Решение № 6109 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6109 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100506549 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7251 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 70322 по описа на СРС за 2021 г., е признато за установено, че М. П. К. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1177 лв., начислена за потребена студена вода, по фактури, издадени през периода 02.09.2018 г. до 13.06.2021 г. за обект с адрес в гр.София, ж.к.*******, ул.

„******* с клиентски номер 1005101834, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.10.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 59170/2021 г. по описа на СРС, 125-и състав. С решението е отхвърлена претенцията за разликата над присъдения размер от 1177 лв. до предявения размер от 1573,79 лв., както и за период от 11.12.2017 г. до 01.09.2018 г., както е отхвърлен и иск за сума в размер на 78,81 лв. – обезщетение за забава за период от 11.01.2018 г. до 13.06.2021 г.

С решението ответницата е осъдена да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 59,15 лв. за заповедното производство, както и 341,81 лв. за исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 28,77 лв. за заповедното производство и 99,56 лв. за исковото производство.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от М. П. К. чрез адв.Е. С. против решението в частта, в която исковата претенция е уважена. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че не били събрани доказателства за наличие на облигационна връзка между страните. Съдът неправилно кредитирал и съдебносчетоводната експертиза, която била изготвена при липса доказателства. Заключението не било достатъчно, за да се приеме, че е доставена вода в имота при липса на 1 представени документи, доказващи какво е отчетеното потребление на вода. Твърди, че съдът неправилно не извадил освен сумите, които били погасени по давност, така и тези, които били платени съобразно представените платежни нареждания с отговора на исковата молба.

Въззиваемият „Софийска вода“ ЕАД в законоустановения срок не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

В първоинстанционното производство е приет за разглеждане иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, разгледан по реда на чл.422 от ГПК, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 1573,79 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 11.12.2017 г. – 13.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и иск за мораторна лихва в размер на 78,81 лв. върху главницата за периода 11.01.2018 г. – 13.06.2021 г. Както правилно е указал на страните първоинстанционният съд, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение, както и че фактурираното количество вода в посочения размер е доставено до имота.

Решението в частта, в която е отхвърлена част от исковата претенция за главница за разликата над сума в размер на 1177 лв. до сума в размер на 1537,79 лв., както и изцяло претенцията за заплащане на мораторна лихва, не е обжалвано, поради което не подлежи на ревизия от настоящата инстанция.

Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът успешно е провел доказване на първия елемент, а именно, че с ответницата се намират във валидни облигационни правоотношения. Това обстоятелство е безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства справка от Служба по вписванията, от която е видно, че на 14.09.2005 г. ответницата е придобила по силата на договор за покупко-продажба имота.

От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал. 3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. По силата на факта на придобиване на собствеността върху имота, за който се претендира 2 да е доставяна вода през процесния период, ответницата е станала потребител по смисъла на §1,т.2 от ДР, поради което е неоснователно направеното възражение за липса на облигационна връзка между нея и ответното дружество, още повече, че същата е направила и признание, че е заплащала суми в полза на ищеца през процесния период, за което представя и доказателства – платежни нареждания.

Спорен по делото е въпросът относно обема на доставените в имота на ответницата ВиК услуги - дали в него реално е доставена питейна вода в количеството, отразено в съставените фактури.

Съдът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в хода на производството ответникът е успял да проведе пълно и главно доказване на втория елемент, за който му е указано, че носи доказателствена тежест, а именно, че е извършена доставка на посочените в исковата молба услуги и съответно тяхната стойност, както и че за плащането им следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника.

Отношенията между доставчика на обществени услуги, каквото несъмнено е и ответното дружество, и потребителите са специфични, доколкото е налице икономическо и информационно неравенство между страните. Поради тази причина дейността на дружеството-ответник по извършване на доставки на питейни и канализационни услуги е императивно регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени общи условия от страна на „Софийска вода“ АД. Тъй като потребителите не могат да влияят едностранно върху формирането на правилата за начисляване на суми за потребление, определянето на методи за изчисление и др., чрез тези нормативни и договорни рамки се цели да се внесе сигурност и яснота у гражданите, които да бъдат предварително информирани и запознати с различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях, от страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените услуги. Тези процедури и документи ползват и дружествотодоставчик, доколкото при доказването на редовността и реда на осъществяването им, операторът едновременно установява и коректното и точно изпълнение на своите задължения по доставка на питейни и канализационни услуги, както и тяхната стойност. Така например разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не подълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя 3 протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

Разпоредбата на чл.32 предвижда услугите В и К да се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Това са една малка част от процедурните изисквания за начина на формиране, измерване и отчитане на реалното количество вода или приравненото на такова при неосигурен достъп, до имотите на потребителите.

В настоящия случай изобщо не става ясно по делото как е било формирано и отчетено индивидуалното потребление на ответницата. Ищецът е ангажирал единствено изготвянето на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че експертното заключение не може да създаде у съда сигурно убеждение, че количеството на доставена вода до имота за периода е претендираното от ищеца, доколкото вещите лица са посочили в констативносъобразителната част, че при изготвянето на заключението са ползвали материалите по делото и информация, предоставена от ищеца. По делото обаче не са събрани никакви отчетни документи, издадени по реда и правилата на цитираната наредба, неясно остава и каква информация е предоставена от ответника – справки, карнети, други отчетни документи, фактури и пр. Въззивната инстанция намира изводите на първостепенния съд за успешно доказване на дължимостта на претендираната от ищеца спрямо ответника сума, за неправилни, тъй като същите почиват единствено на изготвенотo експертно заключение, базирано на неясно какви документи, поради което съдът не може да прецени дали същите са годни да установят правнозначими факти и съответно върху същите да бъде базирано и заключението на вещите лица. В заключението е посочено, че в приложение № 1 към същото е показана информация по издадените в процесния период счетоводни документи с данни за начислена консумация, т.е. създадени съдебно-договорни сметки, което по съществото си е 4 справка от информационната система на ищеца, издадена едностранно от него, поради което няма никаква доказателствена стойност да установи твърдените от ищеца факти за извършени от него услуги през процесния период, техният обем и стойност, а експертното заключение като производно доказателство също няма никакво доказателствено значение за доказване на правнорелевантните факти. След като и през процесния период е заплащано от ответницата в полза на ищеца, видно от събраните по делото платежни документи, за услуги по доставяне на вода до имота, и при липса на доказателства за това, че е доставено по-голямо количество вода от платеното от ответницата, за съда не остава нищо друго освен да отхвърли предявения иск поради недоказаността му.