Решение № 69 от 21.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330205521 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №9876650, с който на Л. Ц. Н., ЕГН:**********, като законен представител на „Хидробетон“ ООД, на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва издадения срещу нея електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв. Р. Р., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище от представляващия страната – ст. юрисконсулт З.М.-П., са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му.

Претендират се разноски за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно 1

Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката е бил издаден електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 26.10.2024г. в 12:28 ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“ до №117 в посока на движение бул.

„Васил Априлов“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – система за измерване на скоростта тип „Celeritas MVD 2020“, с идентификационен номер на уреда 000355ВВ, за превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч при управление на МПС – специален автомобил „ВОЛВО ФМ“ с рег.№ ****. Автомобилът се движил в населеното място с установена скорост от 86 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост за населеното място 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „Хидробетон“ ООД, със законният представител на дружество Л. Ц. Н., която не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против нея електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същата се е движила със скорост от 86 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

2

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Л. Ц. Н., в качеството й на законен представител на „Хидробетон“ ООД, което дружество е ползвател на процесното превозно средство. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП Н., в качеството й на законен представител на дружеството, се явява отговорното лице, доколкото от данните по делото не се установява да е упражнила предоставеното й в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш да е представила в ОД на МВРПловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на цитираната Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – система за измерване на скоростта тип „Celeritas MVD 2020“, с идентификационен номер на уреда 000355ВВ. Същото е от одобрен тип 3 средство за измерване, с безсрочен срок на валидност. Техническото средство е преминало и през проверка, от която се заключава, че то съответства с одобрения тип /видно от протокол от проверка №145-СГ-ИСИС/17.10.2024г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. На снимката ясно се вижда регистрационният номер на моторното превозно средство, което е било заснето. Неоснователен е доводът, че на снимката се забелязват и други МПС, чиято скорост е установената с техническото средство. Следва да се отбележи, че техническото средство измерва скоростта с лазерен лъч, който се позиционира на нивото на номера на превозното средство и в снимковия материал ясно се вижда именно автомобилът, ползван от жалбоподателката.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр. Пловдив, бул. „България“ до №117 в посока на движение бул. „Васил Априлов“. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са 4 посочени GPS координатите. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020г., постановено по КАНД №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г., постановено по КАНД №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Основното възражение на жалбоподателката е свързано с обстоятелството, че хартиената разпечатката от монтирания дигитален тахограф, който регистрира и съхранява информация за скоростта на движение на автомобила, времето на управление, прекъсване и почивка, показва, че във времевия период на установеното с техническото средство нарушение, а именно в 12.28 часа, автомобилът се е движил със скорост от около 50 км/ч. Възражението е абсолютно неоснователно. Следва да се отбележи, че от посочената разпечатка не може по несъмнен начин да се установи скоростта на управление на автомобила, тъй като часът на тахографа може да е грешен, обикновено поради човешка грешка при въвеждане или при настройка, като може да не е синхронизиран с официалното време. В тази връзка следва да се посочи, че протоколът от контролната проверка е от дата 27.04.2023г., т.е. доста време преди датата на нарушението, а последваща проверка на тахографа не е била извършвана. Поради това и съдът намира, че разпечатката от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила, не опровергава по никакъв начин установеното с годно техническо средство нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Неоснователно е и възражението, че установената скорост от 86 км/ч не е възможно да бъде развита от автомобила, тъй като за него е производствено 5 установено ограничение от 90 км/ч, което е посочено в б.“Т“ от свидетелството за регистрация. В случая отчетената от техническото средство скорост е 89 км/ч, като е приспаднат толеранс от минус 3 км/ч и установената скорост е 86 км/ч., т.е. под производствено установеното ограничение от 90 км/ч. В тази връзка само за пълнота следва да се посочи, че в хартиената разпечатката от монтирания дигитален тахограф се установява скорост от почти 90 км/ч., макар и отразена в разпечатката в различен времеви момент.

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) е била превишена с 32 км/ч.

Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.