Решение № 117 от 03.05.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Карлово, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101432 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК.

Ищцовото дружество – „******” ЕООД гр.С. твърди, че на 26.11.2007г. в гр. К. бил сключен по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** и към него Анекс от 31.03.2008г. между „*****” АД (****) с ЕИК *****, в качеството на Кредитор и ЕМ. СТ. К. с ЕГН **********. По силата на договора „*****” ЕАД (****) отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. На 31.03.2008г. бил сключен Анекс към Договора за потребителски кредит по кредитни програми № ****** между **** и ЕМ. СТ. К., по силата на който към датата на сключването му остатъкът от дълга по главница бил - 29 298.72 лева. По силата на Анекса Банката отпуснала на длъжника допълнителна сума, в резултат на което, отчитайки направените погашения, се формирало задължение по главница в размер на 30 000 лева. Крайният срок за издължаване на кредита бил 30.03.2018г.

1

Съгласно чл. 4, ал. 1 - главницата по кредита се олихвявала с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката (БЛП) плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 1.9% за срока на издължаване на кредита. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4.5%, а към дата на сключване на Анекса – 4.9% годишно. Кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни вноски, последна дължима към 30.03.2018г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита, вземането станало изцяло изискуемо.

Междувременно, на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „****” АД и „******“ ЕООД, задължението на ЕМ. СТ. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 26.11.2007г. и сключен към него Анекс от 31.03.2008г. бил изкупено от „******” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение описаното парично вземане е „******” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно Цесионера - „******” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „****” ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия били изпратени на посочения в договора постоянен адрес на ЕМ. СТ. К..

Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „преместен“. На основание чл.18 от договора, уведомлението се считало получено. Въпреки това, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, моли да се приеме от съда, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „****” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Поради непогасяване на дължимите суми „******” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд - К. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 3000лв. - главница - частично от обща 2 главница 23 375.76 лева и 810.83 лева - лихва за забава за периода от 15.06.2018г. до дата на подаване на заявление в съда. Било образувано ч.гр.д.

№ 877/2021г. по описа на КрлРС, по което била издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 02.09.2021г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора не било осъществено. Не било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало.

Изложеното пораждало правния интерес за предявяване иск за установяване на вземането по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 26.11.2007г. и сключен към него Анекс от 31.03.2008г., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№877/2021г. на КрлРС, представляващи част от неизпълнено задължение по горепосочения Договор.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ЕМ. СТ. К. дължи на „******” ЕООД - гр.С. сумите - 3000лв., представляваща главница - частично от обща главница 23 375.76 лева и 810.83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018г. до дата на подаване на заявление в съда, произтичащи от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 26.11.2007г. и сключен към него Анекс от 31.03.2008г, ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 11.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претендира разноски по заповедното и настоящото гражданско дело, като посочва банкова сметка на ищеца, по която ответникът може да заплати исковата сума, а именно - ***** АД, ********* BIC: ******, по сметка на: ****** ЕООД.

Ответникът - ЕМ. СТ. К. намира иска за неоснователен и недопустим, поради следните факти: с просто око се виждало, че на гърба договорът за цесия, предоставен като доказателство, подписът на господин Ф.Я. и структурата на почерка съответства на почерка на П.А., които се явява 3 представител на „****“ ЕАД (Цедента). Ако господин А. е представител и упълномощено лице на господин Ф.Я. то следва той да се подпише със запетая на неговото място. В така предоставеното доказателство няма запетая преди подписа, поради което оспорва подписа като истинност и легитимност и смята, че този договор следва да бъде обявен за нищожен, а от там и прекратени техните искания към него. Със същите доводи оспорва и „Потвърждението за извършена цесия на парични взимания на основание член 99 от ЗЗД“.

Твърди, че в договора за кредит, който също е предоставен като доказателство, няма клауза или точка където да е записано и упоменато, че:

„Длъжникът предоставя и дава разрешение на „****“ ЕАД да предоставя и преотстъпва на трети лица личните му данни“, което грубо нарушение на Закона за личните данни, съгласно българското и европейско законодателство, и е престъпление по смисъла на НК, за което моли съда, да уведоми за това нарушение Комисията за защита на личните данни, както и останалите компетентни органи.

