Решение № 4794 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4794 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330121747 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831 против „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК 202336820, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. член 266, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 326,98 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15392/2024г. по описа на ПРС.

Претендират се и разноски за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че на ****г. между УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831, в качеството му на изпълнител и „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, в качеството му на възложител, е сключен неформален договор за сервизен ремонт, по силата на който „УАН ТЕХНО“ ООД по възлагане на „ТЙВА ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД е извършил монтаж и ремонт на кухненско оборудване, изразяващо се в смяна на гилзи и пренареждане на схема на професионални кухненски печки, монтаж на конвектомат и мивки миялна машина марка и подмяна на кабели, подмяна на термостат и поставяне на уплътнение, които материали са закупени от изпълнителя.

Излага, че след извършения ремонт и монтаж на мивки и конвектомат, ищецът съставил сервизен Протокол № **** в който била описана техническата дейност за извършен ремонт и монтаж на стойност 997,15 лв., като била издадена Фактура № *****г. на стойност 2 326,98 лв., които документи били подписани и от двете страни, и която сума не била платена от ответника.

1

От ответника е постъпил писмен отговор, с койтто искът се оспорва като недопустим и неоснователен. В отговора се излага, че дружеството "Тйва Интернешанъл“ ООД не е възлагало на „Уан Техно“ ЕООД извършването на твърдените от ищеца услуги, нито е получавало изпълнението на такива.

Също така се сочи, че „Тйва Интернешанъл“ ООД не е сключвало договор за покупко-продажба на каквито и да е В и К части или на какъвто и да е пасатор с неизвестната за ответника марка „****“, като отрича подобни вещи да са били доставяни и предавани на ответника.

Излага, че през месец юни 2023 г. „Тйва Интернешанъл“ ООД било възложило на „Уан Техно“ ЕООД, а това дружество изпълнило профилактика на вакуум машина, монтаж на друго кухненско и плажно оборудване, за което бил подписан сервизен протокол с № ******г., във връзка с което била издадена фактура с № ****** г. на стойност 1 699,80 лв. с ДДС. Извършването на възложените дейности било възложено на „Уан Техно“ ЕООД на основание сключен от управителя на „Тйва Интернешанъл“ ООД договор за изработка.

Настоява се, че описаните в сервизен протокол № ***** г. услуги били единствените, възложени от ответника и извършени от „Уан Техно“ ЕООД през месец юни 2023 г., като договореното възнаграждение било заплатено по банков път на 22.06.2023 г.

Моли за отхвърляне на предявения установителен иск. Претендира разноски.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Приложено е ч. гр. д. № 15392 /2024г. по описа на ПРС , ХІХ гр.с., от което се установява, че по заявление на УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника против „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК 202336820 , за следните суми: 2 326,98 лева (двe хиляди триста двадесет и шест лева и 98 стотинки), представляваща главница за период от 06.06.2023 г. , ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 393,99 лева (триста деветдесет и три лева и 99 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.06.2023 г. до 03.09.2024 г., както и държавна такса в размер на 53,00 лева (петдесет и три лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева). Срещу издадената заповед е постъпило в срок възражение по реда на член 414 ГПК, като е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК, а искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият се явява процесуално допустим.

Ищецът е представил Фактура № ******г. на стойност 2 326,98 лв. за ремонт по сервизен протокол № 632, Вик колони 1 брой и пасатор**** 1 бр., 2 подписан двустранно, като за получател е положен подпис на лицето М. Б..

Представен е и сервизен Протокол № **** в който са описани по позиции дейността по ремонт и монтаж на стойност 1 196,58 лв., като и този сервизен протокол е подписан от двете страни, като за приел ремонта е посочено лицето М. Б.. От изисканата от ТД на НАП Пловдив справка /л. 79/ се установява, че лицето М. Б. е работил по трудов договор в периода 1.05.2023г. до 30.08.2023г. на длъжността "***" на ресторант в село Ц. с работодател „Тйва Интернешанъл“ ООД.

