Протокол № 412 от 06.04.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 717/2025
- Вид
- Протокол № 412
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.2 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 412 гр. Пазарджик, 06.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело частен характер № 20255220200717 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжителят П. К. У.- редовно уведомен се явява лично и с повереника адв. Б. Т. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, редовно уведомена.
Подсъдимата Р. Е. Д.- редовно уведомена се явява лично и с адв. М. К.
АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.
АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили писма от СРП, ведно с приложени материали по пр.пр. № 1512/2025г. по описа на СРП и писмо от кризисния център „С.П.“ гр.С., ведно с копия от дневника за временно напускане на потребителите.
АДВ. Т.: Да се приемат.
АДВ. К.: Да се приемат.
Съдът счита, че така постъпилите писма са относими, поради което ОПРЕДЕЛИ
1
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото – писма от СРП, ведно с приложени материали по пр.пр. № 1512/2025г. по описа на СРП и писмо от кризисния център „С.П.“ гр.С., ведно с копия от дневника за временно напускане на потребителите.
АДВ.Т.: Г-н съдия, последните искания ми дадоха възможност, с оглед факта, че защитната позиция, която е възприела подсъдимата се твърдеше, че няма връзка с детето, после се появи информация, че са водени разговори и като цяло процедурата по настаняване и с оглед доказване субективния елемент на твърдяното от нас деяние сме подготвили доста доказателства, които са по опис. Включително така или иначе Фондация „А.“ упорито не предоставиха на съда протоколите от разговорите с детето сме подготвили диск със самите разговори, които са проведени с бащата и детето, във времето, през което е било определено чуването с детето- понеделник и сряда, двата дни, при престоя му в кризисния център в гр.С.. С оглед състоянието на детето и неговото желанието за контакт с бащата, връзка със субективните елементи и факта, че самото неизпълнение на недаване на детето, което било като цел и умисъл от страна на подс.Д.. другите са подадени сигнали от доверителя ми, връзка с това настаняване в кризисния център, до ДСП и отговорите на тези институции, проверките, които са правени.
АДВ.М.ОВ: ПротИ.поставям се по така направените доказателствени искания. На първо място -нямат връзка с предмета на настоящето дело, а още по-малко аудио-записи, които не са направени по реда на НПК, представляват доказателствени средства изготвени с цял да се ползват в последствие в процеса, което е недопустимо, затова моля да не уважавате исканията.
Аз представям и моля да приемете Договор № .../ ... и Договор № .../... за предоставяне на социална услуга от защитено жилище гр.Д.град. Връзката с, която ги представям е да се види режима на който са били поставени Д. и непълнолетното и детето, с оглед възможността за осъществяване на контакти и по-скоро невъзможността за осъществяване на контакти.
АДВ. Т.: Тези доказателства са неотносими- не става въпрос за настаняване на майката в гр.Д.град. тук вече говорим за прехвърлянето й в кризисния център в гр.С., поради което считам, че са неотносими.
Съдът по така направените доказателствени искания намира и двете за 2 неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Всичките, представени по опис доказателства от тъжителя и повереника нямат пряко отношение по предмета на делото, което касае неизпълнение на съдебно решение за непредоставяне на детето от подсъдимата на неговия баща. Обстоятелства по какви сигнали са подавани, какви проверки са извършени на кризисния център, какви разговори са провеждани между бащата и детето по това време са обстоятелства, които извън предмета на доказване, поради което не следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По същия начин седи въпроса с представените два договора от защитата, тъй като инкриминираният период за двете деяния касае настаняването на подсъдимата в кризисен център в гр.С., а договорите дори да приемем, че са идентични с услугата, която се предоставя в гр.С. касае все пак друг кризисен център и предходно настаняване на подсъдимата в тях, поради което, съдът ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемането на представените по опис доказателства –Сигнал до Сдружение „Еремита Център по психотерапия Пловдив“ Комплекс за Социални услуги за деца и Семейства гр. Пазарджик, чрез ДСП-Пазарджик, отдел ОЗД, изпратен чрез ССЕВ на ...г.; Отговор на Сдружение „Еремита Център по психотерапия Пловдив“ Комплекс за Социални услуги за деца и Семейства гр. Пазарджик с изх. № КСУ-...г.;
Сигнал до Районна Прокуратура гр. Пазарджик, изпратен чрез имейл с вх. № ...г.; Сигнал до Районна Прокуратура гр. Пазарджик, изпратен чрез имейл с вх.
№ ...г.; Сигнал до Министерство на Вътрешните работи, изпратен чрез ССЕВ с вх. № ...г.; Искане за предоставяне на фактическа информация до ДСП-Д.град, изпратено чрез ССЕВ с вх. № ...г.; Отговор на ДСП-Д.град с изх. № ...г.;
Сигнал до Министерството на труда и социалната политика, изпратено чрез ССЕВ с вх. № ...г.; Отговор на РДСП-Пазарджик с изх. № .../...г.; Сигнал до Министерството на труда и социалната политика, изпратено чрез ССЕВ с вх.
№...г; Допълнителен сигнал с искане за независима проверка до Министерството на труда и социалната политика, изпратено чрез ССЕВ е вх.
№ ....; Сигнал до г-н Борислав Гуцанов- министър на труда и социалната политика, изпратено чрез ССЕВ с вх. № ...г.; Отговор на РДСП-Пазарджик с изх. № ...г.; Допълнително писмено становище и възражение до г-н Борислав Гуцанов- министър на труда и социалната политика, изпратено чрез ССЕВ с 3 вх. № ...г.; Искане до Ръководителя на Частна Занималия „THE BEST“ гр.
