Протокол № 582 от 15.06.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 582 гр. Пазарджик , 08.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220100882 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът Г. Г. ТР. - редовно призована, не се явява. За него се явява адв.

И.Т. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ИМ, представя договор за правна защита и съдействие днес.

Ответното дружество „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД - редовно призовани, не изпращат законов представител. Същото се представлява от адв. Е. П. от АКПазарджик - надлежно упълномощена от днес, представя пълномощно.

Свидетелката АТ. П. Г. - редовно призована, се явява лично.

Вещото лице Цв. Хр. К. - редовно призована, не се явява. От същата е постъпила молба с вх. № 9964/03.06.2021 г., с която уведомява, че е възможно да закъснее за провеждането на делото и моли да бъде изчакана, поради служебна заетост в РС-Пещера.

АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т.: Поддържам предявените искове.

АДВ. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Моля да отхвърлите исковете на основание, че му е предлагана работа на работникът, а той е отхвърлил предложението. Работникът не е изпълнявал трудовите си функции и на това основание искаме отхвърляне на исковете. Трудовото му правоотношение му е прекратено поради „липса на качества“. Водим и допуснатия ни свидетел при режим на довеждане.

АДВ. Т.: Неизпълнението на трудовите функции е с дициплинарно наказание. Ние твърдим, че ищецът не е престирал труда си, те са били в отпуск, по-скоро има издадена Заповед по чл. 120в от КТ от работодателя, която Заповед е приложена и ответната страна, за преустановяване на работа при обявено извънредно положение. Работодателят не е давал достъп въобще на ищецът да стъпва там на работа. Те не са го викали по никакъв начин.

Твърдението ми е доказано и от административния орган по този случай. Ние признаваме, че той не е бил на работа, но не по негова вина, а във връзка със Заповедта по 120в. Обещавано му е, че ще му се заплати, обещавано му е възнаграждението.

АДВ. П.: Тази заповед е за част от работниците и за част от предприятието, не е за всички.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от Г. Г. ТР., в която се твърди, че с ответното дружество „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК: *** са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжност “Шофьор на тежкотоварен автомобил”, като твърди, че е управлявал МПС-та над 12 тона, на постоянен трудов договор № 4 от 08.08.2016 г.

Твърди се, че на 10.07.2020 г. му е била връчена Заповед № 018/07.07.2020 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по 2 горецитирания трудов договор от управителя на дружеството АН. С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, с която го уведомяват, че считано от 08.07.2020 г. трудовото му правоотношение се прекратява. В горепосочената заповед, като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено:

Предизвестие от работодателя. Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 13388203026081/08.07.2020 г.

Твърди се, че ищецът е подал сигнал на 09.07.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик, с искане да се направи проверка на случая, във връзка с прекратяването на трудовия му договор, откъдето е получил отговор.

Твърди се, че при тази проверка ответното дружество е представило 2 бр. молби и заповеди от него, (но неподписани от него) за ползване на неплатен отпуск считано от 01.04.2020 г. д о 30.04.2020 г. - 20 дни и от 04.05.2020 г. до 11.05.2020 г. за 5 дни. Ищецът твърди, че молби за ползване на неплатен отпуск не е входирал при работодателя си никога. В горепосочените периоди е бил на разположение на работодателя си, но не е правил курсове с камионите, поради липса на работа и заради извънредното положение във връзка с COVID 19.

Твърди се, че им е било обещано, че ще им платят възнагражденията, но започнали да изплащат текущите им заплати. При разговор със счетоводителката и на въпрос защо бавят възнагражденията за старите периоди, са му заявили, че нямало пари и при първа възможност ще му ги изплатят, което не е било сторено и до датата на завеждане на ИМ.

Твърди се също, че ДИТ е установил, че ищецът е осигуряван на категория труд, различен от действително полагания от него. Твърди се също, че ДИТ е установил, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск, но съгласно разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.5, чл.156, ал.2 от КТ и чл.2, т.29 от НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, ищецът попада в категорията работници, на които се полага допълнителен платен годишен отпуск.

Твърди се, че на 10.07.2020 г. на ищецът е връчена Заповед № 018/07.07.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 4 от 08.08.2016 г. от 3 управителя на дружеството АН. С., в която се посочва, че считано от 08.07.2020 г., трудовото му правоотношение се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“. Ищецът е счел, че трудовото му правоотношение не е прекратено законосъобразно, поради което е обжалвал уволнението си на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“ пред Районен съд - Пазарджик, като е образувано гр. дело №2359/2020 г. Делото приключи с одобрена от съда съдебна спогодба, с която ответното дружество признава уволнението за незаконосъобразно.

Твърди се, че към настоящия момент, ответникът „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК:*** не е изплатил полагащото се трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - 20 дни и от 04.05.2020 г. до 11.05.2020 г. за 5 дни, както и допълнителен платен годишен отпуск, който ми се полага съгласно разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.5, чл.156, ал.2 от КТ и чл.2, т.29 от НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, тъй като работех като „шофьор“ на МПС-та над 12 тона.

Подадено е заявление с вх. № 5419/29.03.2021 г., с което се уточнява петитума на ИМ, а именно в следния смисъл:

Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК:*** дължи заплащане на дължимото трудово възнаграждение към ищеца, с включен клас прослужено време, за периодите: от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. - 20 дни в размер на 610 лева и лихва за забава от 01.05.2020 г. до 08.03.2021 г. в размер на 50 лева, дължима от датата на деня следващ деня на падежа на трудовото възнаграждение до завеждане на исковата молба. от 04.05.2020 г. до 11.05.2020 г. за 5 дни в размер на 100 лева и лихва за забава от 01.06.2020 г. до 08.03.2021 г. в размер на 5 лева, дължима от датата на деня следващ деня на падежа на трудовото възнаграждение до завеждане на исковата молба.

Да осъди ответника, да заплати на ищеца полагащия му се 4 допълнителен платен годишен отпуск за 2019 г. - 5 дни и 2020 г. - 2 дни, общо 7 дни, като обезщетението за тях е в размер на 140 лева, съгласно Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, попадам в категорията работници, на които се полага допълнителен платен годишен отпуск, който не ми е заплатен при прекратяване на трудовото ми правоотношение на основание чл. 224, ал. 1 и ал.2 от КТ, ведно с лихвата за забава от датата, на която е трябвало да ми бъде изплатен до завеждане на исковата молба, както и лихва за забава от 12.12.2020 г. до 08.03.2021 г. в размер на 3 лева, за дължим, но незаплатен допълнителен платен годишен отпуск за 2019 г. - 5 дни и 2020 г. - 2 дни, общо 7 дни .

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и по размер.

Не е спорно между страните, че са били в трудови правоотношения по трудов договор № 4/08.08.2016 г., както и че на 10.07.2020 г. на ищеца е връчена Заповед № 018/07.07.2020 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: предизвестие от работодател.

Твърди се, че ответното дружество, което е с предмет на дейносттранспортна дейност е било изключително затруднено да изпълнява същата по време на извънредното положение, поради което на 16.03.2020 г. е издадена Заповед по чл. 120в от КТ за преустановяване на работа на предприятието. По разпореждане на управителя фирмата е възстановила дейността си, считано от 1 април 2020 г. Към 1 април 2020 г. ответното дружество е разполагало с 4 лица на длъжност “шофьор“. Твърди се, че са извършвани вътрешни транспортни курсове за страната и такива са предлагани на ищеца, но същият е отказвал да извършва транспортни курсове, а в същото време е искал да получава трудовото си възнаграждение.

Представят се доказателства в тази насока

Твърди се, че ищецът не е притежавал качества за работа в екип, което 5 обаче не е посочено в уволнителната заповед /посочено е най-общо липса на качества на работника/, тоест същата не е била мотивирана, поради което е и съгласието по делото за признаване на уволнението да приключи със споразумение.

Твърди се, че ищецът видно от трудовия му договор е бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ код по класификатора на длъжностите НКПД 83322009, поради което не попада сред лицата, имащи право на допълнителен платен годишен отпуск съгласно Наредбата за определяне на видовете работа.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с. чл.

242 от КТ и чл. 156 от КТ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на ищцовата страна, че следва да докаже, че е престирала труда си през исковия период.

Ответникът следва да докаже, че е заплатил положения труд на ищеца през процесния период.

АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. Т.: Правя искане да ми се издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред ОО „Автомобилна Администрация“ гр. Пазарджик да посочат за периода от 01.04.2020 г. - 11.05.2020 г. какви автомобили са се водили на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД като вид, марка, модел и тонаж. Нямам други доказателствени искания, да пристъпим към разпита на допуснатите свидетели.

АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания на този етап. Да пристъпим към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ

6

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.: