Решение № 438 от 05.07.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Враца, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420101548 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби от Р. И. Л., действащ като ЕТ „Р. Л.“, ЕИК ******, чрез адв. Ц. С., против Община Враца, Булстат 000193115.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.1993 г. между кмета на Община Враца и ЕТ „И. Л.“, чиито правоприемник е ищецът ЕТ „Р. Л.“, е сключен договор за наем на подблоково пространство в ЖСК „****“, на адрес: ****************, за срок от 5 години. Уговорено е, че месечният наем е за сметка на довършителните работи в обекта по ПСД.

Сочи, че на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП /отм./ и Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг и конкурс от лица по чл.

35 ЗППДОбП Врачанският общински съвет е приел предложението на ЕТ „И. Л.“ № П94-И-5/11.11.1994 г. и е взето Решение № 117/10.04.1997 г., обнародвано в ДВ, бр.

40/1997 г., да му продаде процесния имот.

Твърди се, че продажбата не е довършена поради бездействието на общинската администрация, като следвало да се изготви договор, но такъв не бил сключен. Счита, че от деня на взимане на решението за открИ.е на процедура по приватизация на ОбС – Враца ЕТ „И. Л.“ от държател е станал владелец на имота и е започнал да го владее като свой. Твърди, че решението на ОбС – Враца е правно основание, годно да го направи собственик. В подкрепа на твърдението си за осъществявано владение счита и участието на Р. Л. в качеството му на инвеститор на 16.12.1997 г. в комисия, назначена със заповед на Ръководителя на РИТСК – Враца, както и издаденото разрешение за 1 ползване на строежа с акт № 63/23.12.1997 г., като собствеността е отразена на ЕТ „Р.

Л.“.

Сочи, че за времето от момента на решението за приватизация до настоящия момент ищецът владее имота като свой и извършва всички действия като собственик, постоянно и непрекъснато, владението му е несъмнено, спокойно и явно, не е било прекъсвано или смущавано и до момента. Счита, че е добросъвестен владелец, тъй като владее на правно основание, годно да го направи собственик – решението за приватизация на процесния имот.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато в отношенията му с ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********.25 в гр. Враца, община Враца, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КК и КР от 13.01.2023 г., с адрес на имота: ****************, **********, в сграда с идентификатор ***********, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 81,50 кв.м, при съседи: на същия етаж:

***********.5, под обекта: няма, над обекта: ***********.14, ***********.13, на основание изтекла придобивна давност, считано от 10.04.1997 г. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната община, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че сградата, в която се намира процесният имот, е построена върху държавна земя въз основа на Заповед № 867/21.08.1984 г. на Председателя на ИК на ОбНС, с която е отстъпено право на строеж за изграждане на ЖСК „****“ – за задоволяване на жилищните нужди на членовете на кооперацията. Сочи се, че в сградата е изграден обществен клуб (ОФ клуб) със салон за събирания, библиотека, фоайе и обслужващи помещения, актувано с АЧОС № 300/10.05.2001 г. с инвеститор Община Враца.

Заявява, че с Решение № 61 по Протокол № 8/26.03.1992 г. на Общински съвет Враца, е приета Наредба за условията, реда и процедурите за отдаване под наем чрез анонимен конкурс, като на основание чл. 10 е обявен конкурс за отдаване под наем Подблоково пространство на блок „****“(до Тубдиспансера) с площ от 96 кв. м, без заплащане на наем, за определен срок, срещу „довършване” на строителните работи по помещението. Твърди, че след провеждане на процедурата е сключен Договор № 93125/11.10.1993 г., с който Община Враца е отдала под наем на ЕТ „И. Л.“ /праводател на ЕТ „Р. Л.“/, обект „Обособена част от подблоково пространство“ в ж.к. „****“, ул.

