Решение № 236 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 05.03.2025г. по НОХД № 481/2024г., СРС, НО, 130 състав е признал подсъдимия Ю. Н. П. за виновен в това, че на 10.05.2023г. около 16:50 часа в гр. София, в близост до кръстовището на ул. „Екзарх Стефан“ и ул.„Хан Кубрат“, отнел чужди /собственост на Б..Х.Х. и Е.И.Д./ движими вещи- сумата от 5 820.00лв. /пет хиляди осемстотин и двадесет лева/ от владението на Б..Х.Х., с намерението противозаконно да бъдат присвоени, като употребил сила- нанесъл удари с юмрук в областта на тялото под ребрата на Х. , след което го е бутнал силно с ръце в гърдите и е паднал на земята престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.1, вр.чл.198, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг режим“.

Съдът на основание чл.59, ал.2 вр ал.1 НК е зачел и приспаднал времето, през което е бил задържан по ЗМВР, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 8936/2022 г. на СРС, НО, влязло в сила на 18.07.2022 г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, което следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Ю. Н. П. да заплати по сметка на СДВР сумата от 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева, представляваща сторени на фазата на досъдебното производство разноски, както и разноски направени в съдебна фаза по сметка на СРС, в размер на 1520 /хиляда петстотин и двадесет/ лева.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства, както следва: един брой стерилен тампон ,оптичен носител да остават в кориците по делото, а веществено 1 доказателство един брой мотопед с двигател на съхранение във 02 РУ-СДВР да се върне на подсъдимо лице.

Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощеният защитник на подсъдимия Ю. П. – адв.Т. С. , в която се излагат оплаквания за неправилност на присъдата и допуснати съществени процесуални нарушения, като се претендира недоказаност на обвинението.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание на 16.10.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Ю. П. – адв. Т. поддържа жалбата и моли да се отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна.Твърди ,че по делото не е категорично доказано повдигнатото обвинение спрямо подзащитният й за престъпление по чл.198 НК, както и че не е доказано отнемане на паричната сума, нито употребената сила. Прави се искане да бъде намалено наложеното наказание и да се определи общ режим на изтърпяване на същото.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е определил размера на наложеното наказание, както и режимът му на изтърпяване.

Подсъдимият Ю. П. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума моли съда да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства, а именно: показанията на разпитаните свидетели Б. Х., Е.Д., Д.М.,Н.,П.Г., М. и С., обясненията на подс. П., заключението на изготвените по делото КСППЕ, ДНК и аудио- техническа експертизи;протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за освидетелстване на лице, протокол за претърсване и изземване и приложени към тях фотоалбуми, справка за съдимост и приетите по реда на чл.283 от НПК доказателства и доказателствени средства.

Пред въззивната инстанция в проведено съдебно заседание и са приети като писмени доказателства копия от епикриза на Д.Г. ( майка на подсъдимия), експертно решение и суми 2 за плащане за лечение на същата от подс. П., трудов договор на подс.П..

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, включително и на този, събран в хода на проведеното пред него съдебно следствие, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият Ю. Н. П. е роден на ********г. в гр. Ботевград, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с адрес в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „********, с ЕГН **********.

До месец март на 2023г. св. Б. Х. и св. Е.Д. работели като строителни работници в Германия, след което двамата се завърнали в България- с. Просеник, където живеели по постоянен адрес. Двамата свидетели имали да получават заработена сума от престоя си в Германия, като в началото на месец май 2023г. св. Х. получил обаждане от работодателя си в Германия, който следвало да преведе сумата от 3000 евро на св. Х. с превод чрез с-ма за парични преводи “Moneygram”, като в сумата е била включена и тази която била и за св.Д..

