Решение № 177 от 06.11.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Сливница, 06.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20211890100765 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с която против И. М. Л. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите по договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищецът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., твърди, че на 24.07.2015 г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит № CARU-11371203, по силата на който му е предал сумата от 11 000 лева, а ответникът се е задължил да я върне за срок от 60 месеца до 05.08.2020 г.

Договорено е сумата да се върне на 60 равни месечни вноски всяка от 280,41 лева, като общата стойност на плащанията е в размер на 16 824,60 лева.

Посочва, че ГЛП е 10,85 %, а ГПР – 12,38 %. Посочва, че при усвояване на кредита кредитополучателят заплаща и такса в размер на 220 лева, която се удържа от общия размер на кредита. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 28.07.2017 г., към която дата са били погасени 23 месечни вноски. Ищецът счита, че от 05.08.2020 г. целият кредит е изискуем поради настъпването на крайния падеж. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати процесните суми:

7491,85 лева – падежирала непогасена главница за периода 05.08.2017 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончетелното изплащане на вземането;

1357,07 лева – падежирала непогасена възнаградителна лихва за периода 05.08.2017 г. – 05.08.2020 г.;

1

832,49 лева – мораторна лихва по чл. 5 от договора, начислена върху главницата в размер на 7491,85 лева за периода от 05.08.2020 г. до 08.09.2021 г.

Ответникът се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, но не конкретизира кои са те .

Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено /чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума и възнаградителна лихва върху нея, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за кредит и размера на писмено уговорената лихва; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № CARU-11371203 от 24.07.2015 г., сключен между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /заемодател/ и ответника И. М. Л.

/заемополучател/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит под формата на заем в размер на 11 000 лева, а ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 05.08.2020 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 60 вноски, всяка в размер на 280,41 лева. Съгласно параметрите и условия на кредита, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,85 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 16824,60 лева, която включва и застрахователна премия в размер на 2475 лева и такса ангажимент в размер на 220 лева. Годишният процент на разходите е определен на 12,38 %.

2

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.

Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 11000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от удостоверителното волеизявление на ответника за получаването на заема, обективирано в клаузата удостоверявания от договора за заем, в която част същият има характер на разписка. Доколкото това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Налице е и втората предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на вземането. Както стана ясно в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до 05.06.2020 г. Уговорена е писмено и възнаградителна лихва в размер 10,85 % годишен лихвен процент.

Ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е върнал заетата сума, заедно с уговорената лихва в пълен размер. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че към депозиране на исковата молба ответникът е заплатил 23 вноски в размер на 6449,43 лева. Неплатена е главница в размер на 7491,85 лева. В тази част съдът кредитира заключението на вещото лице.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно размера на възнаградителната лихва за периода от датата на последната вноска 05.08.2017 г. до 05.08.2020 г. , която според вещото лице е в размер на 1218,67 лева. При извършена самостоятелна преценка по реда на чл. 162 от ГПК и съобразявайки чл. 202 от ГПК, съдът констатира, че вещото лице е допуснало аритметична грешка при изчисляване размера на възнаградителната лихва. При извършените самостоятелни изчисления и като взе предвид, че съгласно представения погасителен план всяка анюитетна месечна вноска от 280,41 лева съдържа главница, лихва и застрахователна премия /която не се претендира от ищеца/, съдът установи, че за периода 05.08.2017 г. - 05.08.2020 г. размерът на непогасената възнаградителна лихва е именно 1357,07 лева, непогасената застрахователна премия е 1526,25 лева, а главницата е 7491,85 лева /280,41 лева х 37 вноски = 10 375,17 лева; 10 375,17 лева - 7491,85 лева /непогасена главница/ - 1526,25 лева /непогасена застрахователна премия/ = 1357,07 лева/.

Ето защо, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД, следва да се уважат изцяло.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. В случая съдът не установи клаузи в договора, които да са в противоречие с разпоредбата на чл.

143, ал. 2, т. 1-19 от ЗЗП и да покрива някоя от изброените в нормата хипотези. Освен това договорът е сключен в предвидената от закона форма и включва изискуемото от закона съдържание /чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК/. ГПР е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение 3 длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна лихва върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до 08.09.2021 г., която съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза е в размер на 832,49 лева /изчисленият от вещото лице размер от 840,75 лева е до 12.09.2021 г./.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил 381,25 лева държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и е бил представляван от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 50 лева. Ето защо с оглед уважената част от исковете му се дължат разноски в пълен размер.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“”С.А, клон България с адрес гр.

............. Бизнес парк. сгр. 14 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:

7491,85 лева – падежирала непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № CARU-11371203 от 24.07.2015 г за периода 05.08.2017 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -13.09.2021 г., до окончетелното изплащане на вземането;

1357,07 лева – падежирала непогасена възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.08.2017 г. – 05.08.2020 г.;

832,49 лева – мораторна лихва по чл. 5 от договора, начислена върху главницата в размер на 7491,85 лева за периода от 05.08.2020 г. до 08.09.2021 г.

ОСЪЖДА И. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“”С.А, клон България с адрес гр.

............. Бизнес парк. сгр. 14, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 731,25 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

4

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5