Решение № 4123 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4123 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100500148 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14773/06.09.2023г. по гр.д. № 64112/2021г. по описа на СРС, 162 състав, са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК от Н. Д. Д. и В. Д. Д. срещу Топлофикация София ЕАД, с които се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 61731/2014г. по описа на СРС, 32 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищците, с която се иска отмяна на постановеното решение. Развити са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, конкретно се оспорват изводите, че давностният срок е петгодишен по чл.117, ал.2 ЗЗД, защото вземането за топлинна енергия представлявало периодично по см на ТР № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГТК, а влязлата в сила заповед за изпълнение се ползвала само с изпълнителна сила, не и сила на пресъдено нещо, то неприложима била разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което към датата на образуване на изпълнителното дело – 26.11.2018г. изтекла необходимата тригодишна давност. Претендира разноски съгласно списък по 1 чл.80 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски по производството.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника „Топлофикация София“ ЕАД вземания по изпълнителен лист от 20.04.2015г. събирани принудително в рамките на изпълнително дело № 5776/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяване на посочените задължения по давност. С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Видно от приобщеното ч.гр.д. № 61761/2014г. по описа на СРС на 14.11.2014г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като с оглед приложените по делото съобщения л.19 и л.20 заповедта е влязла в сила спрямо ищците на 21.03.2015г., чието влизане в сила е констатирано с разпореждане от 07.04.2015г. л.19 от делото, поради което на 20.04.2015г. е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта. От приобщеното изп.д. № 5776/2018г. по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че е образувано по молба вх.№ 71662/26.11.2018г. въз основа на процесния изпълнителен лист, в молбата има упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ. С молба 2 вх.№ 58468/18.10.2019г. взискателят е поискал извършване на: справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжниците; да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжниците. С молба вх.№ 28724/08.05.2020г. е поискано налагане запор върху банкови сметки след справка в РБСС за банкови сметки и сейфове; справка в НОИ за налагане запор върху трудови възнаграждения; С молба вх.№ 34636/17.05.2021г. взискателят е поискал налагане запор върху банкови сметки след справка в РБСС за банкови сметки и сейфове; справка в НОИ за налагане запор върху трудови възнаграждения; С обезпечителна заповед № 657/15.12.2021г. е допуснато спиране на производството по изпълнителното дело (издадено по гр.д. № 64112/2021г. по описа на СРС, 162 състав).

Разгледано по същество съдът намира, че поставеното първоинстанционно решение е ПРАВИЛНО по следните съображения:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО; решение № 50121/21.12.2023г. по гр.д. № 3034/2020г. ВКС, IV ГО; Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о. и др.), поради което и възражението на въззивника за неприложимост на чл.117, ал.2 ЗЗД е неоснователно, съответно позоваването на ТР № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГТК е неотносимо. С читано от влизане в сила на заповедта (21.03.2015г.) до първото действие по изпълнението прекъсващо давността (молба вх.№ 58468/18.10.2019г.) не е изтекъл необходимия 5г. давностен срок.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):

3 насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. В мотивите на решението е разяснено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Разяснено е също, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Видно от тези мотиви, активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Единственото, което взискателят може да направи, е да иска от съдебния изпълнител извършването на това действие и затова давността се прекъсва от момента на искането, стига действието да е извършено. Затова в практиката на ВКС / Решение № 80/06.02.2024г. по гр.д.

№ 1862/2023г. по описа на ВКС; Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС / изрично се приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, независимо дали е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ / Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК; /. Искането прекъсва давността без оглед дали 4 съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ /в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение/. Прието е също, че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.

Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство/. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

На въпроса прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, както предвид последиците от осъществени изпълнителни действия по дела, впоследствие прекратени по право съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и за случаите, при които искането на кредитора за прилагане на изпълнителен способ е заявено на съдебния изпълнител след като изпълнителното дело вече е прекратено поради перемпция, е даден отговор в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2 / 2023 г. на ОСГТК на ВКС, в който е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.

18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на 5 имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал.

1 ГПК и прекъсва давността.

От приобщеното копие на изп.д. № 5776/2018г. се установява, че прекъсващи давността (по см. на цитираното ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, вкл. с оглед цитираната по-горе практика на ВКС) са молбите от 18.10.2019г., 08.05.2020г. и тази от 17.05.2021г. Нито в периода от влизане в сила на заповедта до първото действие прекъсващо давността не е изтекла необходимата петгодишна давност, нито между изброените изпълнителни действия не се установява да е изтекъл необходимият 5г. давностен срок (приложим с оглед приетото по-горе) за погасяване на вземането, поради което достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК следва да бъде потвърдено.