Решение № 49 от 02.03.2022, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 408/2021
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 02.03.2022
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
- чл.11 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Момчилград, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100408 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр. чл.422 ГПК вр.99 от ЗЗД вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Исковата претенция е за парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 174/2021г. на РС Момчилград, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, вземанията към ответника по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия. Ищецът твърди в исковата молба, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 14.02.2020г. /датата на последна погасителна вноска, съгласно погасителния план/, предвид което по договора не е обявена предсрочната изискуемост.
Посочва се, че на 14.04.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Претендира с е дължима главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до 14.02.2020г., произтичаща от Договор за потребителски кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг " ЕАД, възнаградителна лихва в 1 размер на 228,06 лева, начислена за периода от 14.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 19.11.2018г. /датата на прехвърляне на задължението/; и обезщетение за забава в размер на 261,55 лева, начислено за периода от 15.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 14.04.2021г., или, за сумата в общ размер на 3 458,06 лева, както и законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда– 14.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че Договорът за кредит е подписан при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които БАНКАТА-ищец предоставя потребителски кредити, като цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора кредитополучателят удостоверил, че му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил екземпляр от Общите условия, запознат бил с тях и безусловно ги приел. При условията на Договора за потребителски паричен кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 4 476,71 лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 5 310,61, представляваща сбор от посочените компоненти, и която е следвало да върне на 37 бр.вноски, всяка в размер на 143,53 лева: Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвала съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, със общо размерфиксиран за целият период. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 833,90 лева. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на е 5 310,61, представляваща сбор от посочените компоненти, и която е следвало да върне на 37 бр.вноски, всяка в размер на 143,53 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 14.02.2017г., а последната била с падеж на 14.02.2020г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за 2 кредит, в който бибил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.02.2020г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по договорът не била обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 261,55 лева за периода от 15.03.2018г. до датата на входиране на задължението в съда. Кредитополучателят не заплатил дължимия паричен заем. Сочи се и че на 19.11.2018г. е бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключен между БАНКАТА и ищеца, по силата на което вземането на БАНКАТА срещу ответника, произтичащо от цитираният по-горе договор за потребителски кредит е било прехвърлено в полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, като Общите условия на БАНКАТА съдържали изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно чл. 4.3. от Рамковия договор за цесия, ищецът като цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което разполагал с изрично пълномощно от цедента. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от 23.11.2018г. от страна н а БАНКАТА. Уведомлението било изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне, като същото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „ПРЕМЕСТЕН“ н а пратката. Прилага копие от уведомлението за извършената цесия за връчване на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на съдебна практика. Претендира с е дължима главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до 14.02.2020г., произтичаща от Договор за потребителски кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг " ЕАД, възнаградителна лихва в размер на 228,06 лева, начислена за периода от 14.03.2018г. /падеж на първа 3 неплатена погасителна вноска/ до 19.11.2018г. /датата на прехвърляне на задължението/; и обезщетение за забава в размер на 261,55 лева, начислено за периода от 15.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 14.04.2021г., или, за сумата в общ размер на 3 458,06 лева, както и законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда– 14.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, като при частично уважаване на иска – съразмерно изчисляване на разноските на ищеца и присъждането им след компенсация. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. В съдебно заседание, чрез становище от пълномощника в писмена молба поддържа предявените искове, моли съдът да постанови неприсъствено решение. Излага съображения по същество Претендира разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуален представител- адв.А.С. от АК- Кърджали, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата претенция, като счита, че длъжникът не е уведомен по надлежният ред за извършената цесия, самият договор за потребителски кредит е бил недействителен, защото клаузите на същият са били неравноправни, и явно неизгодни за кредитополучателя, и възразява срещу претенцията за обезщетение за забава, като счита същото за прекомерноа, и излага подробни доводи в тази насока. Иска да се отхвърли исковата молба, и претендира сторени по делото разноски. В съдебно заседание , чрез адв.С., оспорва исковата претенция, и претендира разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 174/2021г. по описа на РС- Момчилград е налице издадена заповед за изпълнение № 15 от 15.04.2021г. по чл. 410 от ГПК, с която ответникът Х. М. М. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата в общ размер на 3 458,06 лева, от която главница в размер на 2 968,45 лева- за периода от 14.03.2018г. до 14.02.2020г., произтичаща от Договор за потребителски кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг " ЕАД, възнаградителна лихва в размер на 228,06 лева, начислена за периода от 14.03.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 19.11.2018г.
/датата на прехвърляне на задължението/; и обезщетение за забава в размер на 261,55 лева, начислено за периода от 15.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 14.04.2021г., както и законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда– 14.04.2021г. до окончателното 4 изплащане на задължението, както и разноски в общ размер на 119,16 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. В заповедта е посочено, ч е Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за потребителски кредит № 2584294, сключен на 13.01.2017г., между ответника в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като в последствие вземането на договора е прехвърлено от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД в полза на Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ******* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/.
От приложеното като доказателство по делото Договор за кредитгорният, ввидно, че същият е подписан при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които БАНКАТА-ищец предоставя потребителски кредити, като цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора кредитополучателят удостоверил, че му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил екземпляр от Общите условия, запознат бил с тях и безусловно ги приел. При условията на Договора за потребителски паричен кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 4 476,71 лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 5 310,61, представляваща сбор от посочените компоненти, и която е следвало да върне на 37 бр.вноски, всяка в размер на 143,53 лева: Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит.