Решение № 336 от 13.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. В. 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110205132 по описа за 2024 година Производството е образувано на основА.е чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Агростил” ООД против НП №799756-F793278/29.11.2024г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП В. с което на основА.е чл. 179 от ЗДДС на ТД е наложено административно наказА.е имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушаване разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено.

В съдебно заседА.е представител на въззивното дружество не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като изразява становище, че извършеното от въззивника нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложената с НП санкция е в минимален размер.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

На 19.08.2024год. свид.О., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна 1 извършила проверка в информационния масив по партидата на въззивното дружество и констатирала, че същото не е подало справка декларация по ЗДДС за периода месец юли 2024год.

С оглед констатираното нарушение на въззивното дружество е съставен АУАН. В присъствието на представляващия въззивното дружество, св. Д. съставила АУАН, в който посочила, че ТД е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, тъй като като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2024год. - 31.07.2024год. в определения в чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок – до 14.08.2024год.

Актът бил надлежно предявен на представляващия ТД, като възражения не били вписА..

В законоустановения срок били депозирА. писмени възражения срещу съставения АУАН АНО разгледал възраженията но не ги приел.

Въз основа на акта, Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна издал процесното НП като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основА.е чл. 179 от същия закон му наложил административно наказА.е имуществена санкция в размер на 500лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрА. в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Така приетата фактическа обстановка не се оспорва от въззивника.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

След като прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

АНО е ангажирал отговорността на въззивното дружество за нарушаване от негова страна на нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Съгласно посочената разпоредба регистрирА.те по ЗДДС лица са 2 длъжни да подават справки декларации до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случаят периода е определен до 14.08.2024г. .

По делото въззивното дружество извежда данни, че декларацията е подадена след срока, но същата е била нулева и товна не е довело до ощетяване на фиска.

Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че безспорно въззивното дружество е осъществило изпълнителното деяние на нарушението от обективна стана, тъй като не е подало в срока по чл. 125, ал.5 от ЗДДС справка-декларация по ЗДДС.

От събрА.те гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че търговецът „Агростил” ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по чл.125ал.1 от ЗДДС за данъчен период от 01.07.2024г. до 31.07.2024г в ТД на НАП-Варна в установения срок –до 14.08.2024г, поради което правилно АНО е приел, че е извършено нарушение на чл.125ал.5 от ЗДДС..

Според настоящия състав на съда, установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва зА.жена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече, периода на нарушението завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивникът е бил санкциониран за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

В конкретния случай съдът намира, че не следва да се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. От една страна законодателят не е обвързал състава на конкретното нарушение с определен срок, а е предвидил санкция за всяка забава. От друга страна съдът констатира, че процесната справка –декларация не е била подадена в продължителен пероид от време. Ангажирана е обективната имуществена отговорност на дружеството, поради което и въпросът за наличие или липса на виновно поведение е ирелевантен.

Ирелевантен е въпросът, дали дружеството развива дейност или не и дали фискът е ощетен, тъй като нарушението е на просто извършване и не се 3 визира съставомерен резултат, а и законодателят не освобождава от процесното задължение дружествата, чийто декларации са „нулеви”. Касае се за ежемесечно дължима декларация, за подаването на която законодателят е предвидил 14 дневен срок, поради което съдът намира, че нарушението в конкретния случай не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид и не следва нарушението да се приема за маловажно. В тази връзка следва да се отбележи, че мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН не са сред задължителните съгласно ЗАНН.

Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е такова на формално извършване, поради което с факта на неподаване на справка-декларация в срок същото се счита за довършено.

Характерът на нарушението изключва наличието на вредни последици, като негов съставомерен признак, поради което съществуване на такива следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство. В случая са засегнати значими обществени отношения, касаещи данъчната политика на държавата, включително облагането на данъчно задължените лица с данък върху добавената стойност чрез самодеклариране по ДОПК. Установеният по делото факт на подаване на процесната справка-декларация, но с приблизително двумесечно закъснение, може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, което правилно е съобразено от наказващия орган, налагайки имуществена санкция в законоустановения минимум. Същото не предполага извод за пониска степен на обществена опасност на противоправното деяние от обичайните нарушения от същия вид и в тази връзка не представлява годно основА.е за освобождаване от административнонаказателна отговорност по реда на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, правилно АНО е наложил имуществена санкция на основА.е чл.179 ал.1 от ЗДДС и тъй като Имуществената санкция е определена в минимално предвидения от правната норма размер, съдът намира горното наказА.е за справедливо, като е лишен от възможност да го ревизира. Очевидно АНО е съобразил санкцията с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Що се отнася до наведените с жалбата бланкетни основА.я за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни 4 предвид на това, че при цялостна проверка на АУАН и НП не намери допуснати нарушения на материалния и процесуалният закон.

С оглед изхода на делото и на основА.е чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседА.е, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

С оглед на гореизложеното наказателното постановление, с което на въззивника са наложени административни наказА.я се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№799756F793278/29.11.2024г.на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна с което на „Агростил” ООД, ЕИК 103533061 е наложено административно наказА.е имуществена санкция в размер на 500лв. на основА.е чл.179 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Агростил” ООД, ЕИК 103533061 да заплати на ТД НАП гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

6