Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1359 от 18.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1160/2025
Вид
Определение № 1359
Подписан
18.11.2025
В сила
04.09.2026
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. Благоевград, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно частно гражданско дело № 20251200501160 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от М. Б. К. и К. И.

К., против протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г. по гр. д. № 454/ 2023 г., с което е прекратено производството в частта относно ищеца Р. Г. Л., ЕГН **********, поради липсата на правен интерес от участие на същата в процеса поради отказ от наследството на първоначалния ищец С. К. Л., починала в хода на делото, на чието място първата е била конституирана.

Подържа се в частната жалба, че Р. Г. Л. не е надлежно конституирана като ищец.

Навежда се, че след смъртта на първоначалния ищец С. Л., съдът е конституирал Р. Г. Л. като неин наследник, без доказателства, че тя реално е приела наследството на баща си, който е починал преди майката си - С. Л.. Това обуславя наследяване по право на заместване по чл. 6 ЗН, което предполага предварително приемане на наследството на междинния наследодател - баща й. Такова приемане не е на лице, не е доказано по делото, поради което Р. Г. Л. не е станала наследник на С. Л. и няма правна легитимация да бъде ищец в настоящото производство. Отказът от наследство не е валидно основание за прекратяване.

Поддържа се, че сам по себе си отказът от наследството не може автоматично да прекрати съдебното производство, когато са налице спорове относно правото й да наследява и процесуалната й легитимация. Съдът е следвало да разгледа и прецени валидността на този отказ и дали той действително има правно значение в контекста на настоящия процес, вместо да постановява прекратяване без надлежна проверка.

Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г. по гр. д. № 454/ 2023 г., с което е прекратено производството в частта относно ищеца Р. Г. Л., ЕГН **********, поради липсата на правен 1 интерес от участие на същата в процеса поради отказ от наследството на първоначалния ищец С. К. Л., починала в хода на делото, на чието място първата е била конституирана.

Ответникът, в срока за отговор, е подал такъв, в който оспорва частната жалба. Сочи се, че изложените от първостепенния съд изводи са правилни, а искът за процесуално недопустим, тъй като за ищеца не съществува правен интерес от предявяване му.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд, след като е приел като доказателство по делото представеното в открито заседание удостоверение, издадено от РС - Петрич за направен отказ от наследство от страна на С. К. Л., конституирана като страна на основание чл. 227 ГПК, е зачел направеният отказ на същата, приел е, че по делото липсва надлежен ищец, поради което го е прекратил спрямо него.

Настоящият състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд за липсата на процесуална легитимация на ищеца Р. Г. Л.. Последната е абсолютна процесуална предпоставка за валидно провеждане на гражданския процес, съответно за валидност на постановения в този процес съдебен акт. За съда е налице служебно задължение да следи за наличието й по аргумент от чл. 7 ГПК. Липсата на процесуална легитимация, независимо спрямо коя от страните - ищец или ответник, е пречка спорът да бъде разгледан, доколко липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса.

Представеният отказ от наследство обективира основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицето, прието от съда за ищец по иска. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С.

К. Л. не само е престанала да бъде наследник, но се счита, че не е били такава, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, доколкото последната се е отказала от наследството на починалия й праводател, същата се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Съответно, с удостоверяване на факта на отказа от наследство от страна на съда, вече не е била налице надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл по отношение на горепосоченото лице. Този извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното - след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието й на нейно място в процеса, то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна - в този смисъл Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/ 2010 г., I т. о., ТК.

2

Поради гореизложеното следва да се потвърди първоинстанционното определение, въпреки при малко по различни мотиви, като правилно.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г. по гр. д. № 454/ 2023 г., с което е прекратено производството в частта относно ищеца Р. Г. Л., ЕГН **********, поради липсата на правен интерес от участие на същата в процеса поради отказ от наследството на първоначалния ищец С. К. Л., починала в хода на делото, на чието място първата е била конституирана.

ОСЪЖДА М. Б. К. и К. И. К., да заплатят на А. И. Ш., С. И. С., Й. И. П., С. Б. В., Г.

Б. С. и В. Х. Л., сумата в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в настоящето производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. Благоевград, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно частно гражданско дело № 20251200501160 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от М. Б. К. и К. И.

К., против протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г. по гр. д. № 454/ 2023 г., с което е прекратено производството в частта относно ищеца Р. Г. Л., ЕГН **********, поради липсата на правен интерес от участие на същата в процеса поради отказ от наследството на първоначалния ищец С. К. Л., починала в хода на делото, на чието място първата е била конституирана.

Подържа се в частната жалба, че Р. Г. Л. не е надлежно конституирана като ищец.

Навежда се, че след смъртта на първоначалния ищец С. Л., съдът е конституирал Р. Г. Л. като неин наследник, без доказателства, че тя реално е приела наследството на баща си, който е починал преди майката си - С. Л.. Това обуславя наследяване по право на заместване по чл. 6 ЗН, което предполага предварително приемане на наследството на междинния наследодател - баща й. Такова приемане не е на лице, не е доказано по делото, поради което Р. Г. Л. не е станала наследник на С. Л. и няма правна легитимация да бъде ищец в настоящото производство. Отказът от наследство не е валидно основание за прекратяване.

Поддържа се, че сам по себе си отказът от наследството не може автоматично да прекрати съдебното производство, когато са налице спорове относно правото й да наследява и процесуалната й легитимация. Съдът е следвало да разгледа и прецени валидността на този отказ и дали той действително има правно значение в контекста на настоящия процес, вместо да постановява прекратяване без надлежна проверка.

Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г. по гр. д. № 454/ 2023 г., с което е прекратено производството в частта относно ищеца Р. Г. Л., ЕГН **********, поради липсата на правен 1 интерес от участие на същата в процеса поради отказ от наследството на първоначалния ищец С. К. Л., починала в хода на делото, на чието място първата е била конституирана.

Ответникът, в срока за отговор, е подал такъв, в който оспорва частната жалба. Сочи се, че изложените от първостепенния съд изводи са правилни, а искът за процесуално недопустим, тъй като за ищеца не съществува правен интерес от предявяване му.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд, след като е приел като доказателство по делото представеното в открито заседание удостоверение, издадено от РС - Петрич за направен отказ от наследство от страна на С. К. Л., конституирана като страна на основание чл. 227 ГПК, е зачел направеният отказ на същата, приел е, че по делото липсва надлежен ищец, поради което го е прекратил спрямо него.

Настоящият състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд за липсата на процесуална легитимация на ищеца Р. Г. Л.. Последната е абсолютна процесуална предпоставка за валидно провеждане на гражданския процес, съответно за валидност на постановения в този процес съдебен акт. За съда е налице служебно задължение да следи за наличието й по аргумент от чл. 7 ГПК. Липсата на процесуална легитимация, независимо спрямо коя от страните - ищец или ответник, е пречка спорът да бъде разгледан, доколко липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса.

Представеният отказ от наследство обективира основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицето, прието от съда за ищец по иска. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С.

К. Л. не само е престанала да бъде наследник, но се счита, че не е били такава, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, доколкото последната се е отказала от наследството на починалия й праводател, същата се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Съответно, с удостоверяване на факта на отказа от наследство от страна на съда, вече не е била налице надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл по отношение на горепосоченото лице. Този извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното - след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието й на нейно място в процеса, то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна - в този смисъл Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/ 2010 г., I т. о., ТК.

2

Поради гореизложеното следва да се потвърди първоинстанционното определение, въпреки при малко по различни мотиви, като правилно.