Решение № 4998 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4998 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20261100500388 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20049 от 06.11.2025 г., постановено по гр. д. № 38810/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 180-и състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Областна администрация – област София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД, сумите както следва: 295.87 лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода м.10.2021 г. - м.04.2024 г., до обект представляващ ап. 79, находящ се в гр. София, жк. **** с абонатен № 234028, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и 30.98 лева – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.03.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 24385/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите както следва: 64.16 лева – мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 24.04.2025 г. и 7.48 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 24.04.2025 г., като неоснователни.

С решението Областна администрация – област София е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 881.73лв. – разноски с оглед уважената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в уважителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и възраженията и доводите на страните. Излага твърдения, че съдът е допуснал експертиза, която е работила по документи, които не са представени по делото, което е лишило ответника от възможността да вземе становище по същите и да 1 постави конкретни задачи. Вещото лице е работило върху частни документи, които удостоверяват изгодни за издателя им факти и не се ползват с доказателствена стойност.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че искът е доказан при условията на пълно и главно доказване, без да е установено какви са показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на СТИ, както и че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода са в размер на претендирания такъв. Твърди, че имотът е бил необитаем и ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Сочи, че топлофикационното дружество няма осование да извършва дялово разпределение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и неоснователно обогатяване от страна на ответника, изразяващо се чрез спестяване на разходи за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. За да е основателен искът за главница, ищецът следва да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и е използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването, т.е. че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай страните не спорят, че за исковия период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия на ищеца, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

От приетия по делото акт № 09162 за частна държавна собственост се установява, че процесният топлоснабден имот, а именно апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к.

****, е собственост на държавата. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДС, имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. В случая няма спор по въпроса, че процесният апартамент не е предоставен за ползване по посочения в ЗДС ред, поради което неговото 2 управление се осъществява от областния управител на област София. Също така по делото няма твърдения, нито доказателства през процесния период топлоснабденият имот да е бил ползван от трето лице на облигационно основание. Твърди се единствено, че имотът е бил необитаем.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че по данни на ФДР в процесния имот всички отоплителни тела са демонтирани и няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот. Според вещото лице сградната инсталация е изчислявана по формулата на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Според изчисленията на вещото лице общата изчислена сума за процесния период възлиза на 295,87 лева, която сума е изчислена съгласно приложимата нормативна уредба;

Във връзка с оплакването на въззивниците, че документите, по които е работило вещото лице, не са представени по делото, следва да се посочи, че при липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението на СТЕ от страна на ответниците, както и при липсата на доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице, се налага изводът, че заключението следва да се кредитира. В принципен план няма пречка експертиза да бъде изготвена и въз основа на документи, неприети като доказателства по делото. Освен това, ако експертно заключение се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна в процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В настоящия случай обаче ответниците не са релевирали възражения срещу достоверността на документите, върху които вещото лице е изградило заключението си, поради което и не са налице пречки за кредитирането на изготвената по делото експертиза.

Въззивникът е имал процесуална възможност да постави задачи към експертизата, същият не е оспорил заключението, което е изготвено въз основа на представените по делото доказателства от ФДР и след съобразяване на резултатите от изравнителните сметки.

Ирелевантно за определяне на размера на потребената топлинна енергия е обстоятелството дали са издадени и връчени фактури на ответника доколкото страните не са в облигационно правоотношение, а и заплащането на стойността на предоставената топлинна енергия не е обусловена от получаването на фактура.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира, че в случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия следва да бъде ангажирана за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, „сградна инсталация“ е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.

Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот.

След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички собственици следва 3 да участват в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. При това заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.