Акт от 17.05.2024, Районен съд - Своге

Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 17.05.2024 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Андрей

Чекунов при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 660/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Мъни Лийз“ ЕАД (предишно наименование „Евролийз Ауто“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, чрез пълномощник на законния представител към датата на исковата молба И. Е. П., срещу Ц.К.Л., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 342, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата от 38 037,48 лева по споразумение от 24.10.2016 г., сключено между ищеца и ответника към Договор за финансов лизинг № 01014496/00001 от 29.08.2007 г. (стар № 01002402/001), по който лизингодател е „***“ ЕАД, ЕИК ** – заличен търговец, считано от 06.12.2012 г., чийто универсален правоприемник е ищецът, а ответникът е универсален правоприемник – наследник на К. Й. Л., ЕГН **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК ** – солидарен длъжник по договора за финансов лизинг. Последният е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен на 20.08.2012 г. (уточнителна молба от 20.01.2023 г.). По силата на споразумението ответникът безусловно признал и се съгласил, че към момента на подписването му дължи на ищеца сума в размер на 60 110,68 лева, представляваща задължения по и във връзка с прекратения договор за финансов лизинг, посочен по-горе, като заплащането на сумата трябвало да стане на 60 месечни вноски до окончателното изплащане на задължението, както следва: за първите 24 месеца месечната вноска е в размер на 500 лева, платими в срок до 20 число на текущия месец, в който е дължимо плащането; за следващите 36 месеца месечната вноска е в размер на 1 337 лева, платими в срок до 20 число на текущия месец, в който е дължимо плащането. Страните са се съгласили, че от задълженията на ответника по спогодбата ще бъдат приспаднати сумите, получени чрез принудително изпълнение върху имот, ипотекиран в полза на лизингодателя по договора, съгласно спогодба между последния, лизингополучателя и ипотекарния длъжник С. Р. Й., от проведеното принудително изпълнение върху който ищецът получил впоследствие сумата от 17 358,20 лева. Твърди се още, че след подписване на споразумението ответникът изпълнявал неточно и със закъснение поетите задължения, заплатената от него сума била в размер на 4 715 лева, а последното плащане в размер на 500 лева било извършено на 26.10.2018 г., след което ответникът преустановил плащанията по спогодбата. Поради това, ищецът счита процесното споразумение за прекратено на 26.10.2018 г. (уточнителна молба от 20.01.2023 г.) по вина на ответника, с оглед уговореното в т. 4 от споразумението, че в случай, че ответникът не изпълни точно поетите задължения и/или забави с повече от 15 дни плащането на която и да е месечна вноска, ищецът ще счита процесното споразумение за прекратено по вина на ответника, без да е необходимо нарочно изявление от страна на ищеца и последният ще може да предприеме действия за удовлетворяване пълния размер на вземането си чрез принудителни способи. Твърди се, че след приспадане на сумите от 17 358,20 лева и 4 715 лева, останала за плащане от ответника по процесното споразумение сумата от 38 037,48 лева, за част от която, в размер на 24 000 лева, била издадена по ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд Своге Заповед № 488 от 05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С исковата молба се иска от съда да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща част от задължението му в размер на 38 037,48 лева по споразумение от 24.10.2016 г., сключено между ищеца и ответника към Договор за финансов лизинг № 01014496/00001 от 29.08.2007 г. (стар № 01002402/001), по който лизингодател е „***“ ЕАД, ЕИК *** – заличен търговец, считано от 06.12.2012 г., чийто универсален правоприемник е ищецът, а ответникът е универсален правоприемник – наследник на К. Й. Л., ЕГН **********, действащ като ЕТ „**“, ЕИК *** – солидарен длъжник по договора за финансов лизинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането. Претендират се разноски за исковото и за заповедното производство.

С отговора ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска, както по основание, така и по размер. Възразява се, че от приложените към исковата молба доказателства не може безспорно да се установи дали сумите, които са описани, се дължат именно от ответника, като доказателствената тежест за изложените от ищеца факти е изцяло негова. Твърди се, че доколкото ответникът е физическо лице, същият има качеството на потребител по смисъла Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и се ползва от предвидената в него защитата на потребителите, във връзка с което се прави възражение за наличието на неравноправни клаузи, както в договора за финансов лизинг, така и в споразумението от 24.10.2016 г., като се твърди нищожност на същите. При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени горните възражения, се прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищцовото дружество суми, с оглед разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, предвиждаща, че взимания за периодични плащания, каквито са процесните, се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

