Решение № 165 от 29.05.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Сливен, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500197 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 201/13.03.2024г. по гр.д. № 4400/23 г. на СлРС, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК , че К. Р. М. , ЕГН: **********, с адрес * * * НЕ ДЪЛЖИ н а „К.И.И. БГ “ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 527,86 лв. /петстотин двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 92,14 лв. /деветдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 26.08.2005 г. до 04.11.2005 г., сумата от 412,21 лв. /четиристотин и дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от 16.09.2005 г. до 18.11.2011 г., сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 06.03.2012 г. по ч. гр. д. № 7461/2012 г. по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително дело № 8821/2017 г.

1 по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 и район на действие ОС - Сливен, поради погасяване на вземанията по давност и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на К. Р. М. са присъдени разноски по делото в размер на 500 лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита атакуваното решение за неправилно като краен резултат. Сочи, че правилно съдът е отчел, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015г. с оглед действието на П№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на ПВС и предвид постановките на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Неправилно според него обаче е заключението на първоинстанционния съд относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност за присъдените по изп.л. от 2012г. суми, а именно – 19.12.2017г., както и че тя е изтекла на 19.12.2022г., което от своя страна е довело до уважаване на иска по чл. 439 от ГПК и признаване за установено, че ищецът не дължи присъдените суми, за които е издаден изпълнителния лист, поради погасяване на вземането по давност.

Въззивникът заявява, че първостепенният съд неправилно е приложил указанията, дадени с ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС касателно прекъсващите давността действия и не споделя изводите му относно значението на описа на движими вещи в настоящото изпълнително производство, а именно – че не представляват годно да прекъсне погасителната давност средство. По-нататък въззивникът развива подробни съображения във връзка с тълкуването и приложението на ТР №2/2015г., с което обосновава твърдението си, че в случая е налице валидно прекъсване на течението на погасителната относно вземанията давност.

Позовава се на съдебна практика и цитира множество решения в тази насока.

В обобщение моли въззивния съд да отмени като неправилно атакуваното решение и да постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

2

Моли да се укаже на насрещната страна да посочи сметка, на която да бъдат преведени евентуално присъдените разноски и посочва своя сметка.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият счита, че съдът правилно е приел, че липсва предприето изпълнително действие „насочване на изпълнение чрез налагане на запор“, както и че посочените действия – насрочване на опис на движимо имущество – не представлява изграждащо изпълнителния способ действие или действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. Правилно е приложена т. 10 от ТР №2/26.05.2015г. по т.д. №2/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това счита въззивната жалба за неоснователна и моли тя да се остави без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Представя договор за правна помощ.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба на изложените основания, оспорва отговора и моли въззивният съд да отмени атакуваното решение на СлРС и вместо това постанови ново, с което отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява 3 процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда н ачл. 38 от ЗА.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, обективна и вярна, поради което препраща мотивите си към нея. Не споделя обаче правните му изводи, които не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Въззивната жалба е основателна.

Предявеният от длъжника в изпълнително производство отрицателен установителен иск се основава на факт, настъпил след приключване на производството, по което е издаден изпълнителният лист – изтекла погасителна давност относно правото на принудително събиране на вземането и е с правна квалификация чл. 439, вр. чл. 124 а.1 от ГПК.

Между страните няма спор относно фактите, установени в първоинстанционното производство.

Единствената точка на противопоставяне между тях е по приложението на разпоредбата на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД във връзка с ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът твърди, че правото на принудително удовлетворяване на вземането на ответника по издадения на 06.03.2012г. по ч.гр.д. № 4

7461/2011г. на СлРС изпълнителен лист е погасено по давност, поради което не дължи останалите суми.

Ответникът заявява, че в хода на изпълнителното производство са осъществявани поредица юридически факти, които са прекъсвали многократно давността, поради което тя не е могла успешно да изтече и към момента.

Безспорно установена в исковото производство е следната хронология:

Първоначално е било образувано изпълнително производство по изпълнителния лист от 06.03.2012г. при ЧСИ Н. Г., видно от печатите за постъпили частични плащания, като след прекратяването на това изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. №8821/2017г. на ЧСИ рег.№ 915 на КЧСИ.

Делото е образувано с постановление на ЧСИ от 19.12.2017 г. и на същата дата ТД на НАП е присъединена като взискател.

Насрочено било извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника на 29.01.2018г.

На 10.07.2018г. ответното дружество подало молба до съдебния изпълнител, с която поискало извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

На 27.09.2019 г. взискателят подал молба до ЧСИ, с която поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Видно от справка от регистъра на БНБ длъжникът няма банкови сметки.

На 03.07.2020 г. взискателят отново подал молба до ЧСИ, с която поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Отново било установено, че длъжникът няма банкови сметки.

На 21.01.2022 г. ответното дружество подало молба до съдебния изпълнител, с която поискало налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи.

С разпореждане от 02.02.2022г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за 31.03.2022г. Изпратеното до него чрез Български пощи известие било върнато на 04.03.22г. като непотърсено.

На 08.02.2023г. взискателят отново подал молба до ЧСИ, заплатил 5 съответните такси за извършване на справки относно налични сметки и поискал налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника, както и извършване на опис, оценка и продажба на движими вещи в дома му.

След извършване на поредица справки съдебният изпълнител констатирал, че липсват банкови сметки на името на длъжника и с протокол от 26.05.2023г. насрочил опис на движими вещи в дома му за 10.08.2023г.

Съобщението за насрочения опис било изпратено на адреса на длъжника чрез Български пощи с известие с клеймо от 07.06.2023г., върнато на 27.06.23г. с отбелязване – непотърсено.

На 18.08.2023 г. длъжникът, чрез пълномощник-адвокат, подал молба за прекратяване на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с която направил възражение за погасяване на вземанията на взискателя по давност.

С разпореждане от 28.08.2023 г. съдебният изпълнител отказал прекратяване на изпълнителното дело.

На 30.08.2023г. длъжникът се запознал в офиса на ЧСИ с документи, които отказал да получи, но подал лично молба за издаване на копие от изпълнителния лист и ПДИ.

Не се оспорва от страните, няма релевирани оплаквания в тая насока и въззивният съд няма да коментира приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. във връзка с ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС относно това, че погасителна давност по време на изпълнителния процес за настоящото вземане не е текла до 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС , а започналата от тази дата 5 годишна давност съответно е била прекъсната на 19.12.2017г., когато ТД на НАП е присъединена като взискател.

Първоинстанционният съд е приел, че започналата да тече на 19.12.2017 г. нова петгодишна давност е изтекла на 19.12.2022 г., тъй като в този период по ИД № 8821/2017 г. на ЧСИ няма предприети действия за принудително изпълнение на вземането, които да са прекъснали давността.

Въпреки че взискателят не е бездействал, като е подавал молби до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия запор върху банкови сметки и опис на движими вещи на длъжника последователно на 10.07.2018 г., на 27.09.2019 г., на 03.07.2020 г. и на 21.01.2022 г., решаващият съд е счел, че 6 давността не е прекъсвана, тъй като е установено, че длъжникът няма банкови сметки, поради което няма изпратени запорни съобщения, тоест липсва предприето изпълнително действие „насочване на изпълнението чрез налагане на запор“. Приел е още относно извършените насрочвания на опис на движимо имущество на длъжника на 29.01.2018 г., на 31.03.2022 г. и на 10.08.2023 г., че същите не представляват валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Разпечатката съдържа 57 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bff3e0b-21b0-47f6-aafa-32aea2f39f9c