Определение № 1593 от 28.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1593 гр. Варна, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20243100900613 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 28484/11.11.2024 г. на Н. П. Н., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Ф. Р., с която се иска допълване на постановеното по делото Решение № 458/06.11.2024 г. в частта за разноските, като се отправя искане за изменение на акта чрез присъждане на направените по делото разноски в полза на молителя.

В молбата се излага, че с решението по делото съдът неправилно е отказал да присъди разноски, тъй като такива са присъждани в подобни случаи, за което цитира съдебна практика/Определение № 468/06.11.20219г. на ВКС/. Твърди се, че вредите, които е причинило длъжностното лице подлежат на поправяне, съгласно общите принципи на правото. Позовава се на практика на ВАС/ Определение № 9693 от 16.10.2023г. по адм.д. № 9198/2023г. ,трето отделение/, според която изменението на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда ред за събиране на разноски в производството по обжалване на отказ, а не в отделно производство. Моли за изменение на решението в частта за разноските и присъждането им на жалбоподателя.

По реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията подава писмен отговор с вх. № 29718/21.11.2024 г., в който излага становище за неоснователност на молбата и моли за оставянето й без уважение. Позовава се на константната практика на ВКС/ Определение № 60435 от 01.12.2021 г. на ВКС Т.К, I ТО по ч.т.д. № 1915/2021 г., Определение № 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС, Т.К. II T.O. по ч.т.д. № 2118/2021 г. и др./, съгласно която предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, разноските са за сметка на молителя, а разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е препращаща към реда за присъждане на разноски по чл. 541 от ГПК. В евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

1

Дейността на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ в производството по чл. 13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ обхваща проверка за съответствие на поисканото вписване с изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, като целта на производството е да се осигури съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като се охранява интересът му от постигане действието на вписване, обявяване или заличаване, т. е. изгодни за него правни последици.

По тази причина на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на ДЛР, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Правомощията на Агенцията по вписванията по подаване на отговор, представяне на доказателства и информиране за решението на съда, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност и законодателните промени в тази насока не водят до промяна в характера на производството от охранително в спорно производство. Единствената страна в това производство е заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа и само той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност.

По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС /Определение № 2334/27.08.2024 г. по ч. т. д. № 1288/2024 г., на ВКС, I т. о., ТК, Определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение № 219/20.05.2022 г. по ч. т. д. № 768/2022 г. на ВКС, II т. о., ТК, Определение № 615/23.11.2022 г. по ч. т. д. № 2297/2022 г. на ВКС, II т. о., ТК/, според която измененията на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр. 105/2020 г./ са насочени единствено към разрешаване на въпроса за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират правните характеристики на производството по регистрация като спорно.

Прието е, че създадената нова ал. 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството и това изменение на закона е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ, бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правен спор. Според цитираната практика разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило, съгласно което разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя, съответно заявителя.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28484/11.11.2024 г. на Н. П.

Н. ЕГН **********, чрез адв. Ф. Р., за изменение на Решение № 2

458/06.11.2024 г. по т. д. № 613/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Препис от определението да се връчи на ТР за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3