Св. Д. имал желание да закупи автомобил, който се намирал на територията на гр.София, като за целта се свързал със свой приятел- св. Д.М., който имал автомобил. Св. Д. помолил св. М. да ги закара до гр. София, като сутринта на 10.05.2023г. св.М. взел от с.Просеник двамата свидетели Х. и Д., след което се отправили към гр.София, където пристигнали в ранния следобед на деня. Тъй като свидетелите не познавали територията на гр.София и автокъщите, които искали да посетят, св. М. се свързал по телефона с подсъдимо лице, което познавал от преди две-три години и помолил да им съдейства и упътва в гр. София. Тримата свидетели се срещнали с подс. П. в района на бул. „Ломско шосе“ в кв. Надежда, като до там използвали навигация. Подсъдимо лице пристигнал, управлявайки велосипед с монтиран на него двигател, който оставил в близост до автомобила на тримата свидетели, незаключен. Четиримата се отправили към търговски център, в който имало магазин „Билла“ като паркирали автомобила зад търговски център. Срещу него на ул. ******** се намирал клон на Български пощи, в който се предлагала услуга за парични преводи “Moneygram”. Св.

Х. и св. Д. влезли в пощенския клон, а останалите две лица останали отвън. Св. Б. Х. изтеглил сумата от 3000 евро, която била изпратена на негово име. Сумата която св. Х. получил от св. П.Г. / служител в Български пощи / била в размер на 5820лв, представляващи левовата равностойност на 3000 евро, които сложил в малък найлонов плик. Тримата свидетели и подсъдимо лице се отправили към автомобила на св. М., паркиран в близост да търговски център. Около 16.50ч. св. М. и св. Д. се отдалечили в уличката в страни, тъй като им се ходело по малка нужда. Св. Х. продължил заедно с подс. П. като стигайки до автомобила, св.Х. запалил цигара, а в другата си ръка държал плика с пари. Подс.П. нанесъл два удара в тялото в областта под ребрата на св. Х., след което издърпал плика от ръцете на св. Х., бутнал го на земята и побягнал в посока на пощенския клон и се скрил между блоковете. Св.Д. и св. М., връщайки се обратно към колата, видели подсъдимия да бяга в обратна посока, държейки плика с парите в едната ръка, а в другата телефон, а св.Х. се бил привел към земята. Св.Х. разказал, какво му се е случило. Св. М. веднага позвънили на телефона на подсъдимо лице, но последния бил изключен, поради което подал сигнал на телефон 112- двуктартно. Свидетелите преместили колелото с мотор, което подсъдимото лице оставило на място, до техния автомобил. На място пристигнали полицейските служители от 02 РУ-СДВР- М. и С.. Свидетелите Х., М. и Д. разказали на полицейските служители какво се е случило, като дали подробно описание на подсъдимия П., по външни белези и характерните за лицето татуировки по лице и тяло. Извършен е оглед на местопроизшествие, с приложен към него фотоалбум.

От заключението на КСППЕ се установява психичното състояние на подсъдимо лице, касаеща годността му да разбира свойството и значение на постъпките си и да ги ръководи. При него не са установени симптоми на психично разстройство и данни за интелектуален дефицит.

От заключението изготвената ДНК експертиза се установява, че обект за изследване е била отривка от ръкохватки на велосипед , при което е установено, че е налична смес от клетъчен материал от повече от две лица, с нисък интензитет.

Когато и доколкото се изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно 3 доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС). Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а следва да отговори изчерпателно на възраженията на държавното обвинение.

Настоящата въззивна съдебна инстанция се солидаризира и с направения от първата доказателствен анализ на показанията на свидетелите С. и М. /полицейски служители/, св.

Голакова /служител в Български пощи/, Св.Х., Д. и св.М., дадени пред съда и тези на св.М. прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Същите се явяват логични, последователни, детайлни и подкрепени от писмените доказателства по делото. В действителност от изложеното от тях в хода на съдебното следствие, така и от дадените в досъдебното производство показания тези на св. М., приобщени по делото по съответния процесуален ред, се извеждат релевантни данни за съставомерните факти и обстоятелства.