В открито съдебно заседание и с писмени становища страните подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключение съдът кредитира като логично и безпротиворечиво.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд Своге, се установява, че въз основа на подадено от „***“ ЕАД (понастоящем „**“ ЕАД) заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 488 от 05.10.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Ц.К.Л. да заплати на заявителя сумата от 24 000 лева – главница, представляваща част от дължима сума по споразумение от 24.10.2016 г., сключено между „***“ ЕАД – лизингодател по договор за финансов лизинг № 01014496/00001 от 29.08.2007 г. (стар № 01002402/001) и Ц.К.Л. – универсален наследник на К. Й. Л., ЕГН **********, действащ като ЕТ „***“, ЕИК *** – солидарен длъжник по договора за финансов лизинг, като общата сума на задължението по споразумението от 24.10.2016 г. е в размер на 38 037,48 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 480 лева разноски по делото за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на 07.10.2020 г., а възражението на ответника е подадено на 28.10.2020 г. Поради това, с определение от 28.10.2020 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 30.11.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.

Видно от представените по делото писмени доказателства между ищеца и ответника е сключено споразумение от 24.10.2016 г. към Договор за финансов лизинг № 01014496/00001 от 29.08.2007 г. (стар № 01002402/001), по който лизингодател е „**“ ЕАД, ЕИК ** – заличен търговец, считано от 06.12.2012 г., чийто универсален правоприемник е ищецът, а ответникът е един от двамата универсални правоприемници (един от двамата наследници) на К. Й. Л., ЕГН **********, действащ като ЕТ „***“,

ЕИК *** – солидарен длъжник по договора за финансов лизинг. Последният е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен на 20.08.2012 г. По силата на споразумението ответникът безусловно признал и се съгласил, че към момента на подписването му дължи на ищеца сума в размер на 60 110,68 лева, представляваща задължения по и във връзка с прекратения договор за финансов лизинг, посочен по-горе, като заплащането на сумата трябвало да стане на 60 месечни вноски до окончателното изплащане на задължението, както следва: за първите 24 месеца месечната вноска е в размер на 500 лева, платими в срок до 20 число на текущия месец, в който е дължимо плащането; за следващите 36 месеца месечната вноска е в размер на 1 337 лева, платими в срок до 20 число на текущия месец, в който е дължимо плащането. Страните са се съгласили, че от задълженията на ответника по спогодбата ще бъдат приспаднати сумите, получени чрез принудително изпълнение върху имот, ипотекиран в полза на лизингодателя по договора, съгласно спогодба между последния, лизингополучателя и ипотекарния длъжник С.Р.Й.

Представените от ищеца и приети по делото документи са подписани от посочените в тях лица, като формалната доказателствена сила на положените подписи не е оспорвана.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно, всестранно и пълно, по данни от системата на ищеца, ответникът е извършил плащания по споразумението в общ размер 4 715 лева, а последното плащане в размер на 500 лева е било извършено на 26.10.2018 г., след което ответникът преустановил плащанията по същото. В електронната система на ищеца било отразено и приспадане от първоначално дължимата сума от 60 110,68 лева на сумата от 17 358,20 лева, получена от ищцовото дружество от проведено принудително изпълнение, съгласно предвиденото в т. 5 от споразумението. Остатъкът от задължението по споразумението е в размер на 38 037,48 лева.

Процесното споразумение е прекратено на основание уговореното в т. 4 от споразумението, тъй като ответникът е забавил с повече от 15 дни плащането на дължима по същото месечна вноска.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по делото въз основа на събраните по същото писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявеният иск, то ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч.: съществуването на вземанията, размера им и тяхната изискуемост; наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за финансов лизинг от 28.09.2007 г. и споразумение от 24.10.2016 г., имащо характера на договор за спогодба); изпълнение на задължението на праводателя си по договора за финансов лизинг да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя по него; уговорения начин за плащане на уговорените дължими вноски и техния падеж.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че между ищеца и ответника е сключено споразумение от 24.10.2016 г. към Договор за финансов лизинг № 01014496/00001 от 29.08.2007 г. (стар № 01002402/001), по който лизингодател е „***“ ЕАД, ЕИК *** – заличен търговец, считано от 06.12.2012 г., чийто универсален правоприемник е ищецът, а ответникът е един от двамата универсални правоприемници (един от двамата наследници) на К. Й. Л., ЕГН **********, действащ като ЕТ „***“,