Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 31.12.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 872/2024
Вид
Решение № 255
Подписан
31.12.2024
В сила
21.01.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Монтана, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200872 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2400100/ 17.06.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „А.” ЕООД със седалище и адрес на управление град В., представлявано от управителя Ж. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 800.00 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият наказаното дружество, който чрез пълномощника си адв.Т., АК-Монтана обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че не е извършено твърдяното нарушение.

Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са абсолютна предпоставка за отмяна на процесното НП. В условията на алтернативност моли съда да бъде преквалифицирано деянието като такова по чл.415в от КТ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен 1 интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършена проверка по документи на 29.05.2024г. от служители на Дирекция „ИТ“ - Монтана за обект „ягодов масив“, обект на жалбоподателя в село К. се констатирало, че в трудовото досие на лицето Г.Н.К. липсва документ за придобито образование, специалност, квалификация правоспособност, с което е наручен чл.1 ал.1 т.2 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява в процеса, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е назначил на работа лицето Г.Н.К. на длъжност „оператор на селскоспотански машини“ с трудов договор от 12.04.2021г. Всъщност волята на работодателя е била лицето да бъде назначено на работа на длъжност „работник, полевъден“. Тази грешка при изготвяне на договора свидетелката Р. Д.-счетоводител обяснява с допусната грешка в програмата. Съдът намира обаче, че това е станало известно на свидетелката, а и на самото лице, тъй като то е подписало трудов договор, както и длъжностна характеристика за съответната длъжност. Трудовия договор е от 2021г, а проверката е извършена през 2024г, тоест период много дълъг, за да не бъде установена допустаната грешка. Факт е обаче, че непосредствено след констатиране на нарушението е сключено допълнително споразумение от 29.05.2024г към съответния трудов договор и лицето Георги Недев Каменов е назначен на длъжност „работник, полевъд“. От това не са произтекли неблагоприятни последици за работника още повече, че възнаграждението му е увеличено.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение.

В процесния случай се установи, че нарушението е установено по реда, предвиден в КТ, на 29.05.2024г. със съставянето на АУАН. Установи се, че още на същия ден – 29.05.2024 г. дружеството-жалбоподател е сключило допълнително споразумение към трудовия договор и го е изпратило на НАЛарг.л.11 от делото. По делото не се твърди, нито е посочено в съставения АУАН и издаденото НП, от нарушението да са произтекли вредни последици за работника. Нещо повече, възжаграждението му е било увеличено. В този ред на мисли и доколкото са налице и двете кумулативно предвидени в закона предпоставки, настоящият съдебен състав счита, че процесното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което дружествотожалбоподател е следвало да бъде санкционирано с имуществена санкция, определена в диапазона от 100 до 300 лв., тъй като нормата на чл. 415в от КТ се явява специална спрямо чл. 414, ал.1 от КТ и дерогира нейното приложение.

По отношение на размера на санкцията настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността обстоятелството, че нарушението се 2 явява първо за санкционираното дружество и няма данни до момента на същото да са налагани санкции за други подобни нарушения. Като смекчаващо отговорността съдът отчете и обстоятелството, че към датата на извършване на проверката в дружеството не са констатирани други нарушения. Като съобрази и обстоятелството нарушението съдът намира, че имуществената санкция следва да бъде определена при отчитане на по-голямата тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства и в размер близък до средния, предвиден в КТ, а именно – 200, 00 лв.

По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в частта за размера на наложената имуществена санкция, като същата се намали до 200, 00 лева. Съдът прецени, че с налагане на имуществена санкция в размер на 200,00 лв. ще бъдат постигнати в достатъчна степен целите на наказанието и то ще въздейства поправящо и предупредително на работодателя към спазване на правилата относно задължителното застраховане на работниците.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

В процесния случай и двете страни са претендирали разноски. Съдът намира, че жалбоподателя има виновно поведение, въз основа на което е издадено и атакуванвото НП, поради което и предвид изхода на делото следва наказания да заплати юрисконсултското възнаграждение в полза на Д“ИТ“Монтана в размер от 100.00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 12-2400100/ 17.06.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „А.” ЕООД със седалище и адрес на управление град В., представлявано от управителя Ж. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 800.00 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в ал.1 от КТ НАМАЛЯ размера на санкцията на 200, 00 лв.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД със седалище и адрес на управление град В., представлявано от управителя Ж. К. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“-Монтана сумата в размер на 100.00, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на 3

Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4