Решение № 4 от 15.04.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Г. Т., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С.а като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно дело № 20243220200126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба на Д. А. П. с ЕГН – **********, с адрес ******************, чрез адв. д-во „Я. и с.“, представлявано от адв. М. Я. от АК - Д. срещу Наказателно постановление № ****** от 25.04.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят – редовно призован, явява се в съдебно заседание, представлява се от адв. М. Я. от АК - Д.. В съдебното заседание, процесуалния представител заявява, че поддържа изложените доводи в жалбата. Счита, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, прилага становище относно основателността на жалбата, в което се излагат подробни доводи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва бъде потвърдено. Сочи се, че процесното НП е издадено, въз 1 основа на съставен АУАН, както и че на водача е връчен талон за изследване №101206, но той не е предоставил биологична проба за установяване на наркотични вещества и техни аналози. Моли съдът да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като посочва, че извършеното нарушение е доказано от приложените материали по обжалваната преписка и същите имат доказателствена сила до доказване на противното.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП, а разгледана по същество съдът я намира за основателна.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран затова, че на 04.04.2024г. около 15:40 ч. при извършена проверка отказва да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните налози с техническо средство Drug Test 5000 със S/N: ARPH-0020.

Връчен е талон за изследване № ****.

Спрямо водача е ангажирана административно наказателна отговорност по реда на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За така извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН АУАН с бланков номер серия № **********, в който е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, като е записано, че няма мяра в тестовете и желае да даде кръв.

На 25.04.2024г. е издадено Наказателно постановление № ******, където административнонаказващият органи е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в 2 развилото се съдебно производство.

В същото време, в хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалбоподателят П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

В нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче, е свързана със самия начин за установяване тяхната употребата, тъй като всеки един от двата способа - чрез техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща чл. 174, ал. 4 ЗДвП.

По същество тази правна норма предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици, какъвто не е настоящият случай. Доколкото самата проверка може да бъде извършена по посочените два начина, в случаите, в които водачът е 3 отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, ще отсъства основание за прилагане на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В конкретният случай безспорно се установява и не се оспорва от жалбоподателят П., че той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, а е поискал изследването да се извърши чрез даване на биологични проби в специализирано заведение, което собственоръчно е записал в предявеният му АУАН, като в последствие е изпълнил предписаното му явяване в посоченото му медицинско заведение за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на употребата на алкохол /л.6467/, като резултата от изследваната кръв и урина на жалбоподателя е отрицателен.

При така изложеното става ясно, че жалбоподателят П., макар да е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол, впоследствие е изпълнил предписанието дадено му с талона за изследване, доколкото това е единият от допустимите от закона начини за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози от водачи на МПС. Следователно, доколкото в случая не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на на наркотични вещества и техните аналози в кръвта му, то не е осъществен от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно По разноските:

В хода на производството не са сторени искания за възстановяване на разноски направени от някоя от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******** от 25.04.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д., с което на Д. А. П. с ЕГН – **********, с адрес *********, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

4

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Д..

Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________ 5