„*************“ ********, за срок от 5 години, изтекъл на 11.10.1998 г., за „************“. В чл. 4.2 от договора между страните е уговорено заплащането от страна на наемателя на месечна наемна цена в размер на 1 870 лв. неденоминирани 2 лева, като на последната страница от договора е отразено, че „наемът е за сметка на довършителните работи съгласно ПСД“. С протокол-образец № 16 от 23.12.1997 г. на Държавна приемателна комисия е прието, че извършеното от инвеститора и бъдещ ползвател на строежа ЕТ „Р. Л.“ преустройство на обекта в ЖСК „****“, който първоначално е предназначен за **********, е изпълнено съгласно одобрените проекти и може да използва с предназначение за „*************“.

Не се оспорва, че с Решение № 117/10.04.1997 г. на Общински съвет-Враца за обекта е открита процедура за приватизация по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.), както и че с Решение № 3192/09.04.2004 г. по адм. дело № 9827/2003 г. по описа на ВАС, по силата на § 7 ПЗР на ЗППДОП (отм.) наемният договор е счетен за безсрочно сключен от момента на приемане на решението за приватизирането му. Също така не се оспорва, че започналата процедурата по приватизация не е завършена, но се сочи, че е поради изразено несъгласие от страна на правоприемника ЕТ „Р. Л.“ за приемане на съобщената цена, обективирана в проекто-оценка на обекта и договор за покупкопродажба по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП (отм.) не е сключен.

Сочи, че за периода от 11.10.1998 г. до 01.07.2022 г. ЕТ „Р. Л.“ не е заплащал наемната цена за ползвания обект, поради което с писмо-предизвестие изх. № 7000115/27.05.2022 г. на Община Враца, е уведомен, че наемното правоотношение, възникнало между праводателя му ЕТ „И. Л.“ и Община Враца, е прекратено, считано от 01.07.2022 г. /вж уточнителна молба вх. № 14715/28.11.2023 г. – л. 166/. Сочи, че със Заповед № 1197/27.07.2022 г. на Кмета на Община Враца, е наредено изземването на общинския имот – частна общинска собственост, поради това, че лицето го държи без правно основание.

Твърди, че предварителното изпълнение на тази Заповед по жалба на ЕТ „Р. Л.“ е отменено с Определение № 7858/13.09.2022 г. по административно дело 7685/2022 г. по описа на ВАС и със Заявление № 9400-0-12407/15.09.2022 г. ЕТ „Р. Л.“ поискал предаването на помещението, предмет на заповедта за изземване, като същото е извършено на 19.09.2022 г.

Заповедта за изземване е обжалвана от ЕТ „Р. Л.“, като същата е потвърдена като законосъобразна с влязло в сила Решение № 2802/16.03.2023 г. по адм. дело № 321/2023 г. по описа на ВАС и е принудително изпълнена на 24.04.2023 г., когато имотът е иззет от физическото лице-търговец.

Счита, че след прекратяване на договора за наем и по – конкретно за периодите от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г. и от 19.09.2022 г. до 23.04.2023 г., ЕТ „Р. Л.“ е продължил да ползва недвижимия имот-частна общинска собственост въпреки противопоставянето от страна на наемодателя, поради което с писмо изх. 26002536/30.09.2022 г. бил поканен да заплаща на Община Враца месечно парично обезщетение в размер на 427,50 лв., определен съгласно Приложение 1- Тарифата за 3 определяне на началния размер на месечния наем за 1 кв. м. при предоставяне на помещения, терени и места към Наредба за реда за придобИ.е, управление и разпореждане с общинско имущество, но той отказал. Счита, че за посочените периоди му се дължи обезщетение за пропуснати ползи в размер на средния пазарен наем на вещта /вж молба вх. № 15795/18.12.2023 г. – л 173/.

Поради изложеното, в писмения отговор са инкорпорирани и предявени насрещни осъдителни искове, уточнени с молба вх. № 14715/28.11.2023 г. /л. 166/, вх.

