Решение № 77 от 11.08.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Чирпан, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на седеМиленадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря М.а В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200088 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. П. С., подадена чрез адв. Ганчо Баев, против Наказателно постановление № 25-0375-000336/17.07.2025 г., издадено от Н. С. П. – Началник група в ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като наказателното постановление е издадено при позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извършването на вмененото нарушение и се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Навежда се и възражение за несъответствие на наказателното постановление с изискванията на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Баев, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага съображения, че не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, тъй като липсват доказателства жалбоподателят съзнателно да е допуснал непълнолетния си син да управлява мотоциклета. Поддържа, че от събраните доказателства се установява обратното – че мотоциклетът е бил взет и управляван от непълнолетния без знанието и съгласието на родителите му. Претендира направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на ОДМВР – Стара Загора, с което се изразява становище по жалбата.Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Чирпан , редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа гледна точка следното:

На 29.03.2025 г. около 14:50 часа в с. Средно Градище, общ. Чирпан, непълнолетният Д. Д.

П., роден на ****г., управлявал мотоциклет марка „***“, червен на цвят, без поставена регистрационна табела. При извършената впоследствие проверка било установено, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, а Д. Д. П. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Движението на мотоциклета било възприето от свидетеля М. В. К., който по това време се намирал в с. С. Г.. Свидетелят видял два мотоциклета, управлявани от непълнолетни лица, като единият бил червен мотоциклет „***“, без регистрационна табела. След като се представил като полицейски служител и поискал от водачите документи за правоспособност и регистрация на моторните превозни средства, водачът на червения мотоциклет потеглил и напуснал мястото.

Впоследствие било установено, че това е Д. Д. П..

В хода на последвалата полицейска проверка били снети сведения от лицата, имащи отношение към случая, включително от непълнолетния Д. Д. П. и неговия баща – жалбоподателя Д.

П. С..

В даденото на 11.04.2025 г. сведение жалбоподателят заявил, че на 29.03.2025 г. той и съпругата му са се намирали в гр. Ч., докато синът им бил в с. С.. По думите му едва на следващия ден узнал от сина си, че последният, без знанието и съгласието на родителите си, е взел намиращия се в имота им мотоциклет „***“, принадлежал на починалия му дядо, и заедно със свой приятел е отишъл с него до с. С. Г.. Жалбоподателят посочил още, че мотоциклетът не бил регистриран и не се използвал.

На 11.04.2025 г. актосъставителят Ж. М. Ж. съставил срещу Д. П. С. АУАН серия GA № 261499, в който било прието, че в качеството си на родител е допуснал непълнолетния си син да управлява нерегистрирания мотоциклет и да управлява без необходимата правоспособност. Като нарушени разпоредби били посочени чл. 140, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП.

Самият актосъставител не е бил очевидец на случилото се на 29.03.2025 г. В съдебно заседание той заяви, че не е участвал в първоначалната проверка, а е съставил АУАН впоследствие след извършената по случая проверка.

По случая била образувана преписка № 375р-4339/2025 г. по описа на РУ – Чирпан, която била изпратена на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Чирпан, с оглед наличие на данни за престъпление по чл. 345 НК. С постановление на прокуратурата била възложена допълнителна проверка, в рамките на която били събрани характеристични справки, справки за съД.ст и справки 2 за нарушител/водач на непълнолетните лица.

След приключване на проверката било постановено отказ от образуване на наказателно производство, като материалите били върнати за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност.

В хода на съдебното производство свидетелят М. К. потвърди, че при проведените разговори родителите на непълнолетните лица са заявили, че не са им предоставяли мотоциклетите, а същите са били взети без тяхното съгласие.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката на 17.07.2025 г. било издадено Наказателно постановление № 25-0375-000336, с което на Д. П. С., при позоваване на чл.

