Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1330 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 397/2025
Вид
Решение № 1330
Подписан
18.11.2025
Състав
Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 579, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 580 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 580, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28, ал. 3 и ал. 4 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 28, ал. 3 и ал. 4 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 100, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68 и сл. · Закон за собствеността
  • чл. 70 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността
  • чл. 99 · Закон за собствеността
  • чл. 587, 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 56 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 290/21.11.2024 г. по гр. д.№ 59/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е бил уважен предявеният от

В. Г., ЕГН **********, с адрес: общ. ***, с. ***, ул. „***“ № *, срещу В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като с това съдът е признал за установено в отношенията между Х. В. Г., ЕГН **********, и В. И. Г., ЕГН **********, че Х. В. Г., ЕГН **********, е собственик, на основание договор за дарение от 22.12.2008 г., сключен във формата на нотариален акт с № 47, том IX, рег. № 11278, дело № 1493 от 2008 г. по описа на нотариус Е. П., вписан под № *** в Регистъра на НК, на самостоятелен обект в сграда в идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед с № РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. д. на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. 2, намиращ се в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент; брой нива на обекта – един; с площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - ***, ***, *** и ***, над обекта - ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и е осъдил В. И. Г., ЕГН ********** предаде владението на Х. В. Г., ЕГН ********** върху описания имот същия.

С решението си, съдът е отменил нотариален акт с № 34, том II, рег. № 2114, дело № 234/2019 г. по описа на нотариус М. М., вписана под № *** в Регистъра на НК, 1 с който В. И. Г., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Кюстендил.

С решението си, съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответника В.

И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, да заплати на ищцата Х. В. Г., ЕГН **********, с адрес: общ. ***, с. ***, ул. „***“ № 6, сумата от 1 057, 47 лева (хиляда и петдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща сторените от ищцата разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът е осъдил ответника В. И. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата от 524, 58 лева (петстотин двадесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща дължимата държавна такса по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът В. И. Г., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва изцяло. Поддържа се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд бил изградил фактическите си констатации на непълно и неправилно тълкуване на доказателствения материал, а с това и е достигнал до необосновани правни изводи. По същество се релевира, че ответникът не е владелец на процесния имот, тъй като от 2019 г. собственик е трето лице – Ю. Д., а той самият ползва жилището като държател по договор за наем. Изтъква, че при това положение искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен, тъй като държането му почива на правно основание. Освен това се оспорва и действителността на процесното дарение от 2008 г., въз основа на което ищцата претендира собственост. В тази връзка се твърди, че дарителката не се е явила пред нотариуса и не е положила подпис, че липсва мотив за дарението и че поправката в ЕГН на законния представител на надарената към онзи момент буди съмнения относно валидността на нотариалния акт. В тази връзка се посочва, че първоинстанционният съд е отказал поисканата графологична експертиза, въпреки че е била необходима за изясняване на спорните обстоятелства. На следващо място, ответникът поддържа и възражението си за придобивна давност, като заявява, че владее имота като свой още от 1987 г., че през 1997 г. дарението само е формализирало това положение, а последващото дарение от 2006 г. в полза на баба му е било фиктивно и не е прекъснало владението. Сочи, че никога не е упражнявал родителски права спрямо ищцата, поради което правилото на чл. 115, б. „а“ от ЗЗД за спиране на давността между родители и деца не е приложимо. Оспорва и извода на Окръжен съд – Кюстендил за прекъсване на давността чрез признание в споразумението по делото за развод, като твърди, че това изявление не е било насочено към ищцата и не е имало за предмет установяване на собствеността. Във въззивната жалба се изтъква още, че към момента безспорният собственик на имота е Ю. Д., който не е страна по делото. С оглед на изложеното ответникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение, като отхвърли предявената искова претенция от страна на ищцата.

Претендират се разноски.

Ищцата Х. В. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

2

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Окръжен съд – Кюстендил правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателност на предявения иск, което е в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От представените по делото Удостоверение за раждане с № 557374 от 11.02.2005 г., Удостоверение за семейно положение, съпруг и жена с изх. № 3557/03.07.2024 г., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 3389/25.06.2024 г., всички те издадени от община Кюстендил, както и от приложените материали по гр. д.

№ 2153/2015 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, I състав, се установява, че ищцата Х. Г. е родена на ******** г. по време на брака на нейните родители – ответника В. Г. и Е. Г. Д. (с фамилия преди прекратяването на брака – Г., предвид и влязлото в сила Решение № 172 от 17.03.2016 г. по гр. д. № 2153/2015 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, I състав).

От кореспондиращите си твърдения на страните, приложената документация, свързана с процесния недвижим имот – предмет на делото, ведно с представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден на ******** г. от община Кюстендил, се установява, че Л. К. К., ЕГН **********, е била баба по майчина линия на ответника и прабаба по бащина линия на ищцата, като същата е починала на 07.07.2010 г., за което 3 е бил съставен акт за смърт с № 372/07.07.2010 г. Видно от приложената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че считано от 25.09.2000 г. Л. К. К. е била с постоянен адрес в гр. ***, ул.

*** № *, който съвпада с настоящия адрес на същата.

По делото и касателно недвижимия имот, предмет на настоящото дело, се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том ХVIII, дело № 6952/1997 г. по описа на нотариус при Районен съд – Кюстендил – на 19.12.2997 г.

Л. К. е дарила имота на ответника В. Г., запазвайки си правото да ползва южната и северните стаи, както и сервизните помещения, докато е жива, а по-късно – на 05.10.2006 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том IV, дело № 654/2006 г. по описа на нотариус Б. А., вписан под № *** в Регистъра на НК – ответникът В. Г. е дарил обратно на Л. К. процесния жилищен имот.

От представения по делото нотариален акт с № 47, том IX, рег. № 11278, дело № 1493 от 2008 г. по описа на нотариус Е. П., вписан под № *** в Регистъра на НК, вписан в Службата по вписвания под вх. рег. № 5424 от 23.12.2008 г., акт № 83, том ХХ, дело № 4410/2008 г., се установява, че на 22.12.2008 г. Л. К. К. е дарила на своята внучка – ищцата Х. Г., действала при изповядването на сделката чрез своята майка и законен представител Е. Г. Д., следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, представляващ втория етаж от двуетажната жилищна сграда, който етаж се състои от три стаи, две кухни, салон и други сервизни помещения, а жилищата сграда е застроена на около 120 кв.м., заедно с прилежащите на този етаж идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в поземления имот, в който е построена, а именно имот пл.№4461 в кв.183 по плана на града с граници: ул. „***“, сграда на ДЗИ, жилищен блок на БНБ и кооперативен жилищен блок, като дарителката си е запазила правото да ползва имота докато е жива.

По делото е безспорно, а се установява и от представената схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-499623/06.06.2019 г., издадена от СГКК – гр.

Кюстендил, че описаният в нотариален акт с № 47, том IX, рег. № 11278, дело № 1493 от 2008 г. по описа на нотариус Е. П., вписан под № *** в Регистъра на НК, вписан в Службата по вписвания под вх. рег.№5424 от 23.12.2008 г., акт № 83, том ХХ, дело № 4410/2008 г., недвижим имот, предмет на дарението, е идентичен на процесния имот, а именно: самостоятелен обект в сграда в идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед с № РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. д. на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. 2, намиращ се в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент; брой нива на обекта – един; с площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта ***, ***, *** и ***, над обекта ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.