Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 15.02.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4703/2022
Вид
Решение № 200
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.367 · Търговски закон
  • чл.367, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Плевен, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430104703 по описа за 2022 година

Производство по искова претенция с правно основание чл.367 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, против „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***. В ИМ се твърди, че по заявка от 12,04,2022 г. извършили транспорт от ***, по заявка на ответното дружество, като договореното навло било 3755,20 лева с ДДС, а по заявка от 19,04,2022 г. извършили транспорт от ***, до гр.***, отново по заявка на ответника, като договореното навло било 4341,95 лева с ДДС. Твърди се, че за двата транспорта били издадени съответните превозни и счетоводни документи, но все още не било постъпило плащане. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 8097,15 лева, представляваща възнаграждение за извършени транспортни услуги по заявки на ответника, за които са издадени фактури №1001016377/19,04,2022 г. и №1001016398/26,04,2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31,08,2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски. В 1 съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи иска и да постанови неприсъствено решение, тъй като са налице процесуалните предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

- на ответника „***, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.37 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание, видно от съобщение на л.45 от делото. Въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито е изпратил представител в проведеното публично съдебно заседание.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от договори-заявки за извършени транспортни услуги, за които са издадени и съответните превозни и счетоводни документи. За извършените услуги ищецът е издал данъчни фактури. Сочи, че в уговорения между страните срок в съответните фактури, ответното дружество не е изпълнило задължението си да плати сумите по тях.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.367 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

2

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане №8814/31,08,2022 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение №5245/22,12,2022 г. проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца разноски, за които съдът констатира, че са в размер на 324,00 лева за внесена държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.367, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД „****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, сумата от 8097,15 лева, представляваща възнаграждение за извършени транспортни услуги по заявки на ответника, за които са издадени фактури

№1001016377/19,04,2022 г. и

№1001016398/26,04,2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31,08,2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** ***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, сторените по настоящото дело разноски в размер на 324,00 лева за внесена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3