Определение № 786 от 09.09.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. Разград, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Постъпила е частна жалба с вх. № 8414/27.08.2025 г. от Т. С., чрез процесуалния му представител адв. И., против Определение № 812/11.08.2025 по гр. д. № 20253330100819/25 г. по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е оставил без уважение искането на Т. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на г.д. № 20253330100819/25 г. по описа на Районен съд – Разград.

В частната жалба са изложени твърдения, че определението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил всички релевантни по делото обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението му за внасяне на държавна такса. Сочи се, че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски. Частният жалбоподател моли за отмяна на оспорения съдебен акт.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частната жалба, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Т. С. е предявил искова молба за осъждане на ответника „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД да му заплати сума, за която твърди, че е преведена без основание на ответното дружество, като прилага писмени доказателства. С разпореждане № 1388/30.04.2025г. съдът е оставил без движение исковата молба с указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности в нея в едноседмичен срок, вкл. и да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. С молба с вх. №4728/15.05.2025 г. ищецът моли за освобождаване от държавна такса, като представя декларация, в която сочи размер на получаваното от него трудово възнаграждение в размер 950 лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост. С последващо 1 разпореждане № 1562/16.05.2025г. съдът дава указания на ищеца да представи доказателства за размера на доходите си и го е предупредил, че при неизпълнение на същите в едноседмичен срок от получаване на съобщението, ще остави искането за освобождаване на държавна такса без уважение. В изпълнение на указанията ищецът е представил молба, в която сочи, че вече е декларирал размера на получаваното от него възнаграждение, които обстоятелства могат да бъдат проверени от съдебния състав, като трудов договор не е представен.

След преценка на доказателствата, съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, поради което не може да се направи извод, че същият е в невъзможност да заплати такси и разноски по съответното дело.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество. Въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. В изпълнение на указания на Районен съд – Разград, ищецът е представил декларация с посочен размер на получаваното от него трудово възнаграждение. От представените доказателства може да се приеме за установено, че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица.

Не са налице данни за кредитна задлъжнялост или други финансови задължения. Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, като размерът на реализираното трудово възнаграждение не дава основание да се приеме, че заплащането на държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на иска, е непосилно за него.

Фактът, че ищецът е завел и други граждански дела не променя горните изводи на съда при съпоставка на размера на получаваното трудово възнаграждение и размера на таксата, както и обстоятелството, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно.

В този смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, с които същият е оставил без уважение претенциите на ищеца в производството.

2

След извършена служебна проверка съдът намира, че не е внесенa дължимата държавна такса за въззивно обжалване на посоченото определение в размер на 15 лв. В процесния случай не е признато от съда, че ищецът няма достатъчно средства да заплати държавна такса, а напротив, с обжалваното определение съдът констатира, че не са налице предпоставки за освобождаването му от същата. Не е налице и законово основание, което да освобождава жалбоподателя от внасяне на ДТ в производството по обжалване на отказ за освобождаване от държавна такса. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 19 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, жалбоподателят е останал задължен за разноски в размер на 15 лв., поради което следва да постанови принудителното им събиране.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 812 от 11.08.2025 г. по гр. д. № 20253330100819/25 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК Т. С. С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Разград, държавна такса в размер на 15,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. Разград, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Постъпила е частна жалба с вх. № 8414/27.08.2025 г. от Т. С., чрез процесуалния му представител адв. И., против Определение № 812/11.08.2025 по гр. д. № 20253330100819/25 г. по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е оставил без уважение искането на Т. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на г.д. № 20253330100819/25 г. по описа на Районен съд – Разград.

В частната жалба са изложени твърдения, че определението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил всички релевантни по делото обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението му за внасяне на държавна такса. Сочи се, че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски. Частният жалбоподател моли за отмяна на оспорения съдебен акт.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частната жалба, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Т. С. е предявил искова молба за осъждане на ответника „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД да му заплати сума, за която твърди, че е преведена без основание на ответното дружество, като прилага писмени доказателства. С разпореждане № 1388/30.04.2025г. съдът е оставил без движение исковата молба с указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности в нея в едноседмичен срок, вкл. и да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. С молба с вх. №4728/15.05.2025 г. ищецът моли за освобождаване от държавна такса, като представя декларация, в която сочи размер на получаваното от него трудово възнаграждение в размер 950 лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост. С последващо 1 разпореждане № 1562/16.05.2025г. съдът дава указания на ищеца да представи доказателства за размера на доходите си и го е предупредил, че при неизпълнение на същите в едноседмичен срок от получаване на съобщението, ще остави искането за освобождаване на държавна такса без уважение. В изпълнение на указанията ищецът е представил молба, в която сочи, че вече е декларирал размера на получаваното от него възнаграждение, които обстоятелства могат да бъдат проверени от съдебния състав, като трудов договор не е представен.

След преценка на доказателствата, съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, поради което не може да се направи извод, че същият е в невъзможност да заплати такси и разноски по съответното дело.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество. Въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. В изпълнение на указания на Районен съд – Разград, ищецът е представил декларация с посочен размер на получаваното от него трудово възнаграждение. От представените доказателства може да се приеме за установено, че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица.

Не са налице данни за кредитна задлъжнялост или други финансови задължения. Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, като размерът на реализираното трудово възнаграждение не дава основание да се приеме, че заплащането на държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на иска, е непосилно за него.

Фактът, че ищецът е завел и други граждански дела не променя горните изводи на съда при съпоставка на размера на получаваното трудово възнаграждение и размера на таксата, както и обстоятелството, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно.

В този смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, с които същият е оставил без уважение претенциите на ищеца в производството.

2

След извършена служебна проверка съдът намира, че не е внесенa дължимата държавна такса за въззивно обжалване на посоченото определение в размер на 15 лв. В процесния случай не е признато от съда, че ищецът няма достатъчно средства да заплати държавна такса, а напротив, с обжалваното определение съдът констатира, че не са налице предпоставки за освобождаването му от същата. Не е налице и законово основание, което да освобождава жалбоподателя от внасяне на ДТ в производството по обжалване на отказ за освобождаване от държавна такса. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 19 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, жалбоподателят е останал задължен за разноски в размер на 15 лв., поради което следва да постанови принудителното им събиране.