Издадената фактура от ищеца е подписана двустранно, като в същата фигурират всички съществени елементи на договора: описание на услугата и стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, което съставлява доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещото лице Р.

Г., от което е установено, че фактура с номер *** г., с данъчна основа 1939,15 лв. и начислен ДДС от 387,83 лв. на обща стойност 2 326,98 лв., издадена от Уан Техно ЕООД, ЕИК 203496831 на Тйва Интернешанъл ООД е била отразена в счетоводните регистри на ищеца Уан Техно ЕООД, ЕИК 203496831 за данъчен период месец юни 2023 г. и била декларирана в СД по ЗДДС за същия месец, начислен е ДДС по нея. Относно същата фактура вещото лице е посочило, че фактурата не е отразена в счетоводните регистри на Тйва Интернешанъл ООД, ЕИК 202336820, не е декларирана в СД по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по нея.

Видно от експертизата, вещото лице е направило извод, че фактура с № ***** г., с доставчик “УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831 не е включена в подадените от „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК: 202336820 отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /Дневници за покупки/ и Справки декларации /СД/ за съответния данъчен период, нито в следващите данъчни периоди до настоящия момент.

От заключението се установява, че след проверка в счетоводството на ответника от хронологичния регистър по сметка 401 с аналитичност по доставчик Уан Техно ЕООД за периода 1.01.2023 г. до 31.12.2023 г., се вижда, че процесната фактура не е осчетоводена, а салдото задължение/вземане между двете страни е 0.

Член 301 от ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването за сключване на договора.

Съдът намира, че поведението на ответника, изразяващо се в неотразяване на издадената от ищеца фактура в счетоводните му регистри, не 3 би могло да се приеме за противопоставяне по смисъла на член 301 от ТЗ, защото противопоставянето е акт на изрично несъгласие, което трябва да достигне до знанието на другия контрагент, от когото не може да се очаква да следи дали фактурата му е била осчетоводена от другата страна.

При доказ. тежест лежаща върху ответника, последният не е представил доказателства, че се е противопоставил на извършените от ищеца действия по извършване на сервизен ремонт и продажба на части. Ето защо следва да се приеме, че от страна на ответника е налице мълчаливо съгласие за сключване на търговската сделка.

Съгласно постоянната съдебна практика фактурата представлява частен свидетелстващ документ, подписана от двете страни, представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на описаните в същата стоки и доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за ремонт и продажба на части. А подписаният от двете страни сервизен протокол, представляващ също частен свидетелстващ документ, съставлява годно доказателство за извършени фактически действия по приемане на резултата от извършения сервиз и също е доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за ремонт и продажба на вик колони и пасатор ****.

С оглед изложеното, съдът намира за доказани на всички предпоставки за уважаване на иска за реално изпълнение, поради което същият ще се уважи като основателен и доказан.

По разноските:

В полза на ищеца ще се присъдят разноски по исковото производство за държавна такса от 41,90 лв. по исковото производство и 400 лева възнаграждение за вещото лице, а в заповедното разноски от държавна такса в размер на 53,00 лева (петдесет и три лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК

203496831 и „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК 202336820, че „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК 202336820 дължи на „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2 326,98 лева, представляваща уговорена цена по неформален договор за сервизен ремонт от 5.06.2023г., по силата на който „УАН ТЕХНО“ ООД по възлагане на „ТЙВА ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД е извършило монтаж и 4 ремонт на кухненско оборудване, изразяващо се в смяна на гилзи и пренареждане на схема на професионални кухненски печки, монтаж на конвектомат и мивки миялна машина марка и подмяна на кабели, подмяна на термостат и поставяне на уплътнение, за което е съставена фактура с номер *****г., издадена от „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № 15392/2024г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК 202336820 ДА ЗАПЛАТИ

НА „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК 203496831 разноски по исковото производство за държавна такса от 41,90 лв. и 400 лева възнаграждение за вещото лице, а в заповедното производство разноски от държавна такса в размер на 53,00 лева (петдесет и три лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5