Решение № 49 от 29.05.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20211880100628 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М. И. Н. от гр. С., жк. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , против И. Д. Г. от с. С., общ. С., мах. „...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.

47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 18.07.2013 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 374/2013 г. по описа на Районен съд Своге. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ с № 337 от 18.07.2013 г., като на основание чл. 418 ГПК съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на банката за следните суми : 7000 лева – главница (непогасена втора вноска по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 09.01.2013 г., с падеж 01.07.2013 г. ), 33,12 лева – лихва от 02.07.2013 г. до 18.07.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и 641 лева – разноски по делото. Вземането произтича от документ по чл. 417 ГПК – договор за заем от 09.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите на страните. Ищецът иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че Г. дължи на Н. горепосочените суми за главница и лихва, като се претендират още и направените по делото разноски.

Отговор е подаден от особения представител, назначен от съда на ответника. Изложени са съображения за недопустимост на предявените 1 искове, евентуално за тяхната неоснователност. Оспорено е получавеното от Г. на заемната сума. Направено е изрично възражение, че вземанията са погасени по давност.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съображенията изложени в исковата молба и в отговора.

По делото са събрани писмени доказателства : ч.гр.д. № 374/2013 г. и ч.гр.д. № 187/2013 г., двете по описа на Районен съд Своге , както и изпълнително дело № 97/2014 г. (вкл. дела с №№ 2270 и 3375 на частен съдебен изпълнител С. Я.) и изпълнително дело № 152/2018 г. на частен съдебен изпълнител В. Н.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

С писмен договор за заем от 09.01.2013 г., сключен между М. Н. – като заемодател и И. Г. – като заемател, ищецът е предал в заем и собственост на ответника сумата от 21000 лева, а той се е задължил да му я върне на три месечни вноски, всяка от тях по 7000 лева. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, като втората вноска се дължи на 01.07.2013 г. По заявление подадено от ищеца е образувано ч.гр.д. № 374/2013 г. по описа на Районен съд Своге. По него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ с № 337 от 18.07.2013 г., като на основание чл. 418 ГПК съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на банката за следните суми : 7000 лева – главница (непогасена втора вноска по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 09.01.2013 г., с падеж 01.07.2013 г. ) и 33,12 лева – лихва от 02.07.2013 г. до 18.07.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2013 г. до изплащане на вземането.

На 18.07.2013 г. е издаден изпълнителен лист, който с молба от 01.08.2013 г. е представен по изп. дело № 2270/2013 г. на частен съдебен изпълнител С. Я. С разпореждане от 05.08.2013 г. вземането е присъединено към изпълнителното дело. На 08.08.2013 г. е изпратено запорно съобщение, а на 22.08.2022 г. е наложен запор върху банковите сметките на длъжника в „Райфайзенбанк (Блългария)” ЕАД. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на съсед на длъжника на 27.08.2013 г., поради което не е налице редовно връчване. На 01.11.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника и в други банки. Съобщението до длъжника за наложените запори не е връчено, тъй като лицето е в чужбина, а майка му отказва да получи писмото. С разпореждане от 31.01.2014 г., и по молба на взискателя, изпълнителното дело е изпратено на частен съдебен изпълнител С. Я., при когото е образувано изпълнително дело № 97/2014 г. На 11.08.2014 г. от пълномощника на взискателя е поискано да се насрочи и извърши опис и оценка на движими вещи, които се намират в жилището на длъжника. Уведомлението за преобразуваното дело и насрочения опис е получено от майката на длъжника.

На 17.10.2017 г. от взискателя е поискано да бъде извършена проверка в Българска народна банка (БНБ), и ако бъдат открити сметки да бъде наложен запор. С постановление от 23.10.2017 г., влязло в сила на 02.02.2018 г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 2

09.03.2018 г. са вдигнати наложените запори. С молба от 16.08.2018 г. е поискано образуване на ново изпълнително дело, като бъде извършена проверка в регистрите на БНБ и Националния осигурителен институт и да бъдат наложени запори, а в поканата за доброволно изпълнение да се съобщи на длъжника и се насрочи дата за опис на движимите вещи в дома му.

Образувано е изпълнително дело № 152/2018 г. на частен съдебен изпълнител В. Н. Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) не е връчена, като в съобщението е отбелязано : „преместен”. ПДИ е връчена чрез залепване на уведомление, като последното е залепено на входната врата на имота на 19.02.2019 г. Следователно ПДИ, с приложени към нея препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист, е връчена чрез залепване на уведомление едва през 2019 г. На 13.08.2021 г. е указано на заявителя, че може да предяви иск, съобщението е получено на 31.08.2021 г., а исковата молба е изпратена по пощата на 29.09.2021 г. и е получена в съда на 01.10.2021 г. С оглед на изложената фактология предявеният иск е допустим, тъй като е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и заповедта не е влязла в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените искове са изцяло основателни. Доказано е съществуването на вземанията, както и техния размер. Ответната страна не доказа никакви факти, които да изключват или погасяват прав ата на ищеца От представените и приети доказателства се установява, че е налице валидна облигационна връзка между страните и парично задължение, което не е изпълнено от ответника в уговорения срок. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне на заемодателя заетата сума”, което е удостоверено с подписа му положен пред нотариус. Вземанията не са погасени по давност, тъй като давностният срок започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, а тя и към днешна дата не влязла в сила (чл. 416 ГПК). На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на законната лихва, предвидена в т. 3 от договора, съответства на претендираното. Следователно са налице всички материални предпоставки, които обуславят основателността на предявените искове.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от М. Н.. Съдът счита възражението за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, и чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1400 лева.

Заплатената държавна такса е в размер на 189 лева, а възнаграждението на особения представител е 340 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които са в общ размер на 641 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът 3

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на И. Д. Г. от с. С., общ. С., мах.

„...” № , ЕГН **********, че дължи на М. И. Н. от гр. С., жк. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, сумата от 7000 лева – представляваща главница (непогасена втора вноска по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 09.01.2013 г., с падеж 01.07.2013 г. ), и сумата от 33,12 лева – законна лихва върху главницата, начислена за периода от 02.07.2013 г. до 18.07.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда И. Д. Г. от с. С., общ. С., мах. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на М. И. Н. от гр. С., жк. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , направените по настоящото дело разноски в общ размер на 1929 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК .

Осъжда И. Д. Г. от с. С., общ. С., мах. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на М. И. Н. от гр. С., жк. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , сумата от 641 лева – направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 374/2013 г. по описа на Районен съд Своге.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4