Пазарджик, изпратено чрез имейл на дата ...г.; Отговор на Ръководителя на Частна Занималия „THE BEST“ гр. Пазарджик, изпратен чрез имейл на дата ...г.: Снимков материал от социалната мрежа „Ф.“, свалени от общодостъпни страници; Протокол от съдебно заседание на ...г. по ЧНД № 20255220201246/25г. по описа на P C гр. Пазарджик; Решение с peг. № ...г., постановено по гр.д. № 20255220100978/25г. по описа на P C гр. Пазарджик;
Писмо с изх. № ...г. на ДСП-Оборище гр. С.; Писмо-отговор на подадени сигнали с вх. № ...г.; вх. № ...г. и вх. № ...г., постъпили чрез Министерството на труда и социалната политика с искане за извършаване на проверки по случая на детето М. У. и твърдения за закононарушения; Диск с проведени разговори между бащата П. У. и детето М. У. по време на престоя в кризисен център.
ВРЪЩА същите на тъжителя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на два договора от защитника.
ВРЪЩА същите на адв.К..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания. Моля да приключим делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, аз ще моля със съдебният си акт да признаете подсъдимата Д. за виновна за това, че в посочените инкриминирани периоди- първия и третия уикенд от месец февруари 2025г. с начални дати на тези периоди ...г. С бездействието и отказа си не е изпълнила съдебно решение, с което е определен режим на лични контакти на тъжителя с неговото дете малолетно М. У., съгласно съдебното решение, постановено по бракоразводното им ГРД № 3189/2024г. на РС Пазарджик. Доказателствата в тази насока са категорични и безспорни от относно нейната вина. Много показателно и видно от споменатото от мен съдебно решение, че между страните е постигнато едно споразумение, което явно и би трябвало да е с желание или цел детето по-леко да премине през адаптационния период на 4 раздялата на неговите родители. Видно от съдебното решение е, че е доста разширен този режим. В случая неизпълнението, което твърдим, е свързано с предвидените първи и трети уикенд от месеците или 2 пъти виждането на бащата през месеца и конкретно за месец февруари 2025г. Единият уикенд започва от ...г., а другият за ....
От гласните доказателства- показанията на свидетелите, чути тук в съдебната зала, както такива, които се искаха от тъжителя, като очевидци, така и на полицейските служители отзовали се на неговите обаждания тогава, с които е търсено съдействие детето да бъде с него. Стана ясно безспорно, че това дете не е имало контакт с бащата на тези 2 инкриминирани периода. Ясно е, че тук следва да бъде посочен субективния елемент на престъплението и реакцията на защитата ще бъде точно такава, че в случая не е доказан този субективен момент и това целене от страна на подс.Д., майката на М., детето да не бъде или да не се среща с баща си,. За да бъде разбран този субективен елемент е много важно при анализ на доказателствата много внимателно да се проследи нейното поведение и начина, по който тя е реагирала, когато бащата е искал, ако въобще е имало такава реакция, но има данни по делото и от приложените преписки на двете РП, протоколи от ДСП –Оборище, които са се стремели да постигнат някакво разбиране между родителите и да бъде разбрано от страна на подс.Д. да разбере, че въпреки издадените заповедите има право и следва да се среща с детето бащата. Доста доказателства са в тази насока- писмата с изх.№ ...г. на ДСП –гр.Д.град и последващо такова с изх.№ ...г. на ДСП –Оборище гр.С.. В двете писма е посочено, че подс.Д. е била консултирана за необходимостта за осигуряване на възможност за изпълнение на режима на лични контакти, постановен по съдебно решение, както и за правните последици от неговото възпрепятстване. В същото време, пак връзка с тези документи доверителят ми е посъветван и му е предложено от ДСП за помощ в тази посока и евентуално за посочване на контактен център, където детето би могло да бъде предавано и връщано от бащата. Това е направено от бащата, пак има данни по делото, има доказателства в тази насока и същия е заявил, че желае и е прието от ДСП –Оборище, че желае да работи с център за обществена подкрепа „Защита правата на децата“ гр. С..
Самият факт, че майката е настанена в кризисен център и е посочила обстоятелства, които не касаят заплаха по отношение на детето, показва и точно в този момент адекватните действия от страна на ДСП. Т.е. да се посочи 5 на майката, на която е определено да се грижи за детето преимуществено тя, че не бива да се допуска отчуждаване с другия родител. Т.е. тези контакти не бива да бъдат възпрепятствани и няма причина бащата само с едно настаняване в кризисен център да не се вижда с детето. Въпреки всичко има приложен протокол от среща на тъжителя в ДСП –Оборище, когато е извикан, за да му се съдейства за такъв контакт с детето и е направен контакт с майката и тя категорично е отказала да предаде детето, но не се знае по какви причини и не стана ясно. Става въпрос за протокола към тъжбата, касаеща инкриминирания период от същата дата - ...г. и там пише, че майката отказва, без да е посочено обективни или субективни причини, които не са свързани с нейната цел и мисъл, които да доведат до това детето да не бъде с бащата.
Не се установи бащата да проявява някакво незаконосъобразно поведение и той се съобразява, доколкото е бил съгласен и доколкото са били тези заповеди необходими. Той се е съобразявал с това, което е посочено в тях, но единствените му действия, които са били периодични през този период, които се сочат от подс.Д., като психичен тормоз това е неговата настоятелност да вижда детето си. Аз не виждам по-различно нещо в поведението на бащата, което да застрашава нея или детето, за да се стигне до там,че то да бъде настанено в кризисен център само по твърдения на майката и да бъде откъснато от нормалната му средата.
Точно затова казвам, че за да се установи този субективен момент и това повтаряне в защитната теза, че майката го прави само и единствено, че била тормозена от бащата не можем да кажем, че от нейна страна няма субективен замисъл. Това показва и самата намеса на институциите, компетентни в тази посока и да помогнат бащата да вижда детето си.