Решение № 1951 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1951 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100512516 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Интелигентни трафик системи”АД чрез адвокат В. срещу Решение № 9838/09.06.2023г., постановено по гр. д. № 52301/2022г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Вия Макс“ ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове е правно основание чл. 79, ал. 1 вр. е чл. 265 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 298,00 лв., представляваща неустойка за повредено бордово устройство за отчитане на „тол такси“ и сумата от 41,42 лева – представляваща сбор от такси (съгласно уточнителна молба пред СГС) за услуга „Предаване на информация и данни и софтуерна актуализация на TollPass Бордово устройство“, такса за услугата „Система за управление на автопарк“ (TollPass Fleet), такса за услугата „Информационно обслужване“ по договора съгласно Ценоразпис на ИТС, неразделна част от приложимите Общи условия към Договор № 18883/12.03.2020г.

Счита за неправилни изводите на СРС за липса на договор поради несъответствие на номера на представения към исковата молба договор с посочения в исковата молба номер и поради това, че представените доказателства били към друг 1 договор (представения с исковата молба), а не твърденият с исковата молба номер договор. Посочва, че е имало техническа грешка в исковата молба по отношение на номера на договора, като не му били давани указания, че има разлика която съдът счита за липса на доказателства за сключен договор. Съответно оспорва изводи за недоказване на претенциите, както и изводи, че не е предоставил посочените в исковата молба бордови устройства и в какво състояние са върнати.

Нямало спор по факта на сключване на договора и по предоставяне на устройствата и по тяхното връщане, а само за състоянието в което са върнати, което било видно от отговора на исковата молба, в която насока бил представил писмени доказателства.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Основателно е оплакването досежно несъответствието между посочения в исковата молба номер на договор и този който е представен с нея и действително е бил сключен.

СРС е посочил в доклада си това несъответствие и е дал указания, че не се сочат доказателства за сключен договор с такъв номер, какъвто е записан в исковата молба.

При постановяване на решението обаче е пропуснал да съобрази изричното изявление от ОСЗ на процесуалния представител на ищеца, че е сгрешен номера на договора записан в исковата молба.

Следователно липсва несъответствие между посочен номер на договор и номер на представен такъв.

Ответника не оспорвал сключването на договора, нито че е получил устройствата. Оспорил е само състоянието в което са върнати.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззвиния съд намира, че искът за заплащане на неустойка е неоснователен и като краен резултат решението в тази му част е правилно.

Съображенията затова са следните:

Ищецът твърди, че има право на неустойка съгласно т. 5.3. от Ценоразпис на ИТС, неразделна част от приложимите Общи условия към Договора - за липсващо (погинало или загубено или откраднато) устройство. Твърди, че за едното от върнатите от ответника бордови устройства било констатирано физическо манипулиране, поради 2 което за повреденото устройство търси неустойка от 298,00 лева (след приспаднати два лева-предварително внесен депозит за двете устройства) по т. 5.3 от ценоразписа.

С уточнителна молба до СРС е посочил, че се касае за: „изтрито лого, оставящо дълготраен дефект, което правела целостта му непоправимо нарушена“ Няма твърдения устройството да не може да се ползва по неговото функционално предназначение за отчитане на изминато разстояние.

Посочването на повредата, като „изтрито лого“, сочи на твърдения за нарушаване на външния вид на устройството, а не за повреда в неговия механизъм и/или електронни програми, която да го прави негодно за ползване по предназначение.

Няма спор в съдебната практика, че неустойка се дължи само за онова неизпълнение, за което тя е била договорена между страните по един договор.

Видно от т.5.21.А и т.5.21Б от ОУ на ищеца клиента няма право да манипулира (физически или хардуерно) устройството, да го разглобява и др. по начин, който би могъл да доведе до временна или трайна загуба на функциите му, като отчитащо средство. Следователно под „повредено устройство“ по смисъла на ОУ следва да се разбира такова, върху което клиента е осъществил физическо или електронно въздействие довело до невъзможност за ползване на устройството по предназначение.

За тази хипотеза в ОУ е предвидена неустойка, но в т. 5.1 от ценоразписа към ОУ.

