Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 26.01.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1796/2020
Вид
Решение № 143
Подписан
26.01.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.580 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 589, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.26 ал.2 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 25 ал.8 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100501796 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 2364/30.03.2020г. на К. К. П., ЕГН ********** от гр.Вълчи дол, чрез процесуалния представител адв. Е.Б., и въззивна жалба вх. № 33232/02.06.2020г. на Община Вълчи Дол, Булстат 000093474, с административен адрес гр.Вълчи дол, пл. „Х.Б." №1, чрез процесуалния представител адв. Сийка Христова срещу решение № 1285 от 11.03.2020г., постановено по гр.дело № 11730/2019г. на Варненски районен съд, 46-ти състав, с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище гр.Варна сумата от 10 000 лева, частичен иск от целия в размер на 67 000 лева, представляваща претърпяна имуществена вреда, съответстваща на стойността на неудовлетворено вземане по договори за заем №101- ВН- 07.11.2017г. от 06.07.2017г. и №102- ВН-07.11.2017г. от 7.11.2017г., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт вх.рег. №30559, дв.вх.рег.

№30309, акт №185, том Х, дело №16005 от 8.11.2017г., в резултат на дейността на К. К. П., в качеството й на длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции при удостоверяване на подписа на лицето С.Х.К. по пълномощно рег. №767/27.09.2017г., Декларация по чл. 264, ал.

1 ДОПК с нотариално удостоверяване на подписите, рег.№770/27.09.2017г., Декларация по чл. 25 ал.8 ЗННД, рег.№769/27.09.2017г., на осн.чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателката П. намира обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради следните съображения: намира за неправилен извода на съда за наличието на неистинско удостоверяване от нея, представляващо противоправно деяние и изразяващо се в нарушение на вменените й задължения. Излага, че е извършила 1 проверката по чл. 589, ал.2 от ГПК и не е имала основание да откаже извършването на нотариалната услуга, тъй като не е имала основателни съмнения относно автентичността на представения документ за самоличност или явни, видими външни несъответствия в образа на снимката и явилото се лице. Счита извършената заверка за надлежна, както и че противоправното поведение е на лицето, което се е явило пред нея и я е въвело в заблуждение, че е С.Х.К.. Намира за недоказан фактическия състав на иск за непозволено увреждане, както и наличието на претърпени вреди от въззиваемия.

Въззивникът Община Вълчи дол намира обжалваното решение за недопустимо, поради липса на правен интерес, в евентуалност за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалноправните норми. Намира за недоказано извършването на противоправно деяние от секретаря на Общината – К. П., което изключва и вина в поведението й. Освен това намира, че въззиваемото дружество, чрез представляващия го, и нотариусът, изповядващ сделката за договорна ипотека, са допуснали нарушения на задълженията си. Намира за недоказан фактическия състав на непозволеното увреждане на служителя, което изключва и безвиновната отговорност на възложителя.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от насрещната страна по двете жалби, в които е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 11730/2019г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на „Ново Финанс“ ООД за осъждане на Община Вълчи Дол и К. К. П. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лева, частичен иск от целия в размер на 67 000 лева, представляваща претърпяна от ищцовото дружество имуществена вреда, съответстваща на предоставени и непогасени заемни средства, предоставени на лицето К.Ц.Ж. по договори за заем №101- ВН- 07.11.2017 от 06.07.2017г. и №102- ВН-07.11.2017г. от 7.11.2017г., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт вх.рег. №30559, дв.вх.рег.

№30309, акт №185, том Х, дело №16005 от 8.11.2017г. в резултат на дейността на К. К. П. в качеството й на длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции при удостоверяване на подписа на лицето С.Х.К..

Ищецът излага в исковата молба, че е регистрирано като финансова институция по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ и извършва дейност по отпускане на обезпечени кредити. По силата на договори за заем №101- ВН- 07.11.2017 от 06.07.2017г. и №102- ВН-07.11.2017г. от 7.11.2017г. ищцовото дружество е отпуснало на К.Ц.Ж. заемни средства в размер на сумата от 67000 лева общо. За обезпечаване вземанията на ищеца по договорите за заем, трето за договорното правоотношение лице (ипотекарен гарант) - С. К. е учредило договорна ипотека, обективирана в НА вх.рег.№30559, дв.вх.рег.№30309, акт №185, том X, дело №16005 от 08.11.2017г. При изповядване на ипотечния акт са представени пълномощно рег.

№767 от 27.09.2017г. за удостоверяване подписа и рег.№768 том I, акт №35 от 27.09.2017г. за удостоверяване съдържанието, Декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК, с нотариално удостоверяване на подписа рег.№770/27.09.2017г., Декларация по чл. 25 ал.8 ЗННД, с нотариално удостоверяване на подписа рег.№769/27.09.2017г., Декларация с рег.

№787/24.10.2017г. с нотариално удостоверяване на подписа- всички заверени от ответника К. К. П., в качеството й на секретар, извършващ нотариална дейност при Община Вълчи дол.

