Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1214 от 19.08.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3941/2026
Вид
Решение № 1214
Подписан
19.08.2026
Състав
Дарин Николаев Йорданов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Русе, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20264520103941 по описа за 2026 година

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - за признаване на уволнение за незаконно и отмЯ.та му;

- за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност.

Претенциите на ищеца Б. А. С. се основават на твърдения, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, че същият го е прекратил на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Ищецът твърди, че не е налице съкращение на щата, т.к. функциите на заеманата от него длъжност продължавали да съществуват и след това. При извършеното съкращение не бил извършен подбор като не били спазени критериите по чл.329 от КТ. Не била спазена закрилата по чл.333 от КТ с оглед заболяването му – диабет. Не било посочено ясно основанието за прекратяване на трудовия договор като не ставало ясно на кое от двете основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ се позовава ответникът. С допълнителна молба – вх.№ излага допълнителни доводи във връзка с възражението за неспазена закрила по чл.333 от КТ като излага аргументи, че процедурата е следвало да бъде завършена още към момента на връчване на предизвестие от работодателя, а не само към момента на връчване на уволнителната заповед, както и че мнението на ТЕЛК е получено от ответника не по-малко от 10 дни след издаването на уволнителната заповед. Въз основа на изложените твърдения се претендира за признаване на уволнение за незаконно и отмЯ.та му и за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът 1 претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе с ЕИК 117005106 оспорва основателността на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че е налице основанието, на което е прекратил трудовия договор с ищеца – по чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, че са спазени законовите изискванията за осъществяване на това уволнително основание, вкл. са спазени и процедурите по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ с оглед заболяването на ищеца, попадащо в описаните по Наредба №5/1987 г.. Посочва, че е съкратена една единствена щатна бройка за длъжността, поради което няма изискване за подбор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Признава се и не се спори, че по силата на тр. договор от 02.12.2002 г. страните са били в трудови правоотношения като ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт“, че същите са прекратени от ответника със заповед №*** г. на основание чл.328, ал.2, т.3 от КТ Тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

При това положение в тежест на ответника-работодател е да докаже: че основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца – съкращение на щата / чл.328, ал.1, т.2 от КТ/ е налице. По делото е представен от ответника препис от заповед от *** г., с която е утвърдено ново щатно разписание на ответното дружество. По делото е представено въпросното ново щатно разписание, а също и предходното към дата 01.01.2024 г. При съпоставка на двете е видно, че по новото щатно разписание изобщо не е предвидена „Правна служба“, докато в предходното е имало такава с четири щатни бройки – 1 за „Главен юрисконсулт“ и 3 – за „юрисконсулт“. С оглед на това съдът приема, че функциите на заеманата от ищеца длъжност не са продължили да съществуват след утвърждаването на новото щатно разписание на ответника.

Напротив, изцяло са заличени/съкратени. Доводите на ищеца, че и за в бъдеще работодателят щял да има нужда от правни услуги са ирелевантни за въпроса дали тази дейност продължава да съществува като трудова функция при него.

Право и избор на работодателя е да прецени как да си я осигури, чрез наети лица по трудово правоотношение или чрез ползване на адвокатски услуги. Не съществува нормативна уредба, която да задължава ответника да има правен отдел/служба и да наема лица по трудово договор на длъжност „юрисконсулт“. С оглед на изложеното съдът счита, че е налице изпълнителното основание, на което работодателят се е позовал за да прекрати трудовото правоотношение с ищеца и то без да има изискване за подбор, т.к. се заличават всички бройки за длъжността.

По отношение на възражението на ищеца, че от уволнителната заповед 2 не ставало ясно на кое от двете основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ се позовава ответникът, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, т.к. в същата правното основание е посочено не само като цитирана законова разпоредба – „чл.328, ал.1, т.2 от КТ“, но и текстово – „Причини за прекратяване на трудовия договор: Съкращаване в щата“, с оглед на което няма никакво съмнение на кое от двете посочени в разпоредбата основания /намаляване обема на работа и съкращаване на щата/ се позовава работодателя.

По отношение на възражението на ищеца, че не е неспазена закрила по чл.333 от КТ съдът съобрази следното: По делото са представени писмени доказателства – покана рег. №*** г., връчена на ищеца на същата дата, с която е поканен да декларира дали страда от заболяване по Наредба №5/1987 г., представена от него медицинска документация в тази насока, 2 бр. искания на ответника от *** г. - до Дирекция „Инспекция по труда“-Русе /ДИТ/ за разрешение по чл.333, ал.1 от КТ и до ТЕЛК - за мнение по чл.333, ал.2 от КТ, дадено разрешение на ДИТ с изх.№*** г. и ЕР на ТЕЛК №*** г., съгласно което е дадено мнение, че закрилата не е абсолютна и лицето може да се адаптира на ново работно място съобразно квалификацията и възможностите си. Както исканията, така и разрешението и мнението от ДИТ и ТЕЛК са поискани/дадени поименно и конкретно за ищеца. По делото е представено и предизвестие от *** г., връчено на ищеца на с.дата, с което ответникът отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия му договор и го уведомява, че това ще бъде направено на *** г., както и че за неспазено предизвестие ще му се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. От изложеното е видно, че при уволнение на осн. чл. чл.328, ал.1, т.2 от КТ работодателят е спазил изискванията на чл.333, ал.1 от КТ – предварително е поискал и получил от ДИТ разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а от ТЕЛК е поискал и получил мнение. И двете са поискани и получени преди да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, каквото е изискването на цитираните разпоредби – „….може да уволни само с предварително разрешение…“- ал.1 на чл.333 от КТ, респ. „…..преди уволнението се взема мнението и на трудовоекспертната лекарска комисия“ – ал.2 на чл.333 от КТ. Смисловия, лексикален и юридически анализ на цитираните разпоредби обосновават извода, че двете процедурата следва да са приключили преди осъществяване на уволнението. В случая това изискване е спазено по отношение на разрешението от ДИТ, което е от 08.04.2026 г. и предхожда уволнението, което е осъществено със заповед №*** г. на работодателя. Мнението на ТЕЛК обаче 3 е от 23.04.2026 г., което е 10 дни след прекратяването на трудовото правоотношение. Законът обаче изисква мнението на ТЕЛК да бъде не само поискано, но и получено преди извършването на уволнението, това следва от изискването работодателя не просто да поиска, но и „да вземе мнение“ от ТЕЛК. В този смисъл е и съдебната практика – напр. Определение № 3984 от 2.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4726/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, Определение № 592 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова и др. При това положение съдът счита, че ответникът не е спазил императивното изискване на чл.333, ал.2 във вр. ал.1, т.3 от КТ при уволнението на ищеца като служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. С оглед на това уволнението му се явява незаконосъобразно и предявените искове следва да се уважат.

Предвид уважаването на исковете ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски.

В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 40,90 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №*** г. на изп. директор на „ТоплофикацияРусе”ЕАД-Русе с ЕИК 117005106, с която е прекратено трудовото правоотношение с Б. А. С., ЕГН:********** на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращение на щата като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА Б. А. С., ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност в „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе с ЕИК 117005106, на длъжност – “юрисконсулт“.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе с ЕИК 117005106 да заплати на Б. А. С., ЕГН:********** сумата от 700 евро- разноски по делото.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе с ЕИК 117005106 да плати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 40,90 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от 20.08.2026 г.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4