Определение № 161 от 28.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Благоевград, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500110 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 4б ЗДТ.

Образувано е по две заявления, имащи характер на молби за връщане на недължимо платени държавни такси, подадени от Главна дирекция „Гранична полиция“, БУЛСТАТ 129010125, чрез юрк. М.Х..

Със заявление с вх. № 19120/10.12.2025 г. е отправено искане на молителя да му се възстанови сумата от 38,60 лв., внесена като държавна такса по гр. д.

№ 1255/2019 г. по описа на Районен съд Петрич. В молбата се посочва, че държавната такса е била внесена по сметка на съда, но с разпореждане № 811 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 1255/2019 г. на РС Петрич е била върната въззивната жалба поради невнасяне в срок на дължимата такса за въззивно обжалване. Към молбата е представен платежен документ от 24.02.2020 г., с който сума в размер на 38,62 лв. е била внесена по сметката на ОС Благоевград.

Със заявление с вх. № 19119/10.12.2025 г. е отправено искане на молителя да му се възстанови сумата от 15 лв., внесена като държавна такса по в. ч. гр. д. № 643/2020 г. по описа на Окръжен съд Благоевград. В молбата се посочва, че държавната такса е била внесена по сметка на съда, но с разпореждане № 903268 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 643/2020 г. на ОС Благоевград е била върната жалба поради невнасяне в срок на дължимата такса за обжалване. Към молбата е представен платежен документ от 08.07.2020 г., с който сума в общ размер на 60 лв. е била внесена по сметката на ОС Благоевград.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид изложеното в молбите и данните по делото, констатира следното:

Компетентен да се произнесе по молбата по чл. 4 ЗДТ за връщане на държавната такса на молителя е съдът, по чиято сметка е внесена процесната такса (в този смисъл определение № 223 от 19.05.2021 г. по ч. т. д. № 850/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 218 от 11.04.2017 г. по ч. т. д. № 727/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 529 от 06.12.2019 г. по в. ч. т. д. № 774/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 9 от 08.01.2026 1 г. по възз. ч. гр. д. № 3/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 277 от 20.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 163/2018 г. на Окръжен съд - Враца). В случая се иска връщането на държавни такси, които са били заплатени по сметката на ОС Благоевград, поради което този съд е компетентен да се произнесе по молбите за тяхното връщане.

Молбите са подадени от Главна дирекция „Гранична полиция“. Главната дирекция е юридическо лице (чл. 37, ал. 2 ЗМВР). В нея може да се създават дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й (чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг (чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Регионалните дирекции не са юридически лица (в този смисъл определение № от 11.06.2018 г. по адм. д. № 186/2018 г. на Административен съд – Русе). Регионалната дирекция обаче може да бъде работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и като такъв тя може да бъде надлежна страна по трудов спор.

В случая ответник в първоинстанционното производство е била Главна дирекция „Гранична полиция“. Тя е подала в срок въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Районният съд я е оставил без движение и е указал на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса по сметка на ОС Благоевград.

В действителност въззивната жалба е била нередовна, тъй като към нея не е бил приложен платежен документ за внесена държавна такса по чл. 261, т. 4 ГПК. Важно е да се отчете, че тази разпоредба изрично посочва като изискване за редовност на въззивната жалба прилагането на документ за внесена такса към нея, а не самото заплащане на дължимата държавна такса.

Затова дори и държавната такса да е заплатена, ако към жалбата не е представен документ за това, въззивната жалба е нередовна по чл. 261, т. 4 ГПК и ако тази нередовност не се отстрани в срок жалбата ще следва да се върне на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането (определение № 5613 от 03.12.2024 г. по гр. д. № 4312/2024 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

На 02.03.2020 г. е била връчена на жалбоподателя разписка, в която е било посочено, че въззивната жалба е оставена без движение поради невнасяне на дължимия размер на държавната такса за въззивно обжалване по сметка на ОС Благоевград, като е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаването на съобщението следва да отстрани констатираната нередовност, понеже в противен случай жалбата му ще бъде върната.

Разписката, обективираща указанията на съда, е била връчена на жалбоподателя на 02.03.2020 г. Следователно срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 09.03.2020 г.

С платежното нареждане от 24.02.2020 г. е била внесена сумата от 38,62 лв. по сметка на ОС Благоевград. От счетоводството на съда на 22.01.2026 г. е удостоверено, че тази сума реално е постъпила по сметката на ОС 2

Благоевград. Изпълнението на задължението по чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да е направено по начин, който да обезпечи възможността по всяко конкретно дело да се установи редовност на въззивната жалба. От представения платежен документ съдът следва да има възможност да установи, че страната е изпълнила задължението си по конкретното дело. В случая от съдържанието на платежния документ се установява, че плащането е за държавната такса по гр. д. № 1255/2019 г. Следователно държавната такса за въззивното обжалване е била заплатена своевременно.

Констатира се, че в графа "наредител" е посочена Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Смолян. Задължението за заплащане на държавна такса не е intuitu personae и може да бъде изпълнено от трето лице (чл. 73 ЗЗД), поради което такова плащане е надлежно (виж решение № 3280 от 07.05.2013 г. по в. гр. д. № 9823/2012 г. на СГС, решение № 127 от 15.06.2017 г. по в. гр. д. № 158/2017 г. на Окръжен съд - Кюстендил). Следва обаче да се отчете, че в конкретният случай РДГП не е юридическо лице, а такова е главната дирекция, поради което Главна дирекция „Гранична полиция“ е легитимирана да отправи искане по чл. 4б ЗДТ, понеже се отправя молба сумата да се върне в патримониума на същия правен субект, който я е заплатил.

Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 09.03.2020 г. Едва след неговото изтичане обаче платежното нареждане е било представено на съда, като приложение към молба с вх. № 1285/18.03.2020 г. С разпореждане № 811 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 1255/2019 г. на РС Петрич е върната въззивната жалба поради неотстраняване в срок на допуснатата нередовност по чл. 261, т.

4 ГПК. Впоследствие това разпореждане е влязло в сила, поради което в настоящото производство окръжният съд не може да осъществява проверка на неговата правилност, нито на правилността на указанията, които са били дадени от районния съд.

Срещу това разпореждане Главна дирекция „Гранична полиция“ е депозирала „въззивна жалба“ с вх. № 1854/01.06.2020 г., имаща характер на частна жалба. Тя е подадена в срок с оглед на правилата по чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ /обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г./, както и на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК. По тази жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 643/2020 г. по описа на ОС Благоевград. Окръжният съд е констатирал, че жалбата с вх. № 1854/01.06.2020 г. е нередовна, поради което я е оставил без движение и е указал на частния жалбоподател в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ОС Благоевград държавна такса в размер на 15 лв. и да представи по делото документ, доказващ извършването на плащането й. Препис от определението, обективиращо указанията на съда, е бил връчен на Главна дирекция „Гранична полиция“ на 01.07.2020 г., поради което срокът за тяхното изпълнение е изтекъл на 08.07.2020 г.

С вносна бележка от 08.07.2020 г. е била внесена сума в общ размер от 60 лв. по сметка на ОС Благоевград. От представения платежен документ може да се установи, че страната е изпълнила задължението си по конкретното дело, понеже от съдържанието на платежния документ се установява, че плащането е и за държавната такса по гр. д. № 643/2020 г. От счетоводството на ОС Благоевград е удостоверено, че сумата за държаната такса по частната жалба реално е постъпила по сметката на окръжния съд. Следователно държавната 3 такса за частното обжалване е била заплатена своевременно.

Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 08.07.2020 г. Едва след неговото изтичане обаче платежното нареждане е било представено на съда, като приложение към писмо, изпратено по пощата на 09.07.2020 г. С Определение № 903268 от 20.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 643/2020 г. на ОС Благоевград е върната с жалбата с вх. № 1854/01.06.2020 г. поради неотстраняване в срок на допуснатата нередовност по чл. 261, т. 4 ГПК.

Впоследствие това определение е влязло в сила, което е обусловило и влизане в сила на разпореждането, с което е била върната въззивната жалба.

В случая са налице две искания за защита /въззивна жалба и частна жалба/, които като процесуални действия на страна по делото са били нередовни. Те са останали нередовни, понеже страната не е отстранила в указания срок техните нередовности, но е заплатила държавните такси за тяхното предявяване.

Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Според мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата - дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането и или е била надвнесена, т.е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси.

Недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата срещу която не е образувано производство, която е надвнесена - платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4а ЗДТ или за която страната е била освободена по предвидения за това ред (виж определение № 255 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 139/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 390 от 02.10.2018 г. по ч. т. д.

№ 2018/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 131 от 30.03.2018 г. по т. д.

№ 1474/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ и като недължимо платени да бъдат върнати на вносителя (виж определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 143 от 03.07.2017 г. по гр. д.

№ 6990/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

По частната жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 643/2020 г. по описа на ОС Благоевград. По въззивната жалба не е било образувано въззивно гражданско дело, но това е деловоден въпрос, които не се отразява на процесуалните правоотношения, които са уредени от ГПК. С постъпването на исковата молба в съда се предявява на иска (чл. 125 ГПК) и се предизвиква състояние на висящо дело, което означава започнато и още неприключено исково производство (Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право“, 4 десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 197), дори и все още деловодно да не е образувано гражданско дело по описа на първоинстанционния съд по реда на чл. 35, ал. 4 ПАС. Затова и в настоящия случай обстоятелството, че не се е стигнало до деловодното образуване на в. гр. д. не означава, че вече не е било образувано въззивно производство по ГПК, по което да е била дължимо платена държавната такса за въззивно обжалване. В тази връзка е относима съдебната практика, обективирана в определение № 9 от 08.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 3/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, според което с факта на подаване на въззивната жалба е инициирано въззивно съдебно производство.