Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 06.07.2023, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Административно наказателно дело 106/2023
Вид
Решение № 60
Подписан
06.07.2023
В сила
10.11.2023
Състав
Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. ЛЕВСКИ, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Янка Д. И.а като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20234410200106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от З. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, срещу НП №23-0293-000163/02.04.2023г. на началник РУ към ОДМВР– Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, довели до опорочаване на цялото производство по установяване на административното нарушение и налагане на съответното наказание и до ограничаване на правото му на защита.

Навежда съображения, че наказващият орган е възвел деянието по чл. 5, ал.3, т.1, без да посочи предложение 1, както е сторил актосъставителят.

Посочената разпоредба предвиждала две изпълнителни деяния за осъществяване на деянието и се касаело за различни хипотези на неговата реализация и за различни обективни съставомерни признаци на същото.

Счита, че е налице сериозно разминаване между фактическото и юридическото обвинение, което било процесуално неиздържано и напълно недопустимо.

Посочва, че било налице процесуално нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4 и т.6 от ЗАНН досежно минимално изискуемите реквизити на НП в насока пълно, ясно, и точно излагане на 1 фактическите обстоятелства, релевиращи състава на описаното нарушение, описание на последното и нарушените законни разпоредби. Оставало неясно кои фактически положения АНО е приел за безспорно установени, както и за какво нарушение е наказан – дали след употреба на алкохол или след употреба на наркотични вещества.

В условията на алтернативност, счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е започнало с издадения АУАН за това, че на 09.03.2023г., в 18:22 часа, в гр. ***,пред ОДЗ „Знаме на мира“, с посока на движение към ул. Патриарх Евтимий, управлява собствения си лек автомобил „***“, с посочен рег. номер, с концентрация на алкохол в кръвта 0.80 промила на хиляда, установена от взета биологична проба за химическо лабораторно изследване, след изпълнение на предписанието в талон за изследване №137754/09.03.2023г. Посочено е, че АУАН е съставен въз основа на Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта №А-39/2023г.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено НП №23-0293000163/02.04.2023год. от началник РУ-Левски, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Н. С. К. и свидетелят Б. Й. Б..

В показанията си служителите на РУ – Левски, ПУ – Белене заявяват, че са изпълнявали служебните си задължения, когато са спрели за проверка жалбоподателя – водач на л.а. ***. Запитан дали е употребил алкохол, същият заявил, че е изпил две водки. Дадена му била възможност да бъде изпробван с уред „Алкотест Дрегер“, но след няколко опита водачът заявил, че не може да даде пробата, тъй като има заболяване. Издадени били талон за кръв и изследване и след получаване на резултата от кръвната проба му е бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се 2 основават на преки и непосредствени впечатления досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на "водач" на жалбоподателя на моторното превозно средство, спряно за проверка, имащо отношение към въпроса за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174 от ЗДвП.

Нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол, като по т.1 при концентрация над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда вкл., лишаването от правоуправление е за срок от 6 месеца, а глобата – 500 лв., а по т.2 – при концентрация над 0.8 на хиляда – до 1.2 на хиляда включително, лишаването от правоуправление е за срок от 12 месеца, а глобата 1000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба №1, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство, а контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл.3а. Съгласно последно текста на чл.3а от Наредба №1 установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

3

От доказателствата по делото съдът приема за установено по безспорен начин, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.80 на хиляда.

С действието си жалбоподателят е осъществил противоправно и виновно деяние, което е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, потвърждаващо се и от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието като административно нарушение.

Наложените административни наказания съответстват на абсолютно определените санкции. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон и няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващи необходимите реквизити.

По отношение възражението на жалбоподателя за наличие на разминаване между фактическото и юридическото обвинение, съдът приема, че същото е неоснователно. В случая не би могло да се приеме, че е налице допуснато процесуално нарушение, още по – малко такова от категорията на съществените, водещи до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е посочено, че става въпрос за управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта от над минимално допустимата стойност от 0,5 на хиляда включително.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административните нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажен случай. В случая следва да се отчете че МПС е управлявано в населено място. Поради това съдът приема, че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на горното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№22-0293000163/02.04.2023г., издадено от началник РУ в ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което на З. И. К., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, на основание чл.

174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5