Решение № 62 от 20.12.2021, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Тервел, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря Ж.П.Ж. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20213250100069 по описа за 2021 година

Гр. Дело №387 / 2020 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №22 ОТ 01.03.2021 година .

Предявен е иск от

"Лесгрийн" ЕООД с ЕИК 201897302 със седалище и адрес на управление гр.Дулово, обл.Силистра, ул. Младост № 11,представлявано от управителя си Д.Д., чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Г. Г. адвокат при АК Силистра, с адрес за кореспонденция гр.

Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 20, срещу "АГРОИМПУЛС 2000" ООД с ЕИК-130387582 със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул. "Генерал Столетов" №20 представлявано от управителите си Е.Д.Н. и Л.З.А. – поотделно , в качеството му на длъжник по сключена междустраните търговска продажба , и издадена фактура с №0000010368 от 03.08.2020г. от "Лесгрийн" ЕООД с ЕИК 201897302 .

Предявен е положителен установителен иск , с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. С чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

327 ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ, като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №383/2020 година по описа на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответното дружество,както следва :

8 176,80(осем хиляди сто седемдесет и шест лева и 80ст.) левапредставляваща главница по сключен между страните договор за търговска продажба- доставена не незаплатена технологична дървесина , отразена по издадена фактура № 00000010368/ 03.08.2020 година ,, ведно със законната лихва върху задължението от 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни 1 разноски по делото в размер на 163,54(сто шестдесет и три лева и 54ст.) лева– явяваща се внесена държавна такса и сумата от 800,00(осемстотин) лева – възнаграждение за процесуално представителство- заплатено по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020г.

Претендират се и разноските по настоящото дело .

След изправяне на нередовностите по ИМ които и съдът е визирал в свое Разпореждане № 10 от 08.03.2021 година а именно молба с вх. № 104 от 23.03.2021 година, с която е депозирана вносна бележка за внесена ДТ в размер Указан от съда и съответстващ на цената на иска , то с ъдът приема исковата молба за редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК,поради което и с Разпореждане № 29 от 26.03.2021 година , на основание чл.131 от ГПК съдът разпореди :

Да се изиска и приложи към настоящото дело ч. гр. Дело 383/2020 година по описа на ТРС .

Препис от исковата молба и от приложенията към нея да се изпрати на ответника по гр. дело №69/ 2021 година по описа на Тервелски районен съд"АГРОИМПУЛС 2000" ООД с ЕИК-130387582 със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул. "Генерал Столетов" №20, представлявано от управителите си Е.Д.Н. и Л.З.А. – поотделно – съгл. Извадка от ТР приложена към заповедното производство .

Книжата са връчени на законен представител на ответното дружество на 26.03.2021 година .

По делото е допизаран писмен отговор на исковата молба – вх. № 2447 от 26.04.2021 година.С дадения писмен отговор на исковата молба представляващия дружеството ответник – Ек. Н. налага съображения от които следва единствения извод , че предявения иск се приема за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен . В цялост ответната страна оспорва твърденията на ищеца за доставка на стока , количество и сортимент - дървесина от вида акация – така както е отразено по издадената фактура № 0000010368 от 03.08.2020 година .

Според представляващия ответната страна ищеца с исковата молба е представил превозни билети удостоверяващи направени от ищеца доставки до ответника за дати 21.01.2020 година , 22.01.2020 година и за дата 23.01.2020 година , по които и доставки ответната страна твърди,че задължението е изпълнено от купувача. Твърди се , че за осъществената продажба е била издадена от продавача- ищеца фактура № 10336 /

05.02.2020 година, по която и фактура страната твърди ,че е извършила плащане в последствие . Твърди се от ответника , че на основание издадена фактура № 10336 / 05.02.2020 година – ищеца е претендирал сумата по заявление по чл. 410 от ГПК , по което и заявление е било образувано ч.гр.д. 113 / 2020 година . По същото дело съдът е уважил заявелнието на ищеца, като и след последвало възражение е било образувано и гр. дело № 217 /2020 година на РС Тервел, по което и дело настоящия ответник е бил доказал, че е изплатил задължението си по сключения между страните договор за продажба на дървесина . В цялост с дадения писмен отговор страната налага тезата ,че между страните е имало сключен гдогоор за прокупко - продажба на дървесина - именувана от страните като технологичн адървесина „ акация „ като и на основание на този именно договор е последвало изпълнение от продавача и е била издадена 2 фактурата от 05.02.2020 година - фактура № 10336 . Според страната така издадената втора фактура не отразява реалното предаване на и заплащането на стоката , което е станало на далече преди посоченото по самата фактура №00000010368 / 03.08.2020 година дата .

С исковата молба са изложени съображения в насока, че страните – търговци са били в облигационно отношение и преди , като за определени осъществени търговски продажби ответното дружество се е издължавало редовно. Твърди се ,че за определени доставки от страна на купувача е налице неизпълнениие на задължението да заплати на продавача полученото количество дървесина.

