Определение № 18395 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18395 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20251100510501 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу определение № 26109/16.06.2025 г. по гр.д. № 31732/2025 г. по описа на СРС, 72 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Сливница.

Жалбоподателят твърди, че предявеният иск е свързан с договор за международен превоз на товари, поради което приложима била Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, а според последната компетентен да разгледа спора бил съдът на държавата, на територията на която е доставена стоката. Счита, че доколкото товарът е доставен в гр.

София, местно компетентен да разгледа спора бил Софийски районен съд. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 121 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по заявление с вх. № 184746/28.05.2025 г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Лагермакс Автотранспорт България“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 676,90 лв., регресно вземане по щета № 1

51038882100051, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Изложени са твърдения, че с товарителница от 10.06.2021 г. длъжникът е приел за превоз лек автомобил по направление от гр. Велико Търново до гр. София, но при разтоварване на автомобила на мястото на доставка е установено увреждане, за обезщетяване на което заявителят е платил на собственика на автомобила претендираната сума по валиден договор за застраховка. С оглед отговорността на превозвача със заявлението по чл. 410 ГПК застрахователното дружество претендира регресно вземане за платеното обезщетение.

За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че съобразно разпоредбата на чл.

411 ГПК местно компетентен да разгледа делото е районният съд по седалището на длъжника, а същото е в с. Пожарево, община Божурище, поради което е прекратил производството и е изпратил делото по местна подсъдност на Районен съд - Сливница.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК (в актуалната редакция на разпоредбата към 28.05.2025 г., когато е сезиран съдът с подаденото заявление), заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

В настоящия случай е подадено заявление по чл. 410 ГПК срещу юридическо лице, чието седалище и адрес на управление са в с. Пожарево, община Божурище, Софийска област – видно от служебно изготвената справка по партидата на „Лагермакс Автотранспорт България“ ООД в търговския регистър, считано от 18.12.2008 г. Следователно, още към датата на подаване на заявлението дружеството е било със седалище в населено място в района на действие на Районен съд - Сливница, поради което сезираният заповеден съд в София правилно е прекратил делото и го е изпратил по местна подсъдност на районния съд по седалището на длъжника.

За пълнота на изложението и във връзка с доводите в частната жалба следва да се отбележи, че в случая разпоредбите за компетентност на съдилищата по Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки са неприложими. Противно на доводите на жалбоподателя, предявената претенция не касае вземане по договор за международен автомобилен превоз на товар, доколкото транспортът е извършен по направление в границите на Република България – от гр. Велико Търново до гр. София, в какъвто смисъл са изложените в заявлението твърдения, както и клаузите на приложената по делото застрахователна полица (л. 11 от делото на СРС). От друга страна, дори и да се приеме, че Конвенцията е приложима, то разпоредбите й уреждат международна компетентност на българските съдилища (съдът на държавата на територията, на която се намира мястото, на което стоката е била доставена), но конкретният местно компетентен български съд се определя от нормите на вътрешното право за местна подсъдност и следователно по приложимата разпоредба на чл. 411, ал. 1 ГПК отново спорът би бил подсъден за разглеждане от районния съд в гр. Сливница.

2

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 244890/14.07.2025 г. на заявителя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу определение № 26109/16.06.2025 г. по гр.д. № 31732/2025 г. по описа на СРС, 72 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3