№ 15795/18.12.2023 г. /л. 173/ и молба вх. № 3100/01.03.2024 г. /182-183/ против Р. И.

Л., действащ като ЕТ „Р. Л.“, ЕИК ******, за осъждането му да заплати на Община Враца следните суми:

Сумата от 14 834,25 лева /34 месеца и 21 дни по 427,50 лева месечно/ дължими наемни вноски за периода от 10.08.2019 г. до 01.07.2022 г.;

Сумата от 570 лева /1 месец и 10 дни по 427,50 лева месечно/ - обезщетение за периода от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г.

Сумата от 3 049,50 лева /7 месеца и 4 дни по 427,50 лева месечно/ обезщетение за периода от 19.09.2022 г. до 23.04.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по насрещните искове, с който същите се оспорват като недопустими и неоснователни.

Заявява възражение за погасяване на претендираните суми за периода от месец август 2019 г. до месец ноември 2020 г. поради изтекла давност. Иска се отхвърляне на предявените насрещни искове и присъждане на сторените разноски.

Изменение на насрещните искове

В проведеното на 24.04.2024 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на приетите за съвместно разглеждане на срещни осъдителни искове.

Допуснато е изменение на предявения иск по чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД чрез намаляване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 12 474,83 лева /21 месеца и 19 дни по 576,65 лв. месечно/, а производството по гр. д. № 1548/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, ГО, VII състав, в частта за разликата над сумата от 12 474,83 лева до пълния предявен размер от 14 834,25 лева и за периода от 10.08.2019 г. до 10.09.2020 г., е прекратено поради оттегляне на иска.

Допуснато е изменение на предявения иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г. чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 692,87 лева /1 месец и 10 дни по 519,65 лв. месечно/.

Допуснато е изменение на предявения иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода от 19.09.2022 г. до 23.04.2023 г. чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 3 808,49 лв. /7 месеца и 4 дни по 533,90 лв.месечно/.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 4 следното:

Между страните не се спори, и от доказателствата по делото се установява, че земята, върху която е построена сградата, в която се намира спорното търговско помещение, е била държавна. Със Заповед № 1237/25.08.1978 г. на Градски народен съвет – Враца и Заповед № 30/19.01.1982 г. на Общински народен съвет – Враца са отчуждени в полза на държавата посочените в заповедите парцели срещу обезщетение за техните собственици /парично или имотно/. Имотите са актувани с издадени от Общински народен съвет – Враца Акт за държавна собственост № 6033/17.08.1984 г.

/за имоти пл. №№ 3311, 4370 от кв. 232-232а/ и Акт за държавна собственост № 6035/17.08.1984 г. /за имот пл. № 3312 от кв. 232-232а/.

Със Заповед № 867/21.08.1984 г. на Общински народен съвет – Враца е отстъпено право на строеж върху държавна земя на ЖСК „****“ в отредените за строителство имоти с дв. пл. №№ 4378, 4368, 3309, 3304, 4377, 3311, 4370, 4369, 4368 от кв. 232 и 232а по плана на гр. Враца, като е посочено, че строителните петна са одържавени с актове за държавна собственост №№ 6027, 6028, 6029, 6030, 6031, 6032, 6033, 6034 и 6035, всички от 17.08.1984 г. Записано е, че строителите се задължават в посочените дворища да построят жилищна сграда за задоволяване на жилищните нужди на членовете на ЖСК. За строежа на сградата е издадено строително разрешение № 251/31.08.1984 г.

Видно от генералната сметка за стойността на жилищен блок „****“ и скица на разпределението, на партерен етаж в тяло В на блок „****“ е предвидено изграждането на библиотека, салон за събрания и фоайе с гардероб.

Между страните е отделено за безспорно, а и от Разпределителен протокол от 24.02.1983 г. е видно, че подблоковото пространство не е участвало в разпределението на обектите от член-кооператорите на ЖСК „****“.