба в ръката си, и Я. излизат от обособеното като баня помещение. Непосредствено след това е влязла в банята и е видяла също, че тъжителят М. лежал неподвижен на пода, с видими по него наранявания.