Решение № 5629 от 18.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1098/2025
- Вид
- Решение № 5629
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- Член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.50а · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187а, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.136, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.5, ал.4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 5629 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330101098 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от А. К. Н. срещу ОД МВР - Пловдив. Твърди се, че ищецът е държавен служител, който работи по служебно правоотношение при ответника – първоначално към Трето РУ МВР – Пловдив, а след това към сектор „Пътна полиция“. Твърди, че в периода 01.10.2021 – 31.12.2024 г. е полагал труд, включително нощен, при сумирано изчисляване на работното време при 12-часови дневни и нощни смени.
Твърди, че за този период не му е заплатен в цялост положения от него извънреден труд. Според ищеца незаплащането на извънреден труд се дължи на неравно третиране, като съгласно КТ работниците следвало да полагат максимално нощен труд до 7 часа за 1 нощ и до 35 часа за 1 седмица, докато съгласно ЗМВР полицейските органи максимално можели да полагат до 8 часа нощен труд. Счита, че като държавен служител – полицейски орган, полагащ 8 часа нощен труд, не се ползва от по-благоприятния общ правен режим, приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния труд е определена на седем часа.
Ищецът намира, че като държавен слижител – полицейски орган, е неравно третиран, от една страна спрямо другите държавни служители, които работят при същия работодател – ОДМВР Пловдив, а от друга спрямо работниците по трудово правоотношение при ОДМВР Пловдив и работниците от частния сектор, извършващи сходна дейност.
Намира, че по-благоприятният режим следва да важи и за държавните служители, полагащи нощен труд, и този 1 час разлика, който ищецът е полагал в повече, следва да бъде заплатен като извънреден труд. Въз основа на изложеното същият счита, че за процесния период му се дължи възнаграждение за извънреден труд в размер на 1300 лв. Твърди се, че 1 часовете извънреден труд, които са положени от ищеца, са формирани от превърнат нощен труд в дневен. Твърдението е, че за процесния период същият е положил около 2400 часа нощен труд, а именно около 2740 часа дневен труд, като разликата от 340 часа според ищеца представлява извънреден труд, за който му се дължи възнаграждение. Сочи също, че работното му време се изчислява сумирано на тримесечие, поради което мораторната лихва е формирана именно на тримесечие. Ето защо иска съда да осъди ответника за сумата от 1300 лв. - допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2021 – 31.12.2024 г, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и общ размер на обезщетение за забава в размер на 249,81 лв., считано от падежа на всяко задължение до 17.01.2025 г., а именно от 29.01.2022 г.
В хода на съдебното заседание ищецът е увеличил размера на исковете както следва: 4199,50 лв. за главница и 777,15 лв. за лихва.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Сочи, че за служителите на МВР, работещи на смени, не са налице част от предпоставките, от които зависи изплащането на извънреден труд, а именно трудово възнаграждение, изработено по трудови норми. Сочи, че чл. 9 от НСОРЗ изрично е изключен за държавните служители по чл. 142 ЗМВР съгласно тълкувателната практика на ВКС. Цитира се законът във връзка с продължителността на нощния труд при държавните служители, който според ответника следва да е максимално 8 часа в денонощието. Сочи, че нормата на ЗМВР се явява специална по отношение на КТ, а различието е обусловено от различните функции, вменени на държавните служители. Излага подробни съображения за същността на нощния труд, както и подзаконовата нормативна уредба на същия, като счита, че липсва празнота, която да налага субсидиарно прилагане на КТ. Намира, че работниците по КТ имат право да им се превърне нощният труд в дневен с коефициент 1,143, но така превърнат, той не се заплаща като извънреден труд. Счита, че спорът по делото е правен, цитира решения на СЕС по преюдициални запитвания в тази връзка, като според същите се приемало, че е налице разлика в третирането на група работници в публичния сектор спрямо друга група от публичния сектор и работниците от частния сектор, освен ако тази разлика се основава на обективен критерий, обоснован от законова цел, като в случая счита, че служителите на МВР изпълняват именно такава дейност, свързана с повишена отговорност и засягаща значими обществени интереси, което налага по-дълга продължителност на нощния труд. Цитира се и практика на ВКС, съгласно която двете правоотношения имат различен характер и прилагането на същите правила към държавните служители като на тези по КТ не би обезпечило постигането на същата цел. Моли за отхвърляне на исковете.
