Решение № 1530 от 28.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Варна, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100502333 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 25271/16.08.2023 год. по рег. на ЧСИ Д.

Я. с рег. № 711, подадена чрез процесуален представител от С. П. С. – длъжник по изпълнението, срещу постановление за разноските, обективирано в съобщение с изх. № 21379/07.07.2023 год. по изп. дело № 20237110400377 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, с което в тежест на длъжника са вменени разноски по изпълнението, съответно: сумата от 60 лева с вкл. ДДС – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ; сумата от 119, 20 лева, включваща такси по т. 1; т. 3; т. 5; т.

9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, от които 116, 60 лева са авансово платени от взискателя и сумата от 4387, 78 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 11080/30.03.2023 год. по същото изпълнително дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че актовете на частния съдебен изпълнител, с които на жалбоподателя-длъжник по изпълнението, са вменени задължения за заплащане на разноски по изпълнението – съобщението с изх.

№ 21379/07.07.2023 год. и поканата за доброволно изпълнение с изх. № 11080/30.03.2023 год. по изп. дело № 20237110400377 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, са незаконосъобразни, като се настоява за отмяната им.

Жалбоподателят счита, че не дължи никакви разноски по изпълнението, твърди, че ЧСИ незаконосъобразно ги е начислил, начислил ги е преждевременно, а също и че погрешно е определил техния размер. Навежда, че размерът на разноските, п о с о ч е н и в съобщениет о с изх. № 1

21379/07.07.2023 год. се различава от размера, определен в поканата за доброволно изпълнение. Излага още, че след като му е връчена поканата за доброволно изпълнение, е оспорил вземането по изпълнителния лист по исков ред като погасено по давност, образувано е търг. дело № 320/2023г. по описа на ОС-Варна, т. о., допуснато е обезпечение на иска му, издадена е обезпечителна заповед с наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.

Петрова - Я., заповедта е изпълнена и изп. дело е спряно.

Въз основа на изложеното счита, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като при спряно изп. дело начисляването на разноски в тежест на длъжника е незаконосъобразно, респ., разноските са начислени преждевременно. Отделно от това таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4387, 78 лева съгласно съобщението и 4469,42 лева, съгласно ПДИ също е неоснователно и преждевременно начислена, тъй като по делото няма събрани никакви суми от ЧСИ, за да се начислява същата, а освен това при спряно дело ЧСИ не следва да извършва каквито и да е действия, вкл. и да начислява такси и разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София, писмени възражения по жалбата не са подадени.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител счита, че жалбата против постановлението за разноските, обективирано в ПДИ и в съобщението за спиране на изпълнителното дело, в частта им относно определените разноски по т. 1; т. 3; т. 5; т. 9, т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, е недопустима, а в частта относно сумата от 60 лева – такси по т. 4 от ЗТРЗЧСИ е неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 377/2023 год. по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711 и с район на действие района на ОС-Варна е образувано на 29.03.2023 год. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София и въз основа на приложени договор за цесия от 28.09.2018 год., скл. между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище гр. София /цедент, прехвърлител/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София /цесионер, приобретател/ и изп. лист от 15.01.2023 год., изд. по ч. гр. дело № 11303/2012 год., с който длъжникът С. П. С. от гр. Варна е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище гр. София следните суми: 1) сумата от 15 188, 55 евро, от която: 13 665, 55 евро – главница до 03.08.2012 год.; 1036, 23 евро – неплатена договорна лихва за периода 01.12.2011 год. – 03.08.2012 год. вкл., 456, 77 евро – неплатена санкционираща лихва за периода 04.04.2012 год. – 03.08.2012 год. вкл.; 30, 00 евро – неплатена заемна такса към 03.08.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата от 13 665, 55 евро, считано от 03.08.2012 год. до окончателното й изплащане; 2) сумата от 1341, 18 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 11303/2012 год. на РСВарна.

Извършено е проучване имущественото състояние на длъжника С. С.; наложен е запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от Раяленд 2

ООД, както и върху банковите му сметки в „Юронбанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД.

Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. № 11080/30.03.2023 год. е връчена на длъжника на дата 13.04.2023 год. В същата е посочено, че длъжникът, освен сумите по изпълнителия лист, дължи и разноски по изпълнението, съответно: 150 лева – разноски по изпълнителното дело и 4469, 42 лева – такси по ТТРЗЧСИ. В двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, вменените с ПДИ в тежест на длъжника разноски по изпълнението не са обжалвани.

На 07.07.2023 год. длъжникът, чрез процесуален представител адв. Д. А. от АК-Варна, е представил по изпълнителното дело обезпечителна заповед № 47/03.07.2023 год., издадена по търг. дело № 320/2023 год. по описа на ОСВарна, търг. отделение, с която е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 377/2023 год. по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711.

В изпълнение на обезпечителната заповед, с постановление от 07.07.2023 год. ЧСИ Д. Я. е спряла производството по изп. дело № 377/2023 год.

Съобщения за спиране на изпълнителното производство са изпратени на третите задължени лица /работодателя на длъжника и две банки/, на взискателя и на длъжника – общо пет броя съобщения.

