Определение № 4476 от 24.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4476 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501467 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8999/13.01.2026 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство А. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. М., срещу Определение № 52409/30.12.2025 г., постановено по гр. д. № 51442/2025 г., по описа на СРС, 46 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд – Враца.

Жалбоподателят намира, че обжалваното определение на първата инстанция е недопустимо, доколкото е постановено по преклудиран отвод за местна неподсъдност на спора, предвид подаването на отговор на исковата молба от страна на ответника след изтичането на законоустановения срок за това. Счита, че представените от ответника документи са подписани с манипулиран електронен подпис. Намира, че с подадени уточнителни молби с вх. № от 12.01.2026 г. са отстранени допуснатите в исковата молба технически грешки, както и е уточнена предявената претенция като такава с правно основание чл. 252 ЗЗД, от което следва, че ищцата има качеството „потребител“, обосноваващо местната подсъдност на делото пред Софийски районен съд. Ето защо, отправя искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 32448/03.02.2026 г., подаден от ответника в първоинстанционното производство Р.Б.А., ЕГН **********, чрез адв. Д., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и данните по 1 делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 121 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирана страна следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 10.11.2025 г. А. К. Д., чрез адв. М., е подала искова молба в регистратурата на СРС, по която е образувано гр. д. № 51442/2025 г., по описа на СРС, 46 състав. С исковата молба А. К. Д. е предявила срещу Р.Б.А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на движима вещ – л. а. “BMW X5”, с рег. № ********, като производството пред СРС е предхождано от заповедно производство по ч. гр. д. № 1949/2025 г., по описа на РС – Хасково, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за предаване на движима вещ.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са били надлежно връчени на ответника Р.Б.А. на 25.11.2025 г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е направил отвод за местна неподсъдност на делото – чл. 119, ал. 4 ГПК, като е посочил, че спорът е подсъден на Районен съд – Враца.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че делото му е местно неподсъдно, доколкото постоянният адрес на ответника е именно в гр. Враца, липсва местна привръзка със СРС, а приложение намира общата местна подсъдност по постоянния адрес на ответника съгласно правилото на чл. 105 ГПК.

Определението е правилно.

Местната подсъдност на разглеждания от съда правен спор се предпоставя от наличие на посочената в процесуалния закон връзка на спора с определено населено място, за наличието на която, в зависимост от конкретния предмет на делото или особеностите на страните по същото, съдът следи служебно или се произнА. по направен своевременно от страните отвод за местна неподсъдност.

В настоящата хипотеза първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че релевираното от ответника възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК е основателно и компетентен да разгледа делото е именно Районен съд – Враца. С оглед предмета на делото – ревандикиране на движима вещ, местната подсъдност следва да бъде определена по общото правило на чл. 105 ГПК, според което искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Видно и от служебно извършената от настоящия състав справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, същият е заявил постоянен адрес в гр. Враца на 05.02.2013 г., като не се установява същият да е променян преди датата на депозиране на исковата молба.

Нещо повече, дори в титулната част на същата е посочен адрес на ответника именно в 2 гр. Враца.

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че обжалваното определение е недопустимо като постановено по преклудиран отвод за местна неподсъдност. Както се посочи, препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника на 25.11.2025 г. Срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК изтича на 25.12.2025 г., но с оглед правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК, според което, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – срокът за отговор на исковата молба е следвало да изтече на 29.12.2025 г. Видно от намиращия се в кориците на първоинстанционното дело отговор на искова молба, същият е подаден чрез Единния портал за електронно правосъдие именно на 29.12.2025 г., с което срокът следва да се счита спазен. Не се установяват твърденията на ищеца, че квалифицираните електронни подписи, с които са подписани подадените от страна на ответника документи, са манипулирани.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че с уточнителни молби с вх.

№ от 12.01.2026 г. е уточнен предмета на делото, като по този начин се обосновава наличието на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК поради притежаването от ищеца на качеството „потребител“. Това е така, доколкото с приемането за основателен на направения от страна на ответника в законоустановения срок отвод за местна неподсъдност на спора, първоинстанционният съд е десезиран и единственото законосъобразно действие, което може да предприеме, е да прекрати производството и да препрати делото за разглеждане от компетентния според него равен по степен съд, при спазване правилата на местната подсъдност в ГПК. Видно от входящите номера на двете уточнителни молби, същите са подадени след постановяване на определението за прекратяване на производството, поради което и СРС не е бил компетентен да ги разгледа. С такава компетентност не разполага и настоящата инстанция.

Ето защо, частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 52409 от 30.12.2025 г., постановено по гр. д.

№ 51442/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4