Решение № 313 от 17.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Разлог, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240100224 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, предявена от „Х.К.Х.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител Д.Г.Ф., ч/з адв. М.М. от САК, против А.Р.П., гражданин на Б., роден на *, с адрес:

*.

Ищецът моли съда да осъди ответника на основание чл.6, ал 1, т.8 и т.10 от ЗУЕС, да заплати сума от 2`290,05 лв. - такса за поддръжка и управление за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г., ведно с лихва от датата на подаване на настоящата ИМ до окончателно заплащане на сумите.

На основание чл.86 от ЗЗД, моли съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1`100.00 лв. - лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до датата на предявяване на ИМ.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответникът, ч/з назначения особен представител адв. А.Х. е представен писмен отговор, с който на първо място възразява относно допустимостта на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. На следващо място се оспорва основателността на исковите претенции с правно основание чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС, и чл.86 от ЗЗД. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми.

По делото са събрани писмени док-ства.

В хода по същество всяка от страните поддържа становището си, претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на а.№А39 в жил. сграда - ап. х-л „О.“, в *, с жил. площ 31,98 кв. м., ведно с 0.82% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

От представените по делото документи са установява, че на посочената в ИМ дата 10.02.2020 г. е проведено ОС на ЕС, на което е приет бюджет за поддръжка и управление на общите части на комплекса. Съгласно протокола е взето решение бюджетните суми да се превеждат по сметка на „Х.К.Х.“ООД до 01.03.2020 г.

Установява се също, че на 31.01.2024 г. е проведено ново ОС, на което е приета справка за задълженията на собствениците, включително за ответника и е определен срок за плащане 1 до 15.03.2024 г.

С определение по делото съдът задължи ищеца да представи док-ства за разкрита в полза на ЕС сметка по чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Въпреки дадените указания такива док-ства не са представени. Поради това в СЗ на 22.04.2026 г. съдът приложи чл.161 ГПК, и е прие за установено обстоятелството, че няма разкрита сметка на ЕС по чл.50, ал.3 от ЗУЕС.

По делото е прието постъпило писмо от ГД „ГП“, от което се установява, че поради изтичане срока за съхранение на данните не може да бъде предоставена информация относно пребиваванията на ответника през 2020 г.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗУЕС, вземанията на ЕС за неплатени вноски могат да бъдат събирани по съд. ред. Трайната практика на ВКС приема, че титуляр на вземанията за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ е ЕС като особен правен субект, а не дружеството, на което е възложено управлението. В този смисъл Решение №39/19.02.2013 г. по гр. д. №657/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение №313/07.04.2020 г. по гр. д. №1332/2019 г., IV г.о.; Решение №60178/15.11.2021 г. по гр. д. №2277/2020 г., IV г.о. Управителят или професионалният домоуправител не придобива собствено вземане спрямо ет. собственици само поради това, че е натоварен със събирането на вноските.

В настоящия случай искът е предявен от „Х.К.Х.“ООД в лично качество.

По делото не се установява прехвърляне на вземането, нито друго основание, по силата на което дружеството да е станало носител на вземането.

Още по-малко се установява наличие на банкова сметка на ЕС по чл.50, ал.3 от ЗУЕС, като съдът прие обратното за доказано по реда на чл.161 от ГПК.

Това обстоятелство поставя под съмнение самия механизъм на администриране на средствата на ЕС и допълнително подкрепя извода, че претендираното вземане не принадлежи на ищеца.

Само на това основание искът подлежи на отхвърляне.

Въпреки изложеното дори да се приеме, че ищецът е активно легитимиран, според настоящия съд. състав искът остава недоказан.

Представените решения на ОС установяват приемането на бюджет и определянето на задължения, но сами по себе си не доказват реалното възникване на вземане в полза на търговското дружество. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест е на ищеца.

Но по делото не бяха представени док-ства за извършени конкретни разходи, за начина на формиране на сумата от 2`290,05 лв., за счетоводна справка на ЕС, за надлежно водена книга на приходите и разходите, за налична банкова сметка по чл.50, ал.3 от ЗУЕС.

С оглед разпоредбата на чл.*, ал.2 от ЗУЕС, и правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал (пребивавал) в ЕС повече от 30 дни в рамките на всяка една календарна г. от сочения период. Док-ства в тази насока не са представени, поради което и ответникът не дължи заплащане на сумите - разноски за поддръжка и управление на общите части. Това от своя страна води до извод за неоснователност на претенцията по главния иск за заплащане на такси за поддръжка и управление на сградата в режим на ЕС.

С оглед гореизложеното и поради непълно доказване, искът следва да бъде отхвърлен.

За пълнота съдът намира за основателно възражение, направено от особения представител на ответника погасяване по давност на претендираните вземания за непратени такси за поддръжка и управление за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.

Вземанията за управление и поддръжка на общите части представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД.

Трайна е практиката на ВКС, че вземанията за месечни или периодични вноски в режим на ЕС се погасяват с 3-год. давност. В този смисъл Тълк. решение №3/2012 г. ОСГТК на ВКС, Решение №80/12.05.2016 г. по гр. д. №5149/2015 г. на ВКС, Решение №71/20.06.2019 г. по 2 гр. д. №2741/2018 г. на ВКС.

Самият ищец твърди, че сумата е следвало да бъде платена до 01.03.2020 г., а ИМ е подадена на 11.02.2025 г. т.е., към тази дата 3-год. давностен срок е изтекъл.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв за заплащане на лихва за забава за плащане на тези задължения.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид факта, че на ответника е назначен особен представител, то възнаграждението му следва да остане за сметка на внесения от ищеца депозит, съобразно определението на съда.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Х.К.Х.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител Д.Г.Ф., ч/з адв. М.М. от САК, против А.Р.П., гражданин на Б., роден на *, с адрес:

*, искове с правно основание чл.38 ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1, т.8 и т.10 ЗУЕС, и чл.86 от ЗЗД, за сумата 2`290,05 лв. - такси за управление и поддръжка за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1`100.00 лв. - лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до датата на предявяване на ИМ.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3