В съобщението с изх. № 21379/07.07.2023 год. /за което съобщение в изп. дело липсват данни кога е връчено на длъжника/ е посочено, че с постановление са определени дължими от длъжника такси и разноски по изп. дело в размер на 60 лева – по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Посочено е също, че към дата 07.07.2023 год. по изп. дело има неплатени от длъжника такси и разноски в размер на 119, 20 лева по т. 1; 3; 5; 9 и 31 от ТТРЗЧСИ, от които 116, 20 лева са авансово внесени от взискателя, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4387, 78 лева, които са определени с влезли в законна сила постановления.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата в частта й, с която се обжалват вменените в тежест на длъжника разноски, посочени в ПДИ с изх. № 11080/30.03.2023 год. по изп. дело № 377/2023 год. на ЧСИ Д. Я., повторно посочени и в съобщението с изх. № 21379/07.07.2023 год. по същото изп. дело, е процесуално недопустима, тъй като е подадена след срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Установено е, че ПДИ е връчена на длъжника на дата 13.04.2023 год. /в жалбата си длъжникът не оспорва връчването на ПДИ, а напротив – признава, че му е връчена/ и срокът за обжалване на определените в ПДИ разноски е изтекъл на 27.04.2023 год. – четвъртък, присъствен ден. В съобщението с изх.

№ 21379/07.07.2023 год. не са определяни и вменявани в тежест на длъжника нови, допълнителни разноски по изпълнението по т. 1; 3; 5; 9; 31 и по т. 26 от ТТРЗЧСИ, извън определените в ПДИ, а само е посочено, че са дължими, тъй като са определени с предходен акт на ЧСИ за разноските, който не е 3 обжалван и е влязъл в сила.

Доводите на жалбоподателя, че в ПДИ не му била указана възможността да обжалва разноските по изпълнението, вменени му в тежест с ПДИ, поради което и срокът за обжалването им не бил изтекъл, настоящият състав счита за неоснователни, тъй като съдебният изпълнител няма подобно задължение, а нормата на чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима в случая.

При това положение в посочената по – горе част жалбата е процесуално недопустима и производството в тази част следва да се прекрати.

В частта й относно вменените в тежест на длъжника разноски в размер на 60 лева – дължими такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ, посочени в съобщението с изх. № 21379/07.07.2023 год., жалбата е неоснователна.

Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева. В случая са изпратени пет броя съобщения за спиране на изпълнителното производство – две до страните и три до третите задължени лица – при което и съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ дължимата сума, вменена за плащане от длъжника, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, е 60 лева с вкл. ДДС.

Доводите в жалбата, че разноските били преждевременно определени, с оглед постановеното от съда спиране на изпълнението до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по търговско дело № 320/2023 год. по описа на ОС-Варна, търг. отделение, поради което и към момента са недължими, настоящият състав счита за неоснователни. Спирането на изпълнението, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1, предл. трето ГПК, няма за последица недължимост на разноските по изпълнението от страна на длъжника, доколкото тази хипотеза не попада в обхвата на нито едно от изключенията на чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Отделен е въпросът, че ако искът на длъжника по чл. 439 ГПК бъде уважен, изпълнителното производство се прекратява в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, което влече след себе си заличаване с обратна сила на всички извършени изпълнителни действия /с изключение на случаите, обхванати в чл. 433, ал. 5 ГПК, какъвто настоящия не е/, а също и освобождаване на длъжника от отговорност за всички разноски по изпълнението, като последните остават за сметка на взискателя, а за невнесените, но дължими от взискателя разноски частният съдебен изпълнител разполага с правната възможност да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК против взискателя и впоследствие да ги събере принудително от последния – чл. 79, ал. 3ЧСИ. Без значение е и обстоятеството, че в конкретния случай, с оглед съдържащите се в изпратеното на ОС-Варна копие от изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител Д. Я. изобщо не е имала основание да образува изпълнително дело, предвид липсата на надлежни доказателства, от които да се установи, че настоящият взискател, по чиято молба е образувано изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София, е правоприемник на кредитора по изпълнителния лист – „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище гр.

София – в случая липсват писмени доказателства, които да удовлетворяват 4 изисксванията на чл. 429, ал. 1, изр. второ от ГПК, установяващи, че праводателят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище гр. София – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище гр. София е правоприемник на кредитора по изпълнителния лист от 15.01.2023 год., изд. по ч. гр. дело № 11303/2012 год., а именно: на „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище гр. София.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело 2333/2023 год. по описа на ОС-Варна по жалбата с вх. № 25271/16.08.2023 год. по рег. на ЧСИ Д. Я. с рег.

№ 711, подадена от С. П. С. – длъжник по изпълнението, В ЧАСТТА Й срещу постановление за разноските, обективирано в съобщение с изх. № 21379/07.07.2023 год. по изп. дело № 20237110400377 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, В ЧАСТТА МУ, с която в тежест на длъжника са вменени разноски по изпълнението в размер на 119, 20 лева, включваща такси по т. 1; т. 3; т. 5; т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, от които: 116, 60 лева са авансово платени от взискателя и в размер на 4387, 78 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, КАКТО И В ЧАСТТА Й срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 11080/30.03.2023 год. по същото изпълнително дело;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 25271/16.08.2023 год. по рег. на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, подадена от С. П. С. – длъжник по изпълнението, В ЧАСТТА Й срещу постановление за разноските, обективирано в съобщение с изх. № 21379/07.07.2023 год. по изп. дело № 20237110400377 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, В ЧАСТТА МУ, с която в тежест на длъжника са вменени разноски по изпълнението в размер на 60 лева, съставляващи такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ.