Определение № 424 от 28.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Велико Търново, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500331 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска на В. Д. Д. против З. Д. Д.; постановено е исковата молба с приложенията да се върне на ищеца на основание чл. 130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат Л. П. – пълномощник на В. Д. Д., против Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се изтъква, че определението е неправилно. З. Д. е завела против В. Д. гр. д.

№ 2522/2023 година на Районен съд Русе за делба на осем поземлени имота и за възстановяване на запазената част от наследството по отношение на процесния имот – под № 9 – дворно място, заедно с построените в него сгради по ул. „***********“ 3 в гр. Русе, след което да се допусне и извърши делба на недвижимите имоти, включително на този, дарен на В. Д.. В. Д. твърди, че придобива процесния имот на две самостоятелни основания – чрез дарения и по давност. Процесуалният представител на В. Д. не е направил възражение за придобивна давност по отношение на къщата в делото пред Районен съд Русе, по което се претендира не само възстановяване на запазена част, а допускане и извършване на делба по отношение на имота. За В. Д. съществува правен интерес от успешното провеждане на установителен иск за собственост относно имота, придобит от него както чрез дарение, така и по давност. З. Д. признава правото на собственост на своя брат само въз основа на двата акта за дарение, но не прави изявление, че той е собственик на основание придобивна давност и за изключване на конкретния имот от делбената маса. При успешно провеждане на 1 установителния иск имотът би следвало да се изключи от делбата. Влязлото в сила решение, с което е уважен установителен иск за собственост, формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали ищецът е собственик на вещта/имота. Влязлото в сила решение за отхвърляне на иск за делба поради уважаване на възражение на ответник, че е изключителен собственик, формира сила на пресъдено нещо за липса на съсобственост между страните, а не дали съответната страна, направила възражението, е собственик.

Направено е искане да се отмени Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д.

№ 75/2025 година на Окръжен съд Русе и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от адвокат Д. Ж. – пълномощник на З. Д. Д., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от лице, което има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 75/2025 година по описа на Окръжен съд Русе (първоначално гр. д. № 7109/2024 година на Районен съд Русе) е образувано въз основа на предявен от адвокат Л. П. – пълномощник на В. Д. Д., против З. Д. Д. установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „***********“ 3, с площ 222 кв. м, заедно с построените в него: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.3 (втори етаж от основната жилищна сграда, описана в два нотариални акта за дарение, втори етаж (ниво) на пристройката, представляващи в цялост един обект с общ идентификатор); самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.2 (само първото ниво от пристройката, за която е съставен констативен акт за собственост от 1994 година); сграда ************.3 – предназначение: гараж (подробно описан в нотариален акт за собственост на пристройка, изградена върху съсобствено място № 116, том VII, дело № 6213/30.09.1994 година); сграда ************.2, предназначение: жилищна сграда- многофамилна – от тази сграда ищецът притежава 1/2 идеална част от лятна кухня и тоалетна с реално ползване на двата обекта; сграда ************.4, предназначение: друг вид сграда за обитаване – остъклено 2 външно мозаечно стълбище до втори етаж, въз основа на давностно владение за период повече от 10 години – самостоятелно придобивно основание извън договор за дарение, удостоверен с нотариален акт № 61, том VII, дело 2661/4.11.1988 година; договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том XXXI, дело № 10474/10.11.1997 година.

Депозиран е отговор на исковата молба от адвокат Д. К. и адвокат Д. Ж. – пълномощници на З. Д., в който се изтъква, че не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост – З. Д. Д. не оспорва правото на собственост на В. Д. Д.; по гр. д. № 2522/2023 година на Районен съд Русе не се претендира делба на имота, находящ се в гр. Русе, ул. „***********“ 3; в делбеното производство е предявен иск по чл. 30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената част на З. Д. Д. от наследството, оставено от техните родители, с две дарения, извършени в полза на В. Д. Д.; при установяване накърняването на запазената част на З. Д. Д. от наследството, оставено от техните родители, нейното желание е да бъде компенсирана с част от останалото в наследство друго недвижимо имущество. Излагат се съображения за неоснователност на предявения иск.

С Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска на В. Д. Д. против З. Д. Д.; постановено е исковата молба с приложенията да се върне на ищеца на основание чл. 130 от ГПК. Първостепенният съд е формирал заключение, че сочените в исковата молба обстоятелства не обосновават наличие на правен интерес от водене на производството – липсват такива, касаещи оспорване на правото на собственост на ищеца; съществуване на фактическо състояние и/или възможност да придобие права при отричане на правата на ответника по иска; в отговора на исковата молба ответницата изрично заявява, че признава правата на ищеца по отношение на процесния имот; искането за признаване за установено, че ищецът е собственик по давност на имот, придобит на друго основание (дарения, които не се оспорват или отричат от ответницата) е недопустимо; между страните е висящо дело за съдебна делба на наследствени имоти, сред които не е този, предмет на установителния иск; по гр. д. № 2522/2023 година на Районен съд Русе е предявен иск за възстановяване на запазената част на З. Д. Д. именно поради факта, че признава извършените в полза на нейния брат дарения на имота и по силата на закона иска тяхното намаляване до размера, необходим за допълване на нейната запазена част от наследството.

Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

От данните по делото е видно, че въз основа на предявени от З. Д. Д. против В. Д.

Д. искове за делба и за намаляване на извършени в полза на последния дарения, обективирани в нотариални актове с №№ 61, том VII, дело 2661/4.11.1988 година; 154, том XXXI, дело № 10474/10.11.1997 година, до размер на запазената част от наследството, оставено от Д. В. Д. и С. Д. Д.. – 2/3 идеали части, е образувано гр. д. № 2522/2023 година по описа на Районен съд Русе. С протоколно определение от 6.02.2025 година производството по гр. д. № 2522/2023 година по описа на Районен съд Русе е спряно на основание чл. 229, 3 ал. 1, точка 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт на гр. д. № 7109/2024 година на Районен съд Русе (гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе).

Съставът на Районен съд Русе е направи извод, че В. Д. Д. е предявил иск срещу З. Д. Д. с предмет недвижим имот, включен в наследствената маса, с който се претендира установяване със сила на пресъдено нещо на правото му на собственост върху този имот; при установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на В. Д. Д. имотът ще следва да се изключи от делбената маса, а при извод, че посоченото лице не е изключителен собственик на имота – този имот ще бъде предмет на делбата.

Изводът на състава на Окръжен съд Русе за липса на правен интерес за признаването на В. Д. Д. за изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с адрес: гр.

Русе, ул. „***********“ 3, с площ 222 кв. м, заедно с построените в него сгради, описани погоре, въз основа на извършените в негова полза дарения и по давност е неправилен. В производството по гр. д. № 2522/2023 година по описа на Районен съд Русе са предявени искове от З. Д. Д. против В. Д. Д. по чл. 30 от Закона за наследството за намаляване на извършени в полза на последния дарения, удостоверени с нотариални актове с №№ 61, том VII, дело 2661/4.11.1988 година; 154, том XXXI, дело № 10474/10.11.1997 година, до размер на запазената част на З. Д. Д. от наследството, оставено от Д. В. Д. и С. Д. Д.. – 2/3 идеали части, и за извършване на делба на недвижимите имоти, изброени в исковата молба, включително на този, находящ се в гр. Русе, ул. „***********“ 3. Към момента производството за съдебна делба е висящо. С предявяването на установителния иск за собственост В. Д. Д. цели установявяне със сила на пресъдено нещо, че той е изключителен собственик на имота, описан в исковата молба по гр. д. № 75/2025 година по описа на Окръжен съд Русе, въз основа на двете дарения и изтекла придобивна давност. Едва след влизане в сила на решението за допускане на делбата иск за собственост, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, между съделителите би бил недопустим – със сила на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен. Обстоятелството, че с отговора на исковата молба се заявява липса на оспорване на правото на собственост на В. Д. Д. не е основание да се направи заключение за липса на правен интерес от предявяване на иска по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Същевременно въпросът относно възможността на придобиване на целия или част от имота по давност касае спора по същество, а не допустимостта на предявения установителен иск са собственост.

Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.

Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска на В. Д. Д. против З. Д. Д.; постановено е исковата молба с приложенията да се върне на ищеца на основание чл. 130 от ГПК, е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия – разглеждане по същество на предявения иск.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 624/29.05.2025 година по гр. д. № 75/2025 година на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска на В. Д. Д. против З. Д. Д.; постановено е исковата молба с приложенията да се върне на ищеца на основание чл. 130 от ГПК.

Връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5