Решение № 6157 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6157 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100505856 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 2055 от 15.03.2022 г., поправено с Решение № 2056 от 15.03.2022 г, постановени по гражданско дело № 65467 по описа за 2021 г., на Софийски районен съд, 139 състав, е изменен размера на определената с решение № 302369 от 28.12.2017 г. постановено по гражданско дело № 86788/2017 г. по описа на СРС, 117 състав месечна издръжка в размер на 700 лева в полза на детето Р. В. М., родена на 13.08.2014 г., като осъдил В. И. М. да заплаща на детето си Р. В. М. чрез неговата майка Д. З. З. месечна издръжка в увеличен размер от 1452,14 лева, считано от 13.01.2022 г. до настъпване на пълнолетие или на законови предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуално просрочена сума, като отхвърлил предявения иск за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2600 лева; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка; В. И. М. е осъден да заплати на детето си Р., чрез неговата майка Д. З. З. сумата от 185,34 лева разноски, сторени в производството по делото, а по сметка на СРС държавна такса в размер на 507,08 лева; Р. В. М., чрез майка й Д. З. З. е осъдена да заплати на В. И. М. сумата от 488,80 1 лева деловодни разноски.

Недоволен от така постановените решения останал ответникът в първоинстанционното производство – В. И. М. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същите в частите, с които е уважен предявеният срещу него иск, като дължимата от него за детето Р. издръжка е увеличена от 700 лева на 1452,14 лева, считано от 13.01.2021 г. и е осъден да заплати сторените от ищцата разноски по делото, както и за държавна такса върху увеличения размер на издръжката, с оплаквания за неправилност, необоснованост, противоречие със закона и съдебната практика, и явна несправедливост. В жалбата си излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд, като отхвърли предявения срещу него иска. Претендира разноски.

В хода на съдебното дирене, въззивникът лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък, включително сторените пред първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263 от ГПК малолетната ищца в първоинстанционното производство Р. В. М., действаща чрез своята майка Д. З. З., въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор по въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част като правилно, валидно, допустимо и обосновано.

В хода на съдебното дирене, редовно призована, не се представлява по делото, като не сочи причини за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с жалбата, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната му част, за разликата над увеличения размер на издръжката от 1452,14 лева до пълния претендиран размер от 2600 лева.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с предявен от малолетната Р. В. М., действаща лично чрез своята майка Д. З. З., срещу В. И. М. иск с правно основание чл. 150 от СК-за увеличаване на издръжката й, дължима от ответника от 700 на 2600 лева, считано от 13.01.2022 г., с лихви и разноски. Сочела свои нараснали нужди, а именно – появило се през 2019 г. заболяване, както и 2 записване в частно училище с високи такси, като твърдяла, че месечно необходимата сума за задоволяване на нуждите й е в размер на 4800 лева, в която ответникът следвало да участва със сумата от 2600 лева.

Ответникът оспорвал изцяло исковата претенция за увеличаване на дължимата от него издръжка. Сочел, че доходите му не са се увеличили, като поемал и нужди на детето извън издръжката, а отделно изплащал кредит, който облагодетелствал майката на малолетната ищца. Молел съда да отхвърли иска. Претендирал разноски, като по отношение разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата правел възражение за прекомерност.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа и правна обстановка :

Ответникът е баща на ищцата, като съобразно представените от нея писмени доказателства за скъпо частно училище, ежеседмични нужди от специфично почистване и пране с оглед новопоявило се заболяване алергичен ринит на детето, закупувани стоки, скъпи пособия, дрехи и спално бельо, ски училища, частни уроци по чужди езици и други, действително сочели нужда от ежемесечна издръжка от 3800 лева.

В периода месец януари 2020 г. – месец юли 2021 г. двамата задължени родители имали приблизително еднакви доходи по над 5000 лева месечно. След този период майката е без доказани доходи, с изключение на два месеца, в които е получавала доходи под минималната работна заплата, а бащата е с доказан месечен доход от около 4000 лева, като родителите имали еднаква квалификация и възможност да осигуряват издръжка за детето си.

Бащата бил страна по договор за кредит от 18.01.2016 г., изтеглен по време на брака между родителите, като почни цялата получена по него сума, без малка част за такси и разноски, ответникът е превел на майката (в размер на 75800 лева) и с нея тя косвено поддържа стандарта на живот на детето, а кредитът се изплащал от бащата с месечна вноска от 447,86 лева, като с тази сума следва да се намали участието му в издръжката на малолетната.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка досежно наличието на посочената родствена връзка на ищеца с 3 ответника и осъждането на последния за издръжката на малолетната с влязло в сила решение по посоченото гражданско дело, както и относно реализираните от задължените родители доходи, като същата се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Така установената фактическа обстановка обаче следва да се допълни с допълнителен анализ на Решение № 302369/28.12.2017 г., постановено по гражданско дело № 86788 по описа за 2017 г. на СРС, 117 състав, в сила от 28.12.2017 г., на писмените доказателства, касаещи нуждите на малолетното дете, както и с допълнителен анализ на поетото от въззивника задължение по договор за кредит от 18.01.2016 г. От анализа им се установява следното :

С утвърденото със същото решение споразумение по чл. 51 от СК, двамата родители се споразумели, освен заплащаната за детето Р. (тригодишна към този момент) от бащата ежемесечна издръжка в размер на 700 лева, същият се задължил да заплаща стойността на застраховка-здравен пакет, съдържащ пакет здравни услуги съгласно продуктовото ниво „Престиж“, предоставян от Застрахователна компания „Уника“ за детето Р. до навършване на пълнолетие, както и да заплаща допълнителни средства за облеклото й до пълнолетие, които за пролетно – летния сезон били в размер на 250 лева месечно, а за есенно зимния период в размер на 350 лева. Изложеното предполага, че с така уговорените с посоченото решение добавки към издръжката на малолетната същата се оскъпява месечно със сумата от 300 лева, предвидени за облекло и с не по-малко от 346 лева годишно за заплащане на посочения застрахователен пакет, като тези суми продължават да се изплащат от въззивника.

В първоинстанционното производство са представени многобройни доказателства от страните, касаещи нужди на детето, от които относими към предмета на доказване, се явяват документите, установяващи посещавани от детето уроци по плуване и тенис, неговото обучение и здравословно състояние, както и документите, представени от въззивника за сторени от него допълнителни разходи за задоволяване на нуждите на детето. От анализа на тези документи, се установява следното :

Малолетната Р. посещава уроци по плуване и тенис, за което се заплаща 94 лева месечно за уроците за плуване, и около 200 лева месечно за уроците по тенис, като за последното й е закупена тенис екипировка на стойност 87 лева с ДДС.

През учебната 2021/2022 г. малолетната била обучавана като ученик в първи клас в ЧСУЧП „А.Л.“, по сключен на 28.05.2021 г. от Д. З. З. договор за обучение, която поела задължение да заплати капиталова такса в размер на 1500 евро, такса обучение за същата учебна година в размер на общо 9730 евро, платима на три вноски по 1946 евро, 2919 евро и 4865 евро, с краен срок на плащане на първата вноска до 10.06.2021 г., на втората вноска – до 31.08.2021 г. и на третата вноска – 15.01.2022 г. На същата дата З. сключила договор за обучение на детето Р. и с „М.“ ЕООД, което 4 дружество извършвало услуги под наименованието „Американо-английска академия“ със същия предмет – да осъществява обучение на ученика за първи клас, съобразно учебния план на ЧСУЧП „А.Л.“, като по този договор не се дължали такси за обучение.

Съгласно посочените договори, З. заплатила в полза на ЧСУЧП „А.Л.“ сумата от 3806,04 лева с основание 20 % годишна такса за първи клас, а в полза на „М.“ ЕООД сумата от 2933,74 лева с основание капиталова такса; сумата от 440 лева с основание извънкласни дейности за месец септември и октомври 2021 г.; сумата от 489,00 лева с основание апликационна такса. За посещение от детето на детски лагер, З. заплатила общо 1140 лева. По делото не са представени доказателства за доплащане на останалите договорени такси към ЧСУЧП „А.Л.“, като липсват и доказателства за обучението на малолетната през учебната 2022/2023 г.

На свой ред, въззивникът заплатил на 05.05.2021 г. такса пробен ден за малолетната Р. в ЧСУ Цар Симеон Велики, като през 2020 и 2021 г. заплащал такси в размер на 283,60 лева за обучение на детето Р. в Образователен център Британика.

Същият продължавал да превежда суми за облекло на детето съобразно договорената добавка към издръжката в размер на 250 лева за пролетно летните месеци и на 350 лева за есенно-зимните месеци (или средно по 300 лева месечно), а на 05.05.2021 г. направил вноска по здравната застраховка на малолетната в размер на 364 лева.

При преглед на малолетната на 10.10.2019 г. бил диагностициран „Алергичен ринит, неуточнен“, като й била назначена терапия чрез локално прилагане на спрей Фликсоназе, като били дадени препоръки за хранителен и диетичен режим с ограничаване на млечни и захарни продукти и минимизиране на битови алергени – прах, препарати, плюшени играчки, пухени завивки. При последващ преглед на 10.08.2021 г. било отразено, че малолетната страда от „Вазомоторен ринит“, и били дадени препоръки малолетната да продължи с поддържащата емолиентна терапия, като се продължи с прилагането на профилактични мерки –влажно почистване на стаята, пране на 60° и двукратно изплакване на прането. С оглед тези препоръки майката закупила медицинска козметика за малолетната, включваща душ-гел, крем за суха кожа и олио-балсам за много суха кожа, на обща стойност 84,94 лева.

Останалите представени с исковата молба писмени доказателства въззивният съд не обсъжда, като неотносими към предмета на спора, поради следното : Представените касови бонове за зареждане на автомобилно гориво, за закупуване на готови храни и хранителни стоки, дрехи, домакински потреби (боя, пердета и прочее), домакинска техника (пералня, съдомиялна и разходи за монтирането им, лаптоп, телефон и други), почистване, обзавеждане и прочее, не установяват конкретни нужди на малолетната, които следва да се задоволят чрез заплащана от въззивника издръжка. Всеки родител, според възможностите си, следва да осигури безопасна жилищна среда на детето си, съобразно здравословното му състояние, респективно да го транспортира до местата, 5 свързани с неговите образователни, здравни, социални и други ангажименти, да му осигурява пособията, необходими за неговото обучение. Поради това ползването на услуги на фирми за почистване, на химическо чистене за поддръжката на облеклото и спалното бельо на детето, подмяната на домакинствата техника, извършване на ремонтни дейности или преобзавеждане в дома, закупуване на висок клас телефон и компютър, в случай, че не е налице съвместно решение на двамата родители за това, следва да останат в тежест на родителя, който е техен купувач, респективно ползвател на съответната услуга. Освен това, посоченото поведение не намира основание в дадените препоръки за хигиенно диетичен режим, насочен основно към ограничаване на определени алергени в консумираните от детето храни и в заобикалящата го среда.