Решение № 953 от 04.08.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Горна Оряховица, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Н.а като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120101630 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът К. М. М., с наст. адрес: с. П., общ. Г.О., чрез адв. М. И. е предявил против М. Н. М., с наст. адрес: с. П., общ. Г.О., в качеството му на родител и упражняващ родителски права спрямо непълнолетния М. М. М. иск, с който иска да се приеме за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 300.00лева, представляваща задължение за издръжка в полза на непълнолетния им син М. М. М., за м. юни 2024г., поради това, че сумата била изплатена по банков път. Намира, че е налице правен интерес от предявяване на иска, т.к. било образувано изп. дело №592/2024 г. по описа на ЧСИ И. Цанкова.

Ответникът М. М. М., лично и със съгласието на баща си М. Н. М., депозира писмен отговор чрез адв. Д. Д., с който оспорва иска. Възразява, че исковата молба е недопустима на три различни основания – липса на пасивна легитимация на ответника по делото М. Н. М., неспазване на основни положения в гражданския процес – предявеният иск за недължима издръжка бил акт на злоупотреба с процесуални права, както и поради липсва правен интерес от водене на иска - налице бил друг ред за защита по воденото 1 изпълнително дело, които възражения са отхвърлени видно от приложените по делото ВЧГрД №370/2025 г. и 893/2024 г. и двете на ОС-В. Търново.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представения по делото препис на съдебна спогодба по гр. д. № 2517/ 2023г. на Районен съд - Горна Оряховица е видно, че ищецът е осъден да заплаща на непълнолетния си син месечна издръжка в размер на 300 лв., като от тази сума – 235 лева следвало да се превежда по сметка на бащата М. Н. М., а останалата от 65 лева следвало да се превежда по сметката на детето М. М.

М..

От представения сверен препис на изп. дело № 592/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова е видно, че с молба от 06.06.2024г. М. М. е поискал образуване на изпълнително дело по издадения по гр.д. № 2517/ 2023г. изпълнителен лист № 463/30.04.2024 г. Взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител след образуване на изпълнителното дело да извърши всички необходими изпълнителни действия за събиране на задължението му, съгласно чл. 18 от ЗЧСИ, като изрично е отбелязал в молбата си, че претендира като неизплатени издръжките за м. декември 2023 г. и м. януари 2024 г.

От приложеното към изпълнителното дело постановление от 04.04.2025 г. (стр. 108) е видно, че производството е прекратено по молба на взискателя М. М. М. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като е постановено вдигане на наложените запори и възбрани. Съдебният изпълнител е изготвил и удостоверение от 13.05.2025 г., видно от което е, че в полза на взискателя за периода от 13.11.2023г. до 13.08.2024г. са постъпили 446, 80 лв., която сума включва неплатена издръжки за м. февруари 2024 г. и м. март 2024 г., в общ размер на 130 лв., както и разноски по образуваното изпълнително дело, както и сумата от 446, 80 лв. , включваща неплатени издръжки за м. декември 2023 г. и м. януари. 2024 г. в общ размер също на 130 лв., както и разноски.

Съдебният изпълнител е посочил, че след осчетоводяване и разпределение на посочените суми на К. М. М. е възстановена сумата от 590,40 лв. на 02.04.2025г. и сумата 42 лева на 13.05.2024г.

При така установеното, както и като взе предвид съображенията на въззивната инстанция за допустимост на иска, изложени в определения по ч. гр. д. №370/2025 г. и 893/2024 г. и двете на ОС-В. Търново , съдът намира, че 2 искът е неоснователен. Както се посочи по-горе, молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело не сочи да е искано събиране на издръжка за процесния месец юни 2024 г. в размер на 300 лв., т. е. ответникът никога не е претендирал или оспорвал заплатените от ищеца по банковата му сметка суми за издръжка. Ответникът е изискал от съдебния изпълнител да събере вземане за м. декември 2023г. и м. януари 2024г. Установява се, че твърдението на ищеца, че ответникът е бил наясно, че му е заплатена сумата от 300 лв., издръжка за м. юни 2024 г., и въпреки това е поискал образуване на изпълнително дело, е недоказано, а и това твърдение се опровергава от приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ГПК предвижда друг ред за реализиране на гражданска отговорност на органа по принудителното изпълнение, в случай, че ищецът счита, че е допуснато нарушение на процесуалните му права, което е причинило вреди в резултат на несъразмерно наложени обезпечения. Взискателят е възложил действия на съдебния изпълнител с молбата си от 06.06.2024 г. по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като преценката за начина, по който следва да се реализира материалното право на взискателя, е дадена на съдебния изпълнител. В този случай насочването на изпълнението по реда на чл. 442 ГПК чрез избор на обект/и от паримониума на длъжника следва да се осъществи от съдебния изпълнител. В случай, че поради неправилна преценка съдебният изпълнител е засегнал интереси на длъжника, то отговорността за възстановяване или обезщетеяване на вредите следва да се понесе от него, а не от взискателя. В тази връзка причиняването на вреди, посочени от ищеца и послужили му за обосноваване на правния му интерес от предявяване на настоящия иск, при несъразмерно и интензивно упражнено процесуално право на съдебния изпълнител, с оглед делегираната му с молбата от 06.06.2024 г. свобода по определяне на отделните елементи от имуществото, върху които да започне изпълнението, реализирано без потвърждаване на избора от взискателя, то при евентуално доказана от ищеца отговорност от неадекватност на принудата на интереса на взискателя, следва да остане в тежест на съдебния изпълнител и да породи отговорността му по чл. 441 ГПК.

На последно място съдът следи служебно в хода на производството за наличието на правен интерес за водене на делото от ищеца (така ТР № 8/2013 3 г. на ВКС). Отрицателен установителен иск за вземания, които вече са погасени чрез плащане е недопустим, тъй като "длъжникът може да се брани срещу липсата на материално - правно основание за това плащане с осъдителен иск, а не с установителен иск, срещу кредитора за връщане на даденото, независимо от това с какви фактически твърдения ще обоснове липсата на основание за плащането, но предвид определенията по ч. гр. д.

№370/2025 г. и 893/2024 г. и двете на ОС-В. Търново, съдът следва да приеме, че е неоснователен.

Ето защо съдът приема, че изначално защитата на длъжника, в случая ищеца, при твърдение на процесуална незаконосъобразност, е била насочена срещу ненадлежно легитимирана страна.

По разноските:

Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски, съобразно представения списък, а именно: сума в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. такса за съдебно удостоверение и сумата от 54 лв. такса за сверен препис на изпълнително дело или общо сумата от 659 лв. съдебно-деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Г.О., ул. *** против М. М. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на родителя М. Н. М., ЕГН ********** двамата с адрес: с. П., общ.

Г.О., ул. ***, иск за признаване за установено, че ответникът не се дължи заплащане на издръжка в размер на 300 лв. за м. юни 2024г., поради извършено плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Г.О., ул. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на М. М. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на родителя М. Н. М., ЕГН ********** – двамата с адрес: с. П., общ. Г.О., ул. *** сумата в размер на 659.00лева ( шестстотин петдесет и девет лева) съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.

4

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5