Решение № 383 от 30.11.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. ХАСКОВО, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20225600500603 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №445/15.VII.2022 г. постановено по гр.дело №1285/2021 г. състав на Районен съд-Хасково осъжда О. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ***, адв. М. Р. от АК Хасково, на основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, да заплати на „М." ЕООД, ЕИК 836150376, седалище и адрес на управление: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, бул."България" № 142, вх.А, ет.1, адвокат М. Г. от АК - Хасково, сума в размер на 22 236,24 лева - главница, представляваща стойността на разходите, направени по предварителен договор за проектиране и бъдещо учредяване на право на строеж от 14.06.2013г., сключен между страните и сума в размер на 1 649,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2020г. до 21.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 21.05.2021 г. до окончателното й изплащане.

С решението се осъжда

О.

1

Г.

Г.,

ЕГН

**********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ***, адв. М. Р. от АК Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М." ЕООД, ЕИК 836150376, седалище и адрес на управление: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ***, вх.А, ет.1, адвокат М. Г. от АК Хасково, сумата от 3355.42 лева, представляваща направени разноски по делото.

Обстоятелства по въззива

Недоволен от съдебния акт е останал О. Г. Г. поради което атакува съделното решение на първата съдебна инстанция като недопустимо и неправилно,постановено в противоречие със закона,поради което иска отмяната му и отхвърляне на предявените осъдителни искове.

Решението било недопустимо,като постановено по искова молба,която е нередовна.Не било изпълнено изискването на чл.127 ал.IV от ГПК и ищецът нямало посочена банкова сметка или друг начин на плащане.Този порок бил част от служебната преценка на съда,който обаче не е осъществил правомощията си в тази насока,поради което и следвало обезсилване на обжалваното решение.

Евентуално въззивникът излага и доводи относно неправилността на това решение.

Между страните по делото нямало спор относно,че разрешението за строеж влязло в сила на 11.Х.2019 г.,че не били сключени договор за строителство,окончателен договор за учредяване право на строеж съобазно раздел „Б“ на предварителния договор между страните.Тези обстоятелства били възприети и от съда.

Неправилен обаче бил изводът на същия,че след като в рамките на 20 дневния срок след влизане в сила на разрешението за строеж не се осъществили договор за строителство и окончателен договор за учредяване право на строеж съобазно раздел „Б“ на предварителния договор между страните,то същите били резултат на виновно поведение на жалбоподателят , поради което същият дължал направените разноски от дружеството в тази насока.Виновното поведение на Г. се изразявало вв несъгласие със съдържанието на предложените му от дружеството и двама нотариуси варианти на тези сделки.

Първата инстанция в разрез с доказателствата и закона приела,че за да се породи правото по иска в полза на дружеството било достатъчно,че същото е изпълнило задълженията си във връзка с проектирането и издаването на разрешителното за строеж и че в правнорелевантния срок до 31.Х.2019 г. не са сключени посочените по-горе договори.

В тази насока относно вината на Г. за не били събрани никакви доказателства.

РС-Хасково не съобразил в решението си и че крайната цел на 2 проецесния предварителен договор не била постигната поради отговорност на дружеството.Съдът не съобразил довода на Г. и го приел за неоснователен,че дружеството не може да извърши съответния строеж по издаденото разрешение на Община-***,тъй-като същият бил от четвърта категория.Поради това „М.“ ООД следвало да възложи строежа на строител вписан в Централния професионален регистър на строителите по чл.157 ал.II от ЗУТ.Поради това и първата инстанция направила решаващ извод за спора в нарушение на чл.157 ал.II от ЗУТ. Пети години преди влизане в сила на разрешението за строеж по процесния предварителен договор обаче „М.“ ООД било заличено от Централния професионален регистър на строителите.

Следователно още тогава дружеството изгубиро правоспобонстта си да сключи валиден договор за строителство,който пък бил предпоставка за сключване на договора за прехвърляне правото на строеж върху терена.

Г. установил това обстоятелство след влизане в сила на разрешението за строеж и очевидно дружеството укривало това обстоятелство.Това било основната причина да не се достигне до реализиране целите на предварителния договор,за което отговорност носело само „М.“ ООД.

Правилно първата инстанция приела,че предварителния договор между страните е прекратен на 31.ХI.2019 г.,тъй-като имало договорка,че ако същият не се изпълни в срока по т.6 той се прекратявал.

В тази насока неправилно съдът присъдил и суми направени от дружеството след тази дата при прекратен вече договор.

Съдът не съобразил и обстоятелството,че сключените от въззивникът договори с трето на процеса лице били възникнали за период година и половина след прекратяването на предварителния договор.

РС-Хасково неправилно посочил ан блок,че оспорените от въззивникът в прозиводството документи не били с пороци.

„М.“ ООД представя отговор на въззивната жалба,с който намира същата неоснователна,решението правилно,като иска потвърждаването му.

Отправеното възражение за недопустимост на решението били неоснователно,тъй-като хипотезата на чл.127 ал.IV от ГПК не била елемент от редовността на исковата молба.

Неоснователни били и другито доводи по същество на въззивника.Момента на прекратяване на предварителния договор между страните не било съществен елемент от предявените искове,тъй-като отговорността на Г. по чл.13 от същия не била обвързана от срока по чл.9,респ. чл.14,а с текста на чл.6.Поради това се доказвало виновно поведение на въззивникът.Изрично същият в отговора на исковата молба по делото посочил,че не отказвал да изпълни задължението си чл.6,стига да не е имало пречка за това от страна на ищеца и че не счита предварителния договор за прекратен.Същият следователно не е приел този договор за прекратен на основание чл.14.Въпреки това склрючва на 22.III.2021 г. предварителен договор за продажба на имот срещу задължение за построяване на многофамилна сграда с трето лице „Прима плюс“ ООД,оформен като окончателен с нотариален акт за покупко-продажба от 24.VI.2021 г.

