Определение № 1247 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20241000601539 по описа за 2024 година образувано по частен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против протоколно определение № 4534 от 04.10.2024 г. по нохд № 2322/24 г. на Софийски градски съд,/СГС/ НО, 2-ри състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С протестираното протоколно определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на посочените в мотивната част на определението съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимите.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал прокурорът и на основание чл. 249, ал. 3 НПК го е протестирал. В протеста прокурорът е релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл. 248 НПК, като е изтъкнал съображения, че на досъдебната фаза на наказателното производство, в частност при изготвянето на обвинителния акт, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимите лица. Направено е искане атакуваното протоколно определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на СГС за продължаване на съдебното производство.

1

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното протоколно определение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е основателен.

В разпоредителното заседание, проведено на 04.10.2024 г., съдът е установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, без страните по делото да са направили каквито и да било възражения в тази насока. Според съда, така както е било изписано обвинението в обвинителния акт, била налице неяснота относно датата на извършване на деянието, тъй като според въведеното твърдение същото било извършено „от неустановена дата до 26.05.2023г.“. Съдът е счел, че когато се инкриминира период от време, същият се характеризира с начален и краен момент. В конкретния случай от представителя на държавното обвинение бил конкретизиран крайния момент, без да е детерминиран началният такъв. В този смисъл, според първостепенния съд, не ставало ясно какъв е началният момент на обективиране на твърдяното деяние до момента на неговото довършване, което пораждало неяснота на обвинението от гледна точка на периода на извършване на посоченото престъпление. Съдът е установил също така, че определяне на датата на извършване на твърдяното деяние във формата на период от време, без установен начален момент, било направено и в постановлението за привличане на обвиняемо лице по отношение и на двамата подсъдими.

Изводите на съда са неправилни и не намират опора в закона.

Минималните критерии за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и допълнително посочени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При внимателен прочит на обвинителния акт е видно, че прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост, е изложил в необходимия и достатъчен от фактическа страна обем обвинителната теза и по ясен начин е очертал рамките на обвинението. Пълният прочит на акта не оставя основателно съмнение относно последователното и разбираемо излагане на фактите досежно обвинението и по-конкретно, относно времето на извършване на деянието от двамата подсъдими. Неправилно първостепенният съд е приел, че съществува неяснота на обвинението от гледна точка на периода на извършване на твърдяно престъпление.

Достатъчно ясно в обвинителния акт е посочена датата/26.05.2023 г./, с която прокурорът е свързал намирането и изземването от фактическата власт на двамата подсъдими на инкриминираните наркотични вещества, които подробно са били конкретизирани както по вид и количество, така и по съдържание на активния компонент. За коректността на обвинението е напълно достатъчно да бъде посочена датата, на която е установено държането на инкриминираните вещи, а непосочването на конкретния начален момент на обективиране на престъплението не внася времеви дефицит по отношение осъществяването на деянието. Лансираната от съда неяснота на обвинителната теза по отношение периода на 2 извършване на престъплението от подсъдимите, преценена в контекста на изложената фактология в обстоятелствената част на прокурорския акт, не мотивира ограничаване на процесуалните права на подсъдимите в хода на наказателното производство. В конкретния случай прокурорът е превишил заложения в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК стандарт за прецизно обосноваване на обвинението чрез посочване на времето, място и начина на извършаването на престъплението. Основателно е изразеното в протеста възражение, че така както е изписан /“От неустановена дата до 26.05.2023 г.“/ периодът за осъществяване на инкриминираното деяние е предмет на доказване в хода на наказателното производство и по него съдът следва да се произнесе по същество при постановяване на присъдата по настоящото наказателно производство. Доколко и в каква степен посочените факти, свързани с периода на извършване на престъплението, обезпечават или са относими към темпоралните очертания на извършеното деяние, е въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Ето защо, в случай на евентуална осъдителна присъда, ако в съдебната фаза на процеса не бъде доказан началният момент на държане на наркотичните вещества, няма пречка съдът да оправдае подсъдимите за времето преди 26.05.2023 г..

Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав намира, че годността на обвинителния акт, съответно на постановлението за привличане на лицата като обвиняеми, като основни процесуални инструменти, поставящи началото и очертаващи рамките на самото обвинение, е налице.

Въззивната инстанция счита, че така, както е изготвен обвинителният акт, а така също и постановлението за привличане като обвиняем на двете подсъдими лица, удовлетворяват в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимите откъм времето на неговото извършване. Оспореният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и е в съответствие с основните положения, очертани в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. От фактическа страна същият има такова съдържание, което позволява на подсъдимите да изградят адекватно защитата си и да участват пълноценно в съдебната фаза на процеса.

Всичко, посочено по-горе, налага извода, че протестираното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а подаденият срещу него протест - уважен.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 4534 от 04.10.2024 г. по нохд № 2322/24 г. на Софийски градски съд,/СГС/ НО, 2-ри състав и

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждането му в съдебно заседание.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4