Навежда се, че с влязло в сила решение по гр.д.№279/2018г. на ВОС, е признато по отношение на ищеца, че пълномощно рег.№767 от 27.09.2017г. за удостоверяване подписа и рег.№768 от 27.09.2017г. за удостоверяване на съдържанието е нищожно, тъй като не е подписано от упълномощителя С. К.. Със същото решение е признат за недействителен договор за учредяване на договорна ипотека, вписан с вх.рег.№ 30559, дв.вх.рег.№ 30309, 2 акт №185, том X, дело №16005 от 08.11.2017г. на СВ-гр.Варна. Твърди се, че в развилото се производство е установено, че подписът, положен за упълномощител в процесното пълномощно не е изпълнен от С.Х.К., поради което извършеното от ответника К. П. удостоверяване на подписа на лицето е невярно. Навежда се, че след отпадане на обезпечението поради недействителност на ипотечния договор дружеството е в невъзможност да удовлетвори вземанията си по двата договора за кредит. В този смисъл намира, че за дружеството са възникнали вреди, измерими с отпуснатата и непогасена заемна сума. Отговорността на ответника Община Вълчи дол се обосновава с обстоятелството, че дейността, от която ищецът е претърпял вреди е възложена на секретаря на общината от кмета на Община Вълчи дол.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника К. П..

Оспорва като секретар на Община Вълчи дол да е извършила невярно удостоверяване на подписа на С. К. при заверка на Декларация с рег.№787/24.10.2017г., тъй като във водения при ответната община регистър под номер 787, но от дата 5.10.2017г. фигурира друг документ - Договор за залог върху вземания от 5.10.2017г., сключен в гр. Девня между „Банка ДСК“ и Т.И.Д.. Във декларация рег. № 787 подписът и имената „С.Х.К.“ са положени с химикал, но печатът е цветно копие от печат на общината, който вероятно е пренесен от друг документ. Акцентира се, че именно истиността на въпросната декларация е мотивирала ищцовото дружество да договоря с К. Ж.. Оспорва да е извършила виновно невярно удостоверяване на подписите на С. К.. Излага, че като длъжностно лице не разполага с достъп до Национална база данни и не може да извършва проверка на документите за самоличност, поради което добросъвестно е приела, че явилото се на 27.09.2017г. пред нея лице е С. К. или лице, наподобяващо на него и носещо документа му за самоличност.

Оспорва за ищцовото дружество да е възникнала вреда в размер на отпуснатите и невъзстановени средства по двата договора за кредит, тъй като дружеството не е реализирало правата си срещу кредитополучателя К. Ж..

Ответникът Община Вълчи дол оспорва ищовото дружество да разполага с лиценз за извършване на кредитна дейност. Подържа се, че при сключване на договорната ипотека е издадено удостоверение за търпимост № 162/26.10.2017г. на гл. архитект на район Приморски, което е издадено въз основа на неистински документ - Декларация с рег.

№787/24.10.2017г. Сочи, че в секретарят на Общината не е заверявал Декларация с рег.

№787/24.10.2017г. Оспорва да е налице влязло в сила решение, с което е било признато за нищожно удостоверяването на подпис и съдържанието в пълномощното. Отново във връзка с противоправността на деянието се позова, че длъжностното лице при общината, удостоверяващо съдържанието и подписа на частни документи не разполага с правомощията на нотариус и няма достъп до архивите на НБД „Население“ и до Националния регистър на българските лични документи, поради което не може да извърши проверка относно валидността на документите за самоличност. Намира дружеството да е допринесло за настъпилата в неговия патримониум вреда, като не е оценило платежоспособността на главния длъжник и още при сключването на договора е било в известност, че отпуснатите суми няма да бъдат възстановени. Оспорва за ищцовото дружество да е възникнала вреда в размер на отпуснатите и невъзстановени средства по двата договора за кредит, тъй като дружеството не е реализирало правата си срещу кредитополучателя К. Ж.. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава от 08.11.2017г. - датата на отпускане на заемната сума, тъй като заемната сума не изплатена еднократно и на посочената дата.

С обжалваното решение предявените искове са уважени.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 3 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за заем № 101 ВН-06.11.2017г. между „Ново Финанс“ ООД и К.Ц.Ж. e възникнало заемно правоотношение, по силата на което в полза на заемополучателя К.Ц.Ж. е отпуснат заем в размер на 2000 лева срещу задължение за връщане на вноски в срок до 07.11.2022г. Отново между същите е страни е сключен договор за заем № 102-ВН07.11.2017г. за сумата от 65000 лева, при уговорено връщане на вноски в срок до 07.11.2022г.

От банково бордеро се установява, че в полза на К.Ц.Ж. е преведена сумата от 65000 лева с посочено основание договор за заем № 102 ВН-07.11.2017г.

От разписка от 06.11.2007г. се установява, че заемополучателят К.Ц.Ж. е получил заемната сума от 2000 лева. По догово за заем от 06.11.2007г.

Видно приложените на л. 155 и сл. доказателства „Ново Финанс“ ООД е упражни правото си да направи вземанията по двата кредита за изцяло предсрочно изискуеми, изпращайки нарочни уведомления. Съобщенията са връчени от съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК.

Не е спорно, а и се установява от приложения нот.акт № 159, том 5, рег.№ 13559, дело № 678 от 07.11.-2017г. на нотариус В. Георгиева с рег.№ 549 на НК, вписан акт № 185, том Х, вх.рег. № 30559/08.11.2017г. на СВ, че вземанията на „Ново Финанс“ ООД са обезпечени в договорна ипотека върху имоти, собственост на трето лице- ипотекарния гарант С.Х.К., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР – Варна, находщя се в гр.Варна, район Приморски, ул.“17“, № 51, м-ст Узун Алан, с площ 1182 кв.м, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор № *** по КККР – Варна, със застроена площ 99 кв.м., брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и СГРАДА с идентификатор № *** по КККР – Варна, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: хангар, депо, гараж. Видно от нотариалния акт при извършване на сделката ипотекарният гарант е представляван от К.Ц.Ж..