С това си действие Г. фактически и правно изпаднал в невъзможност да изпълни задължението си по т.6 от договора,което следвало да се счита като отказ по чл.13,които обстоятелство визирали неговата 3 недобросъвестност.

Дружеството сочи,че страните не стигнали до сключване на окончателен договор именно по вина на Г.,която станала безспорна след 24.VI.2021 г. когато жалбоподателят прехъврлил имота на трето лице,което е довело до невъзможност да изпълни задълженията си процесния предварителен договор.

Съобразно изложеното относно действието на предварителния договор Г. държал и заплащане на всички действия по същия осъществени от дружеството и след 31.Х.2019 г.,вкл. и тези по издаване на скица и данъчна оценка на имота,които били задължение именно та собственика на недвижимия имот.

Всички представени по делото разходни документи били надлежно доказателство по делото и не били оспорени от Г..

Правни съображения

Предметът на въззивната проверка е очертан от две величинидължимото служебно произнасяне в рамките на чл.269 от ГПК относно валидността и допустимостта на първоинстанционния акт и изложените пороци във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивникът отправя довод в насока обезсилване на решението на РС-Хасково,тъй-като същото било постановено по приета и разгледана от съда нередовна искова молба.Въпросната нередовност се извличала от неизпълнение на изискването на чл.127 ал.IV от ГПК - по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.Липсата на това съдържание не прави исковата молба нередовна,тъй-като то не се обхваща от хипотезата за надлежно сезиране на съда посредством иск,очертани в чл.129 ал.II от ГПК.Според закона редовността на исковата молба е обусловена от обстоятелствата по чл.127 ал. I и чл.128 от ГПК,които в случая са обективирани в нея,респ. са налице изискуемите към нея приложения.Ето защо изискването на чл.127 ал.IV от ГПК не рефлектира върху редовността на исковата молба,тъй-като не предвидено от закона като релевантно обстоятелство в тази насока.

Поради това следва да се извърши преценка по същество на д о в од и т е жалбоподателя,касаещи правилността и обосноваността на съдебното решение на РС-Хасково.

В рамките на първоинстанционното производство относимите факти към очертания спор са установени по надлежния ред съобразно правилата на закона.Безспорно е,че между страните е налице действаща облигаторна връзка от договорно естество,която е основата за възникналите процесуални и материално правни правоотношения между тях.Тази връзка е обективирана в процесния именуван като предварителен договор за проектиране и бъдещо учредяване право на строеж от 14.VI.2013 г..Съобразно облигаторната връзка „М.“ ЕООД се задължава с изготвянето,одобряването и съгласуването с Община ***,съобразно предвижданията на ПУП,на името на О. Г. на инвестиционните проекти за бъдещото учредяване правото на строеж върху част от бъдещата сграда,която ще се построи в УПИ ***,собственост на О. Г..

За целта страните предвиждат упълномощаване на дружеството от страна на Г.,като то се задължава да изготви всички проекти,необходими за 4 законния строеж на въпросната сграда на името на собственика,като разходите за изготвянето остават за изпълнителя.

Основанието на предяната претенция,което очертава предмета на делото,е твърдението за неизпълнението на чл.6 от процесния договор от страна на О. Г.,което извеждало и правата на дружеството по чл.13 да получи всички направени от него разноски за изготвянето, одобряването и съгласуването на инвестиционните проекти за бъдещата сграда и администритавните разноски свързани с разрешението за строеж.Тази теза е залегнала в исковата молба,така и в нотариалната покана отправена от дружеството до Г.,обоснована отново с чл.13 от договора,свързан с неизпълнението на чл.6 от същия.

Чл.6 от процесния договор сочи,че след одобряването и съгласуването на инвестиционните проекти от Община-*** на бъдещата сграда и влизане в сила на разрешението за строеж за същата на името на Г.,последният се задължава да учреди в поза на дружеството право да построи част от приземен етаж на сграда-за паркоместа,включваща площта на приземния етаж,без две паркоместа,и да построи първи,втори и трети жилищен етаж от сградата ,които ще станат негова изключителна собственост.

Текста на практика извежда задължението на Г. като собственик на терена да учреди очертаното като обем в чл.6 право на строеж по чл.63 ал.I от Закона за собствеността в полза на бъдещия суперфициар „М.“ ЕООД след влизането в сила на разрешението за строеж.Видно от събраните пред първата инстанция доказателства хипотезата на този член е осъществена,тъй-като безспорно е,че са изготвени всички проекти по строежа и е налице влязло в сила разрашение за строеж на този обект.Осъществяването на тези условия изискват от Г. да учреди правото по чл.63 ал. I от ЗС в полза на дружеството.Същият обаче не е изпълнил това си основно по договора задължение,което активира действието на чл.13 от договора.Тази норма е пряко и единствено обвързана само от изпълнението или не на чл.6 от облигацията между страните.Хипотезата на чл.13 е функция само на чл.6 по изричната уговорка на страните,без да има отношение или обусловеност от изпълнението на правата и задълженията по другите текстове на процесния договор.В същата няма препратки или други индиции,че са активира или е функция от други обстоятелства,извън тези по чл.6.