Решение № 94 от 04.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Свиленград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №

20255620100483 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Б. В. Б. срещу „Катарджина Естейт“ ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.

Ищецът Б. В. Б. твърди, че с Решение № 02001 от 25.06.2000 г. на Поземлена комисия - Свиленград било възстановено правото на собственост на В. Г. В.а, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Свиленград, върху Нива от 3.641 дка, шеста категория, в местност „БЯЛАТА ПРЪСТ“, имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № *******, имот № *******, имот № *****, имот № ******, имот № *****.

След реституирането на имота В. Г. В.а неформално го дарила на сина си Б. В. Бончев, който повече от 20 години осъществявал върху него непрекъснато владение, така че го придобил и по давност, като никой от другите наследници никога не бил проявявал интерес към имота и не бил оспорвал правото на собственост на ищеца. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед №РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, този имот представлявал Поземлен имот с идентификатор **********.

Ищецът получил Уведомление от АГКК, с което му се съобщавало, че по отношение на собствения му имот с идентификатор ********** се извършвало заличаване на В. Г. В.а като собственик и се вписвал като такъв ответника „Катаржина Естейт“ ЕООД, легитимиращ се като собственик с Нотариален акт № 45, том 13, дв. вх. рег. № 3760, дело № 1585 от 04.11.2021г. на Служба по вписванията - Свиленград, с който акт ответникът бил признат за собственик на имота въз основа на давностно владение.

Ищецът твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот, като в тази връзка оспорва верността на констатациите на нотариуса в посочения нотариален акт, относно принадлежността на правото на собственост. Твърди, че ответникът не е осъществявал владение върху имота в продължение на предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок, поради което не го е придобил по давност.

Поради факта, че с констативния нотариален акт ответникът „Катаржина Естейт“ ЕООД оспорвал собствеността върху имота на ищеца Б. В. Б., а и в момента дружеството го владеело, то ищецът имал правен интерес от завеждане на ревандикационен иск срещу 1 ответника.

Предвид изложеното, от съда се иска, на основание чл.108 от ЗС, да признае за установено в отношенията на страните, че ищецът Б. В. Б. е собственик на процесния поземлен имот и да осъди ответника „Катаржина Естейт“ ЕООД да му предаде на владението върху имота, както и да отмени оспорения констативен нотариален акт за собственост, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът оспорва собственическите права на ищеца, като твърди, че Б. В. Б. не е и не е бил собственик на имота. Твърди, че на В. Г. В.а не било възстановено правото на собственост върху имота със соченото от ищеца Решение № 02001 от 25.06.2000 г. на Поземлена комисия - Свиленград, тъй като липсвали доказателства, които да установяват идентичност между имота и някой от имотите, посочени в Решението на Поземлена комисия - Свиленград. Счита, че след като не се установявало да е възстановено на В. Г. В.а правото на собственост върху имота, то не можело тя да бъде праводател на ищеца, поради което той не бил собственик на имота на сочените от него основания. Дори да се приемело, че В. Г. В.а придобила право на собственост на имота през 2000 г. въз основа на решението на Поземлена комисия - Свиленград, то тя през 2017 г. го изгубила на основание чл.99 от ЗС, защото правото на собственост върху имота било придобито от ответника през 2017 година, на основание чл.79 от ЗС. Т.е., към момента на смъртта на В. Г. В.а — 27.05.2021 г., последната не притежавала правото на собственост върху имота, поради което и същото не било и наследено от ищеца.

Според ответника, ищецът не бил собственик на имота и на основание твърдяното неформално дарение, което било нищожно, поради липса на форма. Ищецът не бил собственик на имота и на основание твърдяното от него давностно владение, тъй като същият никога не бил владял имота.

Ответникът твърди, че собственик на процесния имот е не ищецът Б. В. Б., а „Катаржина Естейт“ ЕООД, тъй като дружеството го придобило въз основа на фактическо владение в периода от 2006 година и до сега, което владение било непрекъснато, спокойно и явно. Правото на собственост на дружеството върху имота било признато и установено с нотариален акт от 2021 г., издаден по реда и на основание чл.587 от ГПК. От 2003 година ответникът осъществявал дейност по производство на вино и други продукти от грозде в района на град Свиленград, Лозарски район Южен — Тракийска низина, с Лозарско стопанство с идентификационен № 47000000013 на Изпълнителна агенция по лозата и виното. Имотът бил част от собственото на дружеството Лозарско стопанство с идентификационен № 47000000013, поради което през 2006 година то го засадило с лозови насаждения сорт Шардоне. От 2006 година до момента само дружеството владеело, ползвало и поддържало имота, чрез засаждането на лозови насаждения сорт Шардоне, тяхната годишно поддръжка (оран, резитба, пръскане и други дейности) и ежегодното събиране на гроздето, и само то заплащало всички разходи, свързани с имота. За засаждане на имота с лозови насаждения сорт Шардоне през 2006 г. и тяхната последваща поддръжка, дружеството направило разходи в размер на 2 943 357,40 лева, с балансова стойност към момента 1 640 206,91 лева. Засадените в имота лозови насаждения сорт Шардоне представлявали подобрения на имота, с които била увеличена неговата стойност със сумата 2 943 357,40 лева, колкото били и разходите за засаждане и поддържане на лозовите насаждения.

Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да осъди ищеца да му заплати направените съдебни разноски.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът е собственик на имота, ответникът твърди, че дружеството е добросъвестен владелец на имота, тъй като го владеел на правно основание, годно да го направи собственик. Направените в имота от дружеството подобрения се изразявали в засаждане на имота с лозови насаждения сорт Шардоне през 2

2006 година и тяхната последваща поддръжка. Разходите за това били в размер на 2 943 357,40 лева, с балансова стойност към момента 1 640 206,91 лева. Засадените в Имота лозови насаждения сорт Шардоне представлявали подобрения на имота, с които била увеличена неговата стойност със сумата 2 943 357,40 лева, колкото били и разходите за засаждане и поддържане на лозовите насаждения.

В тази връзка ответникът претендира ищецът да му заплати за направените подобрения върху имота, представляващи засаждане на имота с лозови насаждения сорт Шарлоне през 2006 г. и тяхната последваща поддръжка, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, а имено: 100 000 лева, частично от сумата 2 943 357,40 лева, като до тяхното заплащане упражнявал правото си на задържане на имота по чл.72, ал.3 от ЗС.

В случай, че съдът приеме, че дружеството не е добросъвестен владелец на имота, ответникът иска да се приеме, че е недобросъвестен владелец на имота. В тази връзка ответникът претендира ищецът да му заплати за направените от него подобрения върху имота, представляващи засаждане на имота с лозови насаждения сорт Шарлоне през 2006 г. и тяхната последваща поддръжка, по-малката сума измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, а имено: 100 000 лева, частично от сумата от 2 943 357,40 лева, като до тяхното заплащане упражнявал правото си на задържане на имота по чл.74, ал.2 от ЗС.

Направените от ответника възражения с правно основание чл. 72, ал. 3 от ЗС и чл.74, ал.2 от ЗС са приети за съвместно разглеждане с предявения от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С Решение № 02001 от 25.06.2000 г. на Поземлена комисия – гр. Свиленград се възстановява правото на собственост на В. Г. В.а, с ЕГН: **********у жител на град Търговище, съгласно плана за земеразделяне в землището на град Свиленград, върху недвижими имоти, измежду които и имот, представляващ Нива от 3.641 дка, шеста категория, в местност „БЯЛАТА ПРЪСТ“, имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници: № ******, № *******, № *******, № *****, № ******, № *****. В решението е отразено, че неразделна част от същото са заверени скици на описаните в него имоти.

Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ, решенията на Поземлена комисия /Общинска служба „Земеделие и гори“/, придружени със скици, имат силата на констативен нотариален акт за собственост. Т.е., влязлото в сила решение на Поземлена комисия, придружено със скица, е легитимен документ за установяване на собственост в едно съдебно производство и е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.

Представена е и приета като писмено доказателство скица на имота, издадена от СГКК – гр. Хасково, видно от която същият е индивидуализиран в исковата молба, според актуалното му положение по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.

Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК. Видно от скицата, реституираният имот № ****** е заснет по действащата КККР на гр. Свиленград като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, с адрес: местност „БЯЛАТА ПРЪСТ“, с площ: 3640 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 6, номер от предходен план: ******, при съседи: ********, *********, **********, *********, **********.

Видно от представеното удостоверение за наследници, реституираният собственик В.

Г. Новакова (В.а) е починала на 27.05.1921 г. и е оставила за свои единствени наследници по закон ищецът Б. В. Б. и Анета В.а Б.а, които са нейни деца, съответно - брат и сестра.

Същите са наследили майка си при равни права, на основание чл.5, ал.1 от ЗН.

По делото не се събраха доказателства за установяване на твърдението на ищеца, че след реституирането на имота, майка му В. Г. В.а му го дарила неформално. Поради това, 3 безпредметно се явява обсъждането на възражението на ответника, че ищецът не бил собственик на имота на основание твърдяното неформално дарение, което било нищожно, поради липса на форма.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 121, том IV, рег.№ 5544, дело № 529 от 04.11.2021 г. по описа на нотариус с рег.

№ 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград под дв. вх. рег. № 3760, вх.рег. № 3768 от 04.11.2021 г., Акт № 45, том 13, дело № 1585/2021 г., ответникът „Катаржина Естейт“ ЕООД е признат за собственик по давностно владение на процесния Поземлен имот с идентификатор **********.

Видно от справка с изх. № 07-01-10-1/27.10.2025 г. от Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), „Катаржина Естейт“ ЕООД е регистрирано в лозарския регистър на ИАЛВ като гроздо – и винопроизводител с Уникален идентификационен номер 31301630 и лозарско стопанство № 47000000013. Посочено е в справката, че имот с идентификатор ********** с площ от 0,3641 ха е включен в лозарския регистър на ИАЛВ през 2006 година в лозарското стопанство на дружеството, засаден със сорт Шардоне. Същият имот е заявен за включване в лозарското стопанство на „Катарджина Винеярдс“ ЕООД със заявление за промяна в структурата на лозарското стопанство с вх. № 07-03-210/19.07.2022 г. и е изключен от стопанството на „Катаржина Естейт“ ЕООД на 25.07.2022 г. Т.е. процесният имот е фигурирал в лозарското стопанство № 47000000013 на „Катаржина Естейт“ ЕООД в периода 14.12.2006 г. – 25.07.2022 г.