Твърди, че в уведомлението за цесия по чл.99 от ЗЗД, което е предоставено като доказателство, липсвало пощенско клеймо на Пощенската служба - клон К., дата и подпис на служителя, който е доставил и който е върнал писмото обратно на подателя. Не било изпълнено условието в глава V, чл.10, ал.2 от предоставения договор за кредит, като доказателство, като в тази връзка недоумява, защо „ ******“ ЕООД сега успял да намери точния му адрес, защо преди това не направи опит да го уведоми за тази незаконна цесия. Сочи, че с тези си действия, същите нарушават конституционните му права, а с предоставените документите, които намира с невярно съдържание, целят да го лишат и от справедлив процес.

Сочи, че видно от предоставения договор за кредит, датата на сключване на договора е 26.11.2007г. и предоставения анекс от 31.03.2008г.

Условието в глава V, чл. 10, ал.2 от договора за кредит и съгласно сега действащото българско законодателство, съгласно чл. 110, чл. 111 и чл. 112 от ЗЗД, към датата на подаване на иска от ищцовата страна е изтекла погасителната давност на описаните задължения в исковата молба. Възразява за прилагането на частно гражданско дело 877/2021г. по описа на Районен съд – К., поради факта че не му било известно и не бил запознат със същността на 4 това дело.

Счита, че исканите счетоводни експертизи от ищците цели да го натовари излишно с допълнителни такси и не вижда какво по различно би показала освен факта, че за посочените в договора суми е изтекла погасителна давност, съгласно ЗЗД и българското законодателство, за това моли това искане да бъде отхвърлено. Доколкото Анексът от 31.03.2008г. касаещ една и съща сума с едни и същи текст се пише и използва като доказателство, освен по това дело и по гражданско дело 20215320101375/2021г. и не всичко е събрано в едно дело, го карало да мисли, че ищцовата страна се опитвала да заобиколи българското законодателство, с цел придобиване на неправомерна облага.

Моли съда да изисква доказателства за всяко едно твърдение от ищцовата страна, доказателство за автентичността на предоставените документи и подписите положени върху тях, оригинала на пощенските известия с надлежните подписи и печати, както и името на служителя от пощенската служба в гр.К. приел, обработил писмата и служителят който ги е разнесъл и какво е направил, съгласно техните инструкции, след като не е намерил получателя на посоченият адрес. Съгласно българското законодателство, ищцовата страна е длъжна да докаже и подкрепи всяко едно тяхно твърдение и документ, особено при наличието на съмнение относно предоставените от тях доказателства и твърдения. Моли да бъде информиран относно същността на дело 877/2021г., тъй като същото липсва в предоставените му материали, моли да се направи и нужната справка по описания Анекс и използването му и в друго гражданско дело. Изисква посоченото, поради факта, че в делото не се коментира и говори за истина, а се гледа финансовият интерес и за голямо съжаление трябва да даде за пример, че цял Министър излъга съзнателно с документ с невярно съдържание, какво остава за фирма, на която целта и е да изпива кръвта на обикновените граждани чрез заобикаляне и нарушаване на законите на Република България, както и на Европейското законодателство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 877/2021г. по описа на КрлРС, от което се установява, че на 15.06.2021г. ищецът е депозирал заявление за издаване на 5 заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за сумите по заявлението, а именно – 3000.00 лева, представляваща главница - частично дължима по договор за потребителски кредит по кредитни програми № PK07090260/26.11.2007г. и Анекс към него от 31.03.2008г.; 810.83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018г. до дата на подаване на заявление в съда – 10.06.2021г., както и 76.22 лева разноски по делото за заплатена държавна такса. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което своевременно е изпълнено. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.

По делото не се спори, а и се установява, че с Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от 26.11.2007г., сключен между „*****” АД (****) и ответника - ЕМ. СТ. К., на последният му е предоставен кредит в размер на 30 000 лева, със срок на издължаване от 120 месеца, т.е до 30.11.2017г., видно от представеното копие на погасителен план. Видно от клаузите на договора (чл. 4, ал. 1), главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент на потребителските кредити на банката (БЛП) плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2.3 пункта за срока на издължаване на кредита. Към датата на сключване на договора, БЛП е в размер на 4.5%.