Двете страни претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателстват по делото и закона, прие следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а 2
ЗДСл, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал. 1 и ал. 7, и чл.187а, ал. 5 ЗМВР, както и иск по чл.86 ЗЗД.
За основателността на исковете следва да е осъществен следният фактически състав: ищецът да работи по посоченото в исковата молба служебно правоотношение с ответника, да е полагал извънреден труд в процесния период и в сочения обем, получен при превръщане на положения от него нощен труд в дневен, да е настъпил падежът за плащане на това допълнително възнаграждение, ответникът да е изпаднал в забава за плащането му.
Страните не спорят, че ищецът е държавен служител, който в процесния период и понастоящем работи по служебно правоотношение при ответника.
Това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, представени от ответника, според които ищецът е заемал следните длъжности при ответника:
*** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ-Пловдив при ОДМВР - Пловдив, считано от 17.05.2018г;
*** в група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали" на вектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР- Пловдив, считано от 04.05.2022.г., длъжност която заема и към настоящия момент.
Страните не спорят и по обстоятелството, че ищецът е полагал нощен труд и е работил на смени, изпълнявайки служебните си задължения при ответника. Спорът по настоящото производство се свежда до това дали, полагайки нощен труд, след превръщането му в дневен, ищецът всъщност е положил извънреден труд. От значение за този въпрос е обстоятелството какви правила ще се приложат при превръщане на нощния труд в дневен, като се следва принципът за равно третиране, както и каква е нормалната продължителност на нощния труд при държавните служители.
Отговорът на този въпрос е правен и зависи от приложимата нормативна уредба за процесния период на национално и европейско ниво.
В процесния период 01.10.2021г – 31.12.2024 г. са действали следните правни норми, относими към случая.
На първо място, приложим е Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) в редакцията си от ДВ, бр.33 от 12.04.2024г. Ищецът е дължавен служител на МВР, попадащ в категорията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР „държавни служители - полицейски органи“. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.4 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а през нощта - 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчиляване на работното време, каквото е отчитането при ищеца, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 3 продължителност на дневното работно време и на работното време през нощта.
В процесния период са действали и две наредби относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020г., в сила от 1.01.2021г., отм., считано от 1.07.2022г. и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г.
Съгласно чл.21, ал.2 и ал.3 от всяка от двете наредби, чийто текст е идентичен, работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, а именно – съотношението между 8 часа нормаално дневно работно време и 8 часа нощно.
В обобщение според приложимото национално право в процесния период нормалната продължителност на работното време на държавните служители през нощта е 8 часа, като при сумираното му отчитане тези часове се превръщат в дневни с коефициент 1 (8 часа дневен труд към 8 часа нощен – нормална продължителност на работното време).
За сравнение, съгласно чл.140, ал.1 от Кодекса на труда, н ормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а съгласно чл.136, ал.2 от КТ, нормалната продължителност на работното време през деня е 8 часа. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.е. коефициент 8/7 или 1,143.
Също за сравнение, съгласно чл.31, ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, действала за държавните служители в МВР до 1.04.2015г ., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Например 8 часа нощен труд, умножени по 0,143 се равняват на 1,444, което сумирано с отработените 8 часа нощен трид се равняват на 9,144 приравнен нощен труд. Това разрешение е еднозначно с настоящото разрешение по Кодекса на труда за приложимия коефициент, тъй като ако към 8 часа нощен труд се приложи коефициент на превръщане 1,143, се получава отново 9,144 превърнат нощен труд. От изложеното следва, че за държавните служители, полагащи нощен труд, до 01.04.2015г. е бил приложим същият коефициент на превръщане, какъвто е сега по КТ.
От значение за казуса са и някои норми на правото на Европейския съюз 4
(ЕС) – Хартата на основните права на ЕС и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време.
Съгласно чл. 8 от Директивата „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем часа за всеки 24‑часов период; работниците, които полагат нощен труд[…] и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд.“ Съгласно чл. 12, буква а) от Директиват а държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд[,] и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето;
Съгласно чл.20 от Хартата „всички хора са равни пред закона“.Съдът на ЕС е постановил, че принципът на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата, представлява общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Член 31, параграф 1 от Хартата предвижда, че „всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“, а в член 31, параграф 2 от нея се уточнява, че „всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“
Разпечатката съдържа 35 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c07e7a6-dd55-47a9-8e12-12c1032efb15