Определение № 2143 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 16.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20221000501468 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1, предл.1 ГПК, образувано по молба вх.№ 13478/16.06.2022 г. на ответника по жалбата Б. А. А., чрез пълномощника му адвокат П. Б., с която заявява искане съдът да допълни постановеното по делото определение, с което оставя жалбата без разглеждане, по отношение на разноските, като осъди жалбоподателката К. Х.

А. да му заплати разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с частното производство.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната по молбата страна-К. Х. А.. Счита, че по този ред може да се иска допълване само на решение, не и на определение. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение. Сочи, че причина да обжалва с частна жалба спогодбата е изявлението на ответника, който веднага след делото е заявил, че няма да я спазва и действително не я спазва.

Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:

Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а по същество е неоснователна.

Искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е депозирано в законоустановения срок и не е предпоставено от изискването за представянето на списък за разноските по 1 чл.80 ГПК, който е предпоставка за допустимост на производството по чл.248 ГПК само при изменение на акта в частта за разноските, но не и при допълването му. В първата хипотеза се извършва поправка на грешки при определяне на размера на вече присъдени разноски, а във втората – липсва произнасяне по искането за разноските, какъвто е настоящият случай.

Искането обаче като неоснователно ще следва да бъде оставено без уважение, тъй като искането за присъждане на разноските направени в частното въззивно производство е преклудирано, доколкото не е заявено своевременно с отговора на частната жалба. Отговорността за разноски има относително самостоятелен характер, поради което и реализирането й следва да бъде предмет на изрично искане на страната, имаща право на разноски с оглед изхода на делото.

В този смисъл Определение № 295 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2019 г., III г. о., ГК, с което съставът на ВКС е приел неоснователност на искането за допълване на постановеното по делото определение, доколкото страната и с отговора на касационната жалба „не е заявила искане за присъждане на разноски; по делото не е бил приложен и друг документ, който да съдържа подобна претенция или да може да се тълкува в този смисъл /напр. списък с разноски (чието представяне е условие за допустимост единствено на искането по чл. 248, ал. 1 пр. 2 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските – не и на това по чл. 248, ал. 1 пр. 1 ГПК за допълването му, какъвто е разглеждания случай - т. 8 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС)/. Представеният с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие /както е и в настоящия случай с отговора на частната въззивна жалба ответникът по жалбата Б. А. А. е представил договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г./ сам по себе си не инкорпорира искане до съда за присъждане на разноски и не го замества. Предвид изложеното и доколкото не е бил надлежно сезиран, ВКС, с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, не е дължал произнасяне по такова и не би могъл валидно да присъди процесния адвокатски хонорар. Не е налице непълнота на формираната воля, респективно пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено искане за разноски. Предвид изложеното молбата за допълване на определението на основание чл. 248, ал.

1 пр. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.“.

2

Това разрешение се споделя напълно от настоящия съдебен състав, поради което молбата като неоснователна ще следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Апелативен съдСофия, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№

13478/16.06.2022 г. на ответника по жалбата Б. А. А., чрез пълномощника му адвокат П. Б. за допълване на определение № 1422/30.05.2022 г., постановено по в.ч.гр. д. № 1468/2022 г. на Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3