Определение № 2289 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2289 гр. Варна, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500964 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „България Еър“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, против заповед № 7031/13.12.2024г. по ч.гр.д. № 15714/2024 г. на ВРС, в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа съображения, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото, доколкото кредиторът не е предявил претенцията си в предходно рекламационно производство съгласно изискването на чл. 134 от ЗГВ, с което е възпрепятствал длъжникa да заплати доброволно дълга. Отделно от това сочи, че заявлението е депозирано преди да изтече обичаен двумесечен срок за разглеждане на рекламации, поради което дори и да се приеме, че превозвачът дължи обезщетение без изрично сезиране, времевата рамка от датата на полета до тази на подаване на заявлението е обективно недостатъчна. В условия на евентуалност настоява присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да се редуцират като прекомерни.

Становището на заявителя – кредитор, обективирано в отговор по частната жалба, чрез процесуален представител, е за неоснователност и необоснованост, като се излагат подробни съображения.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

По заявление, депозирано от Е. Б. П., чрез адв. К., срещу длъжника „България Еър“ АД е издадена заповед за изпълнение № 7031/13.12.2024г. по ч.гр.д. № 15714/2024 г. на ВРС за вземания за обезщетение в размер на сумата от 250 евро съгласно чл. 7, пар.1, б.А от Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за 1 закъснение с повече от три часа на полет №FB6745, предназначен за изпълнение на 20.10.2024г. в 06.00 ч. по направление Варна - Анталия, ведно с лихвата от депозиране на заявлението до изплащане на главницата.

Присъдени са и разноски за държавна такса (21,25 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Тъй като след пропускане на срока по чл. 414 от ГПК за оспорване на заповедта, последната се явява стабилизирана и след като исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК няма да се проведе, оплакванията срещу присъдените със заповедта разноски подлежат на разглеждане от въззивния съд по реда на глава двадесет и първа от ГПК/ така т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Спорният по делото въпрос е относно приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, тоест дали с поведението си ответникът превозвач е дал повод за предявяване на вземането за обезщетение по реда на чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар.3 от Регламента, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни, включително банкови сметки и други. В случая не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на претенция и данни относно начина на плащане. Действително падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но пътникът, търсещ обезщетение, дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане. Препоръка в същия смисъл е отправена с Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), а именно: „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено, ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача.

Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца.“

Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), които предвиждат съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и настоящият случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т.15 от Преамбюла на Регламента.

Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че от една страна длъжникът по правоотношението признава вземането, а от друга - кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенцията по Регламента, при ясно разписани правила на рекламационно производство по ЗГВ и предвид Тълкувателните насоки по приложението на Регламента. Следователно 2 длъжникът не е станал повод за завеждане на делото, поради което и на осн.чл.

78, ал. 2 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат в тежест на длъжника.

Въз основа на изложените съображения заповедта в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя следва да бъде отменена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 7031/13.12.2024г. по ч.гр.д. № 15714/2024 г. на ВРС, в частта, с която е разпоредено на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, гр. София да заплати на Е. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.

Варна, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски за процесуално представителство в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3