В обстояателствената част на искоата молба не е посочено,кога са се осъществили твърдените доставки на технологична дървесина,какви са по обем, какви са именно незаплатевните доставки , но като доказателства към исковата молба са представени заверени копия от три броя превозни билета – издадени от Изпълнителната агенция по горите -РДГ Русе , съответнно № 2114 269 941 от 21.01.2020 година № 2114 275 087 от 23.1.2020 година и № 2114 272 489 от 22.01.2020 година .

По изисканото и приложено към настоящото дело – а именно ч. гр. дело № 383 /2020 година е налице писмено доказателство фактура № 0000010368 от 03.08.2020 година .

С Определение № 16 он 05.05.2021 година съдът даде квалификация на иска - чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 отЗЗД във вр.- с чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ.

Със същото определение съдът вмени на ищеца да докаже следните факти: сключена сделка между страните, разкриваща белезите на покупкопродажба (в това число установяване наличието на типичните признаци, представляващи съществени елементи на договора, и конкретното договорено проявление – вид на вещите, цена, срок и начин на плащане); изпълнение на задължението от страна на продавача да предаде стоките на купувача - да установи с годни доказателства твърдяното обстоятелство- , че с ответника са в облигационно отношение – да докаже възникването на спорното право.

Със същото в тежест на ответното дружесдтво, съдът вмени: да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право – т.е. отв. Страна следва да докаже с годни по смисъла на ГПК доказателства ,че е заплатила приетата стока ,да докаже твърденията си , че липсва на идентитет между стоката посочена по превозните билети и отразеното по издадената фактура .

При и по повод разпределената на страните доказателствена тежест ищцовото дружество депозира писмени доказателства : Три броя разпечатки на хартиен носител на Джи Пи Ес системата на дневен пътен лист съответно за превозно средство СС 1414 АН с дата 23.01.2020 година – /лист 37 по делото/ , с дата 22.01.2020 година-/ лист 38 по делото/ и за дата 21.01.2020 година – / лист 39 по делото/ .

При и по повод вменената на ищцовото дружество тежест да установи в цялост твърденията си,че доставките от страна на ищеца за месец янари 2020 година са заплатени а след месец януари страните не са били в договорно отношение и такава претендирана за заплащане по настояащото дело стока не е предавана от страна на ищеца на ответника по договор за покупко – продажба , странат ответник направи искане по 3 настощото дело за послужване да се изискат и проложат писмените доказаттелства съдържащи се по ч. гр. дело № 113/ 2020 година и препис от невлязло в сила решение № 260025 / 22.02.2021 година по гр. дело № 217 / 2020 година по описа на Тервелски районен съд .

Съдът намери искането за своевременно сторено- още с дадения писмен отговор, поради което и с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 17.06.2021 година, съдът: приема и прилага в препис писмените доказателствя съдържащи се по ч. гр. дело№ 113 / 2020 година , както и препис от невзяло в законна сила решение № 260025/ 22.02.2021 година по гр. дело № 217 / 2020 година по описа на

Рс

Тервел.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическо и правана страна следното:

Видно от представеното по делото ч.г.д. №383/ 2020 година , по описа на Терелски районен съд се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Тервел , ищеца бил претендирал със Завление за издадавен на заповед за извъпление – вх. № 260755 от 11.12.2020 година от ответника сума в размер на 8176,80 / осем хиляди сто седемдесет и шест лева и 80 ст. / лева – главница ,ведно със законната лихва върху задължението считано от 24.09.2020 година до окончателното изплащане на сумата ,ккато и разноски - 163,54 лева и 800,00 осемстотин лева възнаграждение за пороцесуално представителство .

По ч. гр. дело № 383 / 2020 година настоящия ищец е депозирал писмено доказателство – заверен препис от Фактура № 0000010368 от 03.08.2020 година.

С Разпореждане № 260221 от 14.12.2020 година , съдът е уважил заявелението, като и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 412 от ГПСК № 260069 от 14.12.2020 година. Срещу заповедта е подадено възражение .

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство от "Лесгрийн" ЕООД с ЕИК 201897302,че е постъпило възражение от длъжника "АГРОИМПУЛС 2000" ООД с ЕИК-130387582.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен начин задължение на ответното дружество.

Договорът за търговска продажба/страните в настоящото производство са търговци по смисъла на ТЗ/, съгласно чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните да е съществувало валидно правоотношение, възникнало със сключването на договор за покупкопродажба; за възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и да заплати цената.

4

Ищеца основава твърдението си за наличие на сключен договор за покупко – продажба между страните на представените като доказателства с исковата молба заверени преписи от 3 / три / броя превозни билета , три броя разпечатки от Джи Пи Ес система за посочения по същите товарен автомобил и на депозираното по ч. гр. дело № 383 / 2020 година като писмено доказателство - заверено копие от Фактура № 0000010368 от 03.08.2020 година.

Представената данъчна фактура като частен свидетелстващ документ, обективираща изгодни за издателя обстоятелства, не се ползва с доказателствена сила и чрез нея не могат да се установят твърдените от представляващия ищеца обстоятелства. Този дубликат на данъчна фактура съдът приема, че не представлява доказателство за удостовереното по нея правнорелевантно обстоятелства, тъй като документа представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за издателя обстоятелства. В този смисъл фактурата притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.