26, ал. 3 от ЗАНН, било вменено, че като родител е допуснал непълнолетния си син да управлява нерегистриран мотоциклет, а деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП му били наложени административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства. Като писмени доказателства съдът прие и обсъди: НП № 25-0375-000336/17.07.2025 г., АУАН Серия GA Акт № 261499/11.04.2025 г., Постановление от 09.06.2025 г. на РП Стара Загора ТО Чирпан, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач Д. П. С., преписка № 4140/2025 г. по описа на РП Стара Загора, ТО-Чирпан /преписка № 375р-4339/2025 по описа на РУ – Чирпан/, както и останалите приложени по делото документи.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, АУАН, наказателното постановление, материалите по полицейската и прокурорската преписка и останалите приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е материално незаконосъобразно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.03.2025 г. непълнолетният Д.

Д. П. е управлявал в с. С. Г. мотоциклет марка „***“, който не е бил регистриран по надлежния ред.

Това обстоятелство само по себе си обаче не е достатъчно, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на неговия баща – жалбоподателя Д. П. С..

От съдържанието на наказателното постановление е видно, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя именно в качеството му на родител, като е приел, че същият е „допуснал“ непълнолетния си син да управлява нерегистрирания мотоциклет, при изрично позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно тази разпоредба родителите, попечителите или настойниците отговарят за административните нарушения, извършени от малолетни и непълнолетни лица от 14 до 16 години, когато съзнателно са допуснали извършването им.

3

Следователно отговорността на родителя не възниква автоматично от самия факт, че неговото дете е извършило административно нарушение. НеобхоД. е да бъде установено по несъмнен начин, че родителят е знаел за поведението на непълнолетния и въпреки това съзнателно е позволил или допуснал извършването на нарушението.

В настоящия случай подобно обстоятелство не е доказано.

Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че на процесната дата жалбоподателят и съпругата му са се намирали в гр. Ч., докато непълнолетният им син е бил в с. С..

От даденото от Д. С. сведение се установява, че той е узнал едва на следващия ден, че синът му, без знанието и съгласието на родителите си, е взел намиращия се в имота мотоциклет и е отишъл с него до с. С. Г..

Тази версия не остава изолирана. В съдебно заседание свидетелят М. К. посочва, че при проведените разговори родителите са заявили, че не са предоставяли мотоциклетите на децата, а същите са били взети без тяхното съгласие.

Актосъставителят Ж. Ж. също не е бил очевидец на поведението на жалбоподателя или на обстоятелства, от които да може да се направи извод за съзнателно допускане. Напротив, в съдебно заседание той изрично заявява, че не е участвал в първоначалната проверка и е съставил АУАН впоследствие.

При това положение по делото липсват доказателства, че жалбоподателят е знаел предварително за намерението на сина си да вземе и управлява мотоциклета, че му го е предоставил, че е дал съгласие за използването му или че, знаейки за това поведение, съзнателно се е въздържал от неговото предотвратяване.

Ето защо не е установена основната предпоставка на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН – съзнателното допускане на административното нарушение.

Самото качество на жалбоподателя като родител не може да обоснове административнонаказателна отговорност. Законът не въвежда обективна отговорност на родителя за всяко нарушение, извършено от негово непълнолетно дете, а изисква наличие на конкретно виновно поведение от страна на родителя, каквото в случая не се установява.

Наред с това съдът констатира и несъответствие между фактическото описание на поведението на жалбоподателя и дадената му правна квалификация.

В АУАН и наказателното постановление фактически е описано, че Д. С., в качеството си на родител, е допуснал сина си да управлява нерегистрирания мотоциклет. Същевременно като извършено нарушение е посочено „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, с правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно е обаче, че жалбоподателят лично не е управлявал процесния мотоциклет.

Управлявал го е неговият син. Поради това поведението на жалбоподателя не може да бъде приравнено на непосредствено осъществяване на състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а евентуалната му отговорност може да бъде реализирана единствено при доказване на предпоставките на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.

В случая именно тази предпоставка не е доказана.

Неоснователно е и позоваването в наказателното постановление на постановлението на прокуратурата за отказ от образуване на наказателно производство като основание само по себе си 4 за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отказът от образуване на наказателно производство не освобождава административнонаказващия орган от задължението самостоятелно да установи всички елементи от състава на административното нарушение и конкретните предпоставки за отговорността на санкционираното лице.

При изложените съображения съдът приема, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя при липса на доказателства за съзнателно допускане на нарушението по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. Това води до извод за неправилно приложение на материалния закон.

Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.