Акт от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 50848/2025
- Подписан
- 09.07.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 13669 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110150848 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Б. К. Р., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. К. Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 134,90 лв. - главница за цена на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата 30,30 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. дело № 211/2025 г. по описа на РС-Ардино.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл.
86 от ЗЗД.
Ответникът в хода на заповедното производство е възразил, че не дължи с доводи, че претендираните суми за главница и мораторна лихва за доставена топлинна енергия са заплатени своевременно- главница за отоплителен сезон 2022–2023 г. в размер на 946,70 лв. на 08.09.2023г , а дължимата сума по обща фактура за отоплителен сезон 2023/2024г. в размер на 493,70 лв. е платена на 27.09.2024г.; заявените със заявлението по чл. 410 от ГПК суми за дялово разпределение и мораторна лихва са платени в месечния срок от връчването на заповедта; и не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи съдебни разноски.
С отговор на искова молба оспорва исковете и поддържа, че сумите са погасени чрез плащане преди завеждане на делото.
1
Ищецът в заповедното производство е посочил, че с платените 31,26 лв. е погасена неоспорената част по възражението за главница за дялово разпределение и мораторната лихва съм нея, а сумата от 946,70 лв. е заплатена преди завеждане на делото и съобразена при формиране на претенцията.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От ч. гр. дело №211/2015г. по описа на РС-Ардино се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съгласно която ответникът дължи следните суми: 134,90 лв. за неплатена главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 30,30 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г, ведно със законната лихва от 01.08.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата от 25,78 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 5,48 лв. -мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г., ведно със законната лихва от 01.08.2025 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане по основание. Спорен е въпросът правото на парично вземане за сумата 134,90 лв. за неплатена главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и 30,30 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г, погасено ли е чрез плащане от ответника преди предявяване на иска- арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК -01.08.2025 г.
От писмените доказателства се установява, че в срока за възражението по чл. 414 от ГПК ответникът е заплатил общо 31,26 лв., съобразно изричното посочване в платежния документ сумите за 25,78 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 5,48 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г., ведно със законната лихва от 01.08.2025 г. до окончателното й изплащане.
От писмените доказателства и съдебна счетоводна експертиза се изяснява, че за исковия период са издадени Фактури за общо потребление с №№ **********/31.07.2023 г. и **********/30.06.2024 г., след извършено изравняване за отчетни периоди 01.05.2022-30.04.2023 г. и 01.05.2023-30.04.2024 г., съответно на стойност 946,70 лв. за първия отчетен период, платима в срок до 14.09.2023 г., и на стойност 543,50 лв. за втория отчетен период, за който след приспадане на платени суми е посочено окончателно задължение сумата 493,70 лв., платима в срок до 14.08.2024 г.
От платежни нареждания от 08.09.2023 г. и 27.09.2024 г. се установява, че на посочените дати ответникът е извършил две плащания в полза на ищцовото дружество – на 08.09.2023 г. е заплатил сумата от 946,70 лв. за погасяване на задължения по фактура № **********/31.07.2023 г. за периода м.05.2022- м.04.2023 г., а на 27.09.2024 г. – сумата от 493,70 лв. за погасяване на задължения по фактура № ********** за периода м.05.2023-м.04.2024 г. Видно от платежните документи ответникът изрично е посочил за какво плаща, а именно само за задълженията по общите фактури. Поради това кредиторът няма право да разпределя платените суми за погасяване на други задължения или да ги разпределя по различен начин по арг. от чл. 76 от ЗЗД.
За претендираната разлика от 134,90 лв. за главница за цена на доставка на топлинна енергия съдът не констатира основание за начисляване на доставка на топлинна енергия над сумата 44,53 лв. Последната се формира от извършени 2 допълнителни отчети и изравнения през м.08.2023 г., когато е начислена сумата 27,18 лв., през м. 08 и м.09.2024 г. – 2,96 лв. и 14,39 лв.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В конкретния случай ответникът изрично е заявил в платежните документи от 08.09.2023 г. и 27.09.2024 г. за погасяване на кои задължения извършва плащанията. Ето защо се счита за платени задълженията изцяло по фактура №№ **********/31.07.2023 г. и **********/30.06.2024 г. , и то преди 01.08.2025 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 211/2025 г. по описа на РС – Ардино.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В случая, задълженията по ОФ № **********/31.07.2023 г. на стойност 946,70 лв. за отчетен период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. е следвало да бъдат платени в срок до 14.09.2023 г., което е сторено на 08.09.2023 г. При това длъжникът не е изпаднал в забава, а за кредитора не е възникнало акцесорното вземане за лихва. Задълженията по ОФ № **********/30.06.2024 г. на стойност 493,70 лв. за отчетен период 01.05.2023- 30.04.2024 г. е следвало да бъдат платени в срок до 14.08.2024 г., като плащането е извършено след срока за изпълнение на 27.09.2024 г., поради което за периода 15.08.2024-26.09.2024 г. ищовото дружество има право на парично вземане за забавено изпълнение на задължението за плащане на главницата за топлинна енергия за сумата 4,11 евро/8,04 лв.,определена по реда на чл. 162 от ГПК и съобразно ССчЕ. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е била платена от ответника.
За процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. не е спорно, че в имота на ищеца е доставено претендираното от ищеца количество топлинна енергия, отразено в изравнителните сметки и общи фактури. Клиентите на топлинна енергия имат задължение да заплащат стойността на реално доставената в имота им топлинна енергия – арг. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 155, ал. 1 от ЗЕ. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3) по реална месечна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. Следователно, в случаите, в които клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост са избрали да заплащат консумираната от тях топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, издаването на обща фактура съставлява способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен период. Реална оценка на дължимата сума за топлинна енергия на всеки потребител се прави от фирмата за дялово разпределение в края на отоплителния сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение. Изравнителните сметки (общи и индивидуални) представляват разлика между прогнозно начислените по фактури суми за отчетния период и 3 стойността на действително потребената топлинна енергия.
Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ищеца, продавачът връчва на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки (обща и индивидуални) на клиентите, като доколкото не е предвидено друго това касае и изравнителни сметки по допълнителен отчет. В конкретния случай допълнителния отчет е извършен в срок, а топлофикационното дружество е длъжно да преработи изравнителните сметки. Това води до промяна в дължимите суми на останалите абонати в сградата (етажната собственост), тъй като общото количество енергия за сградата се преразпределя. Според чл. 113 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Дори счетоводното отразяване да е технически допустимо по този начин, то не отменя основното задължение на дружеството да информира клиента за възникналото задължение. Няма доказателства за това при условията на чл. 28, ал. 1 от ОУ, поради което клиентът не дължи лихви за забава върху сумите по дебитните известия. Следователно искът по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за главница за цена на топлинна енергия е основателен до размер на сумата 22,77 евро/44,53 лева, а в останалата част подлежи на отхвърляне; искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата 4,11 евро/8,04 лв. за периода 15.08.2024-26.09.2024 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15,49 евро/30,30 лв. и за периодите 15.09.2023-14.08.2024 г. и 27.09.2024-28.07.2025 г. следва да се отхвърли. Търсеното парично задължение за уважената главницата е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 01.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
За отговорността на страните за съдебните разноски съдът отчита, че пред заповедния съд и в настоящото производство ответникът настоява, че не е дал повод за водене на делото и не дължи съдебни разноски. Съдът, като взе предвид конкретиката на казуса за неспазена процедура за уведомяване на клиента, респ. липсата на знание у него, за издадените дебитни известия след вече заплатените изравнителни сметки, намира, че справедливото разрешение налага ответникът да заплати съдебните разноски за настоящото производство само за неплатената в срок мораторна лихва за главницата по ОФ № **********/30.06.2024 г., а за заповедното производство само за платените суми по услугата дялово разпределение, като с плащането е признал и изпадането си в забава за тях, или разноски за предявеното парично вземане в размер общо от 20,09 евро за настоящото и исково производство. За останалите предявени парични вземания - за неплатената главница от 22,77 евро/44,53 лева не е дал повод от една страна, а за останалата част от предявеното вземане – не дължи като погасено преди предявяване на иска. Ищецът е сторил разноски за сумата общо 351,47 евро за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт, определено от Съда в минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. При гореизложеното ищецът има право на разноски за сумата 70,29 евро, на осн. чл.
Разпечатката съдържа 28 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c07fa5e-a0c1-4c22-97d5-1d916671c904