Точка 5.3 от този ценоразпис урежда случай на липса (невръщане) на устройството, какъвто настоящият не е. Размерът и в двата случая е 300,00 лева.

Не се доказва по делото върнатите устройства и конкретно посоченото в иска да са били повредени в изложения по – горе смисъл. Представения протокол не установява повреда, а само изтриване на логото (и то видно от снимките към протокола е частично). Това не може да се смята за физическо манипулиране по смисъла на горепосочените точки от ОУ и ценоразписа, защото не се установява да води до невъзможност устройството да се ползва за неговото предназначение.

Изтриване на логото може да даде повод за претенция по друг текст от ОУ на ищеца (т.8.15а), но такава не е заявена по делото, а и разпоредбата на т. 8.15а, както и тази на т. 5.5 от ценоразписа (уреждаща размера на неустойката за нарушен външен вид) е добавена в ОУ/респективно в ценоразписа на ищеца на 30.08.2022г. и е в сила от 30.09.2022г., която дата е след тази на предявяване на иска, като и двете дати са след прекратяването на договора, което следва да се приеме, че към 14.06.2022г. е настъпило- предвид твърденията в исковата молба и представеното уведомление за предсрочно прекратяване от 31.05.2022г. и с оглед на посоченото от ищеца в уточнителната му молба, че представения протокол от сервизен център е от 14.06.22г.

След като е изпратено от ищеца уведомление за прекратяване и устройствата са върнати и са били предадени от ищеца за проверка, то най-късно към твърдяната дата (неоспорена) на протокола следва да се счита, че договора е прекратен и клаузата за 3 неустойка за нарушен търговски вид би била неприложима. Явно е, че ищецът се опитва да получи неустойка за неизпълнение, за което към момента на прекратяване на договора не е имало уговорено отнапред обезщетение за вреди (неустойка).

Няма и хипотеза на липсващо устройство. При това положение никаква неустойка не се дължи.

Искът за неплатени такси по договора е частично основателен до размер на сумата от 36,62 лева (18,72 Евро).

За разликата до пълния размер искът е неоснователен, доколкото сумата от 4,80 лева е такси за „информационно обслужване начислени 04.07.2022г. и 01.08.2022г. – след прекратяване на договора. При прекратен договор не може за време след прекратяването му да се претендират такси- няма основание за начисляването им.

Възражения срещу дължимостта на таксите отпреди прекратяването няма в отговор на исковата молба, нито по-късно.

При този изход на делото и двете страни принципно имат право на разноски.

Ответника въззиваем обаче не е претендирал такива.

На ищеца се дължат разноските за държавна такса за първа и въззивна инстанция съобразно уважения размер на исковете (11 %) или сумата от 8,25 лева (4,22 евро) общо за двете инстанции за държавна такса.

Други разноски ищецът не е доказал по делото.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 9838/09.06.2023г., постановено по гр. д. № 52301/2022г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен до размер на сумата от 18,72 Евро, предявеният от „Интелигентни трафик системи”АД срещу „Вия Макс“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр с чл. 265 ЗЗД за дължими такси по Договор № 18883/12.03.2020г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Вия Макс“ ЕООД с ЕИК 205703182 и седалище и адрес на управление в гр. Видин, п.к. 3700, ж.к. ******** ДА ЗАПЛАТИ НА „Интелигентни трафик системи”АД с ЕИК 201988199 и седалище и адрес на управление в гр. гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 53 В, ЕОС Център, ет. 4, офис 6 сумата от 18,72 Евро – дължими такси по Договор № 18883/12.03.2020г., за които са издадени фактура № 3000234048/03.03.2022г.; фактура

№

**********/10.03.2022г.; фактура

№

3000253736/04.04.2022г.; фактура № 3000263003 от 11.04.2022г.; фактура № 3000273482 от 05.05.2022г.; фактура № 3000282592 от 09.05.2022г. и фактура № 3000293362 от 02.06.2022г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете.

4

ОСЪЖДА „Вия Макс“ ЕООД с ЕИК 205703182 ДА ЗАПЛАТИ НА „Интелигентни трафик системи”АД с ЕИК 201988199 сумата от 4,22